39318 | 20 окт. 2012 | 12:56

Едно интервю на Красимир АНГЕЛОВ за новия сблъсък на Балканите и за възможността България да загуби Родопите

Г-н Марков, проведохте в Кърджали среща с представители на българите мохамедани. Защо?
В Кърджали бях за участие в научна конференция, посветена на сто години от Балканската война. Организатор е Военната академия „Г. С. Раковски“, а заседанията се проведоха не само в София, но и в останали градове от страната. Кърджали беше домакин на последното заседание. А срещата с представителите на българите мохамедани беше на ръководството на Дружба „Родина“.
Искахме да разберем какво е състоянието на тази общност в Източните Родопи и трябва да ви кажа, че за разлика от Западните Родопи тук те са много добре интегрирани и заемат важни позиции във всички сфери на обществената дейност.

Българи мохамедани или помаци - как е правилно да се наричат?
Самите те се наричат българи мохамедани. Дружба „Родина“, която е основана през 1937 г., така е наречена - „Културно-просветна организация на българите мохамедани“.
Иначе терминът българин мохамеданин е от 1873 година. В Родопите са се наричали ахряни заради средновековната област Ахрида. Помаци са се наричали в Ловешко и Тетевенско. И 1914 г. минстър-председателят Васил Радославов, който е родом от Ловеч, при преброяването казал: „Ще ги броим всички за помаци.“ Оттогава започват и в Родопите да ги наименоват помаци.

Но такива хора живеят в момента и в Гърция, и в Македония, и в Сърбия, и в Турция. В Одрин например има цели квартали от тях. 
Да, така е. За съжаление през Балканската война има много изселници от тях. Защото са ги плашили - сега, като дойдат гяурите, ще ви изколят. И една част от тях отстъпва с османо-турската армия. Но има други, които вземат участие във войната на българска страна. Например в Ракитово на паметника на загиналите във войната има и българи християни, и българи мохамедани. И в Първата световна война също.
За съжаление разделянето, противопоставянето е тежко наследство от Османската империя. Аз, като историк, търся помирението. Защото християнското мнозинство у нас също маха с ръка и казва: „ Ах, Батак, Перущица.“ А пък това сега е теза и в турската историография. Когато преди четири години стана скандалът около „мита  Батак“, в турската историография пише - българи мюсюлмани са се клали с българи християни.

И турците нямат нищо общо?
Нищо общо. Това е тяхната теза. А всъщност ислямизацията е извършена като държавна политика, и то в определени, стратегически райони на Османската империя. За съжаление това наследство още тежи.
Когато бях в Смолян ми казваха: „Професоре, каква Балканска война? Това е зло за Родопите.“ Вижте, това е било зло за агите, за тези, които са били господари в Османската империя. За бедните българи мохамедани войната дава възможност за едно закъсняло Възраждане.

В какъв смисъл?
Те са били изостанали в икономическо, в културно отношение. По време на Балканската война в Родопите се заварва масова неграмотност. Това население умишлено е било държано неграмотно, за да бъде подчинено. Османската империя е била една обречена империя. С изтласкването на Османската империя към Ориента българите мохамедани се завръщат към Европа, към европейската цивилизация.
Разбира се, не трябва да се прави фатална разлика по признак на вероизповедание. За нас не е важно дали тези хора са българи мюсюлмани, или българи християни, те трябва да останат със своите български корени. Това трябва да се преодолее и това е, повтарям, моята мечта.

Но дори и сега разделението върви не на базата на етническия произход, а на религиозната обособеност.
За съжаление след 1990 г. махалото се люшна назад. Нашата държава стана разграден двор. И започнаха да действат разни фондации със съмнително финансиране и какви ли не. Българската държава дълги години само е наблюдавала, само е регистрирала. И изведнъж казва - А, видите ли, имало радикален ислям. Ето случая с делото в Пазарджик. Когато гръмна бомбата на летище Сарафово, се оказа, че ние също сме на фронтовата линия. Освен това в Северна Африка и Близкия изток стават много опасни събития. Там падат светски диктатори и идват на власт ислямисти. И ние вече сме на топа на устата. Точно на границата на сблъсъка християни - мюсюлмани.
Българите мохамедани са мирни и трудови хора, бедни хора. И това дава възможности разни фондации тук да хвърлят средства, литература се пренася с камиони, на български език се разпространява. Убеждават ги, че те са всякакви - араби, турци, кумани, печенеги. Само и само да не са българи. Това разделение и противопоставяне е опасно.

Говорихме за радикален ислям. Защо най-уязвимата група са българите мохамедани?
Защото там са хвърлени силите и средствата. Защото те казват - Абе, турците са наши, обаче дайте сега да се захванем с българите мохамедани. И там продължават да им обработват съзнанието, и то при бездействието на българската държава. Тези фондации работят съвсем свободно от 23 години, и то фондации, които са забранени дори и в САЩ.

Не сме ли на път да жертваме българите от Родопите?
Не бива. Това е въпрос и на национална сигурност. Не трябва да позволим. Знам, че има сили, които са заинтересовани ние да загубим Родопите, но българските политици трябва да се стреснат. Те се занимават с прекалено всекидневни въпроси.
Липсва ни националната доктрина, за да се съхрани както нацията, така и териториалната цялост на България. Вече има опасни процеси и това, което става в Близкия изток, и в Турция. Вижте, Турция вече не е онази светска държава на Кемал Ататюрк.

