16507 | 19 юни 2014 | 14:26

Най-позитивното е, че въпреки нашите неуредици Европа бавно, но устойчиво се измъква от кризата

Независимо от кризисната политическа обстановка правителството продължава да работи. В близките няколко седмици то има възможност да предприеме полезни за икономиката ни конкретни стъпки.

В последно време се наблюдават силно контрастни възгледи за бюджетната и икономическата ситуация в страната - както успокоения, че всичко се движи по план без никакви проблеми, така и очаквания за неизбежна катастрофа или фалит. Струва ми се, че и двете гледни точки са пресилени, поне за момента. От една страна, наистина има сериозни проблеми и предизвикателства, но от друга, те за момента са управляеми - особено ако няма излишно бавене и се действа решително.

Кога да се емитира дълг

В държавния бюджет за 2014 г. е заложено издаване на дълг за 4,4 милиарда лева, от които близо 3 милиарда се планира да се наберат от международните пазари. Част от емисията е необходима за изплащане през януари 2015 г. на стар външен дълг (1,1 млрд. долара), останалото е необходимо за покриване на бюджетния дефицит и рефинансиране на вътрешен дълг.

Аз лично не съм любител на вземането на дългове и бих предпочел повече реформи и по-малко бюджетни дефицити, за да не се налага толкова голяма емисия дълг. Обаче реалността е такава, каквато е - бюджетът за 2014 г. е приет, половината година е минала и нито сегашното, нито едно ново правителство може значително да коригира дълговите нужди на страната за тази година. Да си представим, че през октомври бъде избрано ново правителство - то реално ще има само няколко седмици до Коледа, когато приключва изпълнението на бюджета. Невъзможно е за толкова време да успее да компенсира нуждата от 4,4 милиарда финансиране (реални промени може да има едва в бюджет 2015 - за което по-долу).

С други думи, за тази година неизбежно ще има нужда от финансиране. Въпросът не е дали, а кога ще е най-добре да се издаде емисията дълг. Продължавам да твърдя, че най-добре беше емисията да стане през ранната пролет, преди намаляването на рейтинга, политическата буря, влошаването на бюджетните данни. За съжаление правителството реши да отложи емисията - и това вече не може да се промени. Но дори и в момента емисията би могла да се реализира с малко по-висока, но все пак приемлива доходност, подпомогната от отрицателните лихви и ликвидността, създадена от ЕЦБ.

Сега въпросът е дали емисията да се издаде от сегашното правителство през следващите седмици, от служебното през лятото, или от новото правителство към края на годината? Тъй като парламентът вече е ратифицирал дълговата емисия (публикувана е в „Държавен вестник“ миналия петък), чисто технически всеки от тези варианти е възможен. Но колкото повече се отлага емисията, толкова повече са рисковете. Първо, август не е добро време за емисии. Второ, сегашната еуфория на европейските периферни пазари може бързо да свърши при неочаквано събитие (например евентуално падане на правителството в Гърция може да създаде несигурност). В допълнение към края на годината бюджетният дефицит може да е по-висок от планирания, а и колкото повече се приближаваме към датата на рефинансиране на външния дълг, толкова по-силна става позицията на кредиторите. С други думи, по-добре е емисията дълг да е сега, а не да се отлага за лятото или за края на годината.
Бюджет 2015
Както посочихме, едно ново правителство към края на годината не може да промени много в тазгодишния бюджет - освен да се опита да събере малко повече приходи. Но то може да приложи своята визия за икономическа и финансова политика в бюджета за следващата година. За да стане това обаче, новото правителство трябва да бъде избрано по-рано през есента.
Първоначалната идея на ДПС за избори на 7 декември е проблемна от тази гледна точка - защото тя означава сегашното правителство да приема бюджета, а новото правителство да го изпълнява. Това - чисто политически - не работи. При такъв сценарий новото правителство ще загуби поне 6 месеца, в които ще критикува лошия бюджет, приет от „предишните“, и ще прави актуализация - т.е. проблемите ще се удължат до втората половина на 2015 г. От това няма смисъл.
Технически може държавата да съществува и без бюджет няколко месеца, но това няма да е добър знак. На 12 декември предстои нов преглед на рейтинга от „Стандарт енд Пуърс“, така че не е лошо да избягваме нови рискове от сваляне на рейтинга. Най-добре е новото правителство да си приеме бюджета и да си го изпълнява. Т.е. изборите трябва да бъдат по-скоро (по-добре септември, отколкото октомври), за да има време след това да се подготви и гласува бюджет преди края на годината.