А някой работи ли с нашите политици?
Ние, от Дружба „Родина“, се опитваме да просветим политиците от различните политически партии. Да ги просветим, че не бива да се заиграва с тази карта, така наречените райони със смесено население, само по време на изборите, че трябва да погледнат по-надалеч. Защото наистина нещата не отиват на добре.
По време на студената война светът и Европа бяха разделени на Изток – Запад. Сега светът е разделена на Север – Юг. Сблъсъкът на цивилизациите на Самюъл Хънтигтън не бива да се случва. Това е опасно. И особено за нас, които сме на фронтовата линия. Аз виждам в това една национална кауза. Защото като обикалям тези села, виждам едни хубави, умни деца, които нямат бъдеще. Особено ми е жал за момичетата, които са ги затворили. Като бях в Рибново, там в училището имах беседа, всичките момичета забрадени.  Но какво да прави директорът, когато родителите ще спрат децата да ходят на училище? И кметът ми казва: „Шивачки. Ще ги правим шивачки.“ Как може в XXI век да ги затворят там? Държавата казва: „Ние не се намесваме. Това са семейства, традиции, обичаи.“ Но виждам, че в XXI век едно голямо село е откъснато от света. И там каквото каже имамът, това и става. И имамът ми казва: „Първият човек е мюсюлманин. Толкоз.“
И аз разбрах, че няма смисъл да споря, но този човек има влияние, те го слушат, включително и децата, и възрастните. На жълтите павета като се разхождаш, трудно ще си представиш, че има такива места.

Казвате, че сме на фронтовата линия. Кой може да защити и как може да се защити българския национален интерес? Само с акции на ДАНС ли ще стане?
Това са акции на ДАНС, които са позакъснели. Защото те анализират, наблюдават и казват: „Ах, ето, в това село трябва да се хване еди-кой си.“ После го освободят и селото го посреща като герой. Според мен тези райони са изоставени икономически. И беднотията кара част от нашите сънародници да се поддават на пропаганда на разни фондации. Защото наистина хората понякога и от беднотия стават подчинени на този краен ислям.

А Българската православна църква?
Митрополитите живеят твърде светски. Църквата трябва да има мисия. Говоря и за българите християни. И те се чувстват изоставени, особено бедните прослойки. Нашето православие е някак си по-затворено в себе си и общуваме главно на големите християнски празници. Църквата трябва да има всекидневна мисия, особено сред хората в Родопите. Но и християнското мнозинство трябва да се превъзпита.

Защо и в каква посока?
Лесно е в София да махнеш с ръка - „Абе, онези там помаци в Родопите“. Защото софиянци знаят Родопите до хотелите във Велинград и до пистите в Пампорово. Политиците ни трябва да станат държавници. Да не са само от избори на избори, а да се мисли за поколения напред. И за спасението на Родопите.

Можем ли да загубим Родопите заради неграмотността на политиците?
Възможно е, ако продължава липсата на стратегическо мислене. От десет години светска Турция си отива. Дори с помощта на евробюрократите вкараха генералите им по затворите. А в Турция генералите бяха последната опора на светската държава. Турция вече става една регионална ислямистка сила. Тя рано или късно ще излезе от НАТО. Тя вече иска да оглави ислямския свят. И това е на нашата граница. А ние -  „Няма военна заплаха.“ Армията е сведена до 26 000 души. Аз дори шеговито припомням, че Седма Рилска дивизия по време на Балканската война е била 35 000 души. Разграден двор сме ние.

Какво не казва нашето общество за българите мохамедани. За какво мълчи гузно?
Има родова памет. Българите християни казват - те са отстъпници от вярата ни.  Някои от османистите внушават, че нямало насилие по време на ислямизацията и че българите масово се редели на опашки да си сменят вярата, за да плащат по-малко данъци. Вярно е, че някои са приели исляма и по силата на икономическа принуда, но не могат да се забравят и насилията.
Трябва да се работи с тези хора. Ето, например Дружба „Родина“, въпреки че тя е унищожена като „фашистка организация“ след 9 септември, е работила активно в Средните Родопи. И те са запазени сега, докато в Западните Родопи ситуацията е коренно различна. Но това пак е вина на българските политици, независимо от кой режим и от коя партия. Българите мохамедани са били изоставени.

Трябва ли да искаме прошка от тях?
Помирение. Българите християни говорят за Батак и Перущица, българите  мохамедани за Тъмръш. По време на Балканската война Тъмръшко попада в зоната на Македоно-Одринското опълчение. Това са все харамии, четници, които са изпълнени с мъст. Тъмръш е опожарен, селата горят, защото е още жив споменът от Батак и от Перущица. И сега има тежки спомени сред онова население, в Тъмръшко. Трябва да има помирение между българи християни и българи мохамедани. Защото светът не върви на добре и ние вътрешно трябва да се съхраним. Да вървим заедно и да не забравяме Босна, където сърби християни се клаха със сърби мюсюлмани.