Еврофондове и бюджет

При еврофондовете предизвикателствата са както по отношение на новия програмен период - тъй като трябва да се подпише споразумение с ЕК, така и по отношение на изтичащия програмен период, тъй като има спрени програми и риск от неспазване на срокове и финансови корекции.

Наскоро ЕС отново ни върна с много бележки и критики споразумението за новия програмен период, така че не изглежда много реалистично да очакваме бързо сключване на споразумението и усвояване на средства през настоящата година. Този въпрос трябва да се движи, но изглежда, че за момента по-голям приоритет трябва да бъдат пускането на еврофондовете от предишния програмен период и изпълнението на проектите в срок и по правилата, за да се минимизират финансовите корекции, които ще ударят директно по държавния бюджет.

Като става дума за държавния бюджет, и пред трите правителства, които ще управляват до края на годината, стои предизвикателството да се увеличат бюджетните приходи. Спрямо миналата година е заложено увеличение на данъчно-осигурителните приходи с близо 2 милиарда лева, а за първите четири месеца са събрани едва 123 милиона лева в повече. Миналата седмица МВФ също постави акцент върху риска, идващ от приходите, но все още не е твърде късно, за да се подобрят резултатите. Скептичен съм, че може да се съберат всичките заложени 2 милиарда лева - тази цел е твърде оптимистична и това се знаеше още при приемането на бюджета. Но определено може да се минимизира неизпълнението, така че да не излиза бюджетът извън контрол. За това се изискват сериозни мерки за събираемост.

Енергетика
и реален сектор

Железниците и енергетиката са в надпревара с времето и кредиторите. БДЖ е под заплаха от кредиторите, които може да си вземат заложените активи заради просрочени дългове. Енергетиката, от своя страна, трупа постоянно нови просрочия, дългове и дефицити, което поставя под риск не само този сектор, но и икономиката като цяло.

За железницата има още от миналата година изработено решение - да се приватизират товарните превози и с получените пари да се стабилизират финансите и да се разсрочат дълговете, така че БДЖ да работи по-спокойно. Това решение беше спънато по идеологически причини - думичката „приватизация“ се оказа препъникамък. Тъй като няма други прагматични идеи, вероятно ще трябва да се върнем към това решение, но тук предизвикателството е липсата на време, затова е нужно правителството да говори с кредиторите, така че да не съсипят компанията, лишавайки я от мотриси и вагони.

С енергетиката е по-сложно. При огромните загуби, дългове и дефицити е неизбежно да се вземат болезнени мерки и всички компании в сектора, както и потребителите, ще трябва да понесат част от бремето. Както винаги, в края на мандата си правителството разработи енергийна стратегия, но тя няма да бъде изпълнена, както и предходните подобни стратегии. Проблемът с енергетиката ще остане за следващите правителство и парламент, а дотогава целта максимум е да се удържа системата, за да не имплодира.

След много абсурдни идеи за реиндустриализация (включително идеи за национализация, съживяване на отдавна фалиралия „Химко“ и пр.) правителството ще приеме стратегия. Отново това се случва в края на мандата вместо в началото и съответно нищо от нея няма да се изпълни. Интересно защо ли политиците не си подготвят стратегиите преди изборите, а чакат да влязат във властта, за да мислят по дългосрочните въпроси? Това е предупреждение и към следващото правителство - да не чака датата на изборите, а да се подготвя отсега.

Най-позитивното е, че въпреки нашите неуредици Европа бавно, но устойчиво се измъква от кризата - икономиката расте, безработицата започва да спада. В тази подобрена външна среда българската икономика по-лесно ще се възстанови, стига по-бързо да се постигне политическа стабилност и поне някои реформи да се задвижат. Не ни трябват стратегии, а конкретни мерки веднага след изборите. 

(в. Преса, печатно издание, брой 163 (869) от 19 юни 2014)