18966 | 20 юни 2014 | 09:32
Акад. Сендов, голяма бъркотия настана в държавата. Вчера Бойко Борисов скъса споразумението от КСНС и заяви: война и реваншизъм до дупка. Какво става с политиците ни, как тълкувате подобни действия?
- Езикът, който използват политиците, е много деградирал и може би невинаги оценяват смисъла на думите. Освен това - днес те казват едно, утре друго. Да се надяваме, че в скоро време Борисов ще каже: не ме разбрахте както трябва. Но опитът ми е показал, че някога хората казват силни, дори лоши думи с цел да спасят някого.
- Какво имате предвид?
- Като войник някога трябваше да служа три години, а успях да изляза след два месеца от казармата. Разбрах, че фелдшерът кара задочно гимназия, подготвих го да си вземе изпита по математика и се правех, че съм болен от туберкулоза. След като той си взе изпита с отличен, му казах, че не съм забравил математиката и искам да следвам - трябва да направим така, че да изляза оттук. Той веднага стана и ми викна: „Марш навън, дезертьор, да не съм те видял повече“, и ме изхвърли.
- Какво си помислихте за този човек?
- Помислих си, че е абсолютен гад. Обаче след една седмица той ме извика и каза: „Ще те водя с групата за преглед, подготви се.“ Като отидохме, той рече на полковника: това е момчето, за което ви казах. Рентгенологът ме въртя насам, натам, а аз бях научил наизуст всичко за туберкулозата. Като се върнах, заместник-командирът ме извика и каза: „Благовест, не се притеснявай, ще трябва да се върнеш на село, да укрепнеш, догодина пак ще дойдеш при нас.“
Потърсих фелдшера, за да му се извиня, но не го намерих. И досега не съм го видял. Ами, ако този човек ми беше казал „добре, ще направим нещо“, аз можех да споделя с някого и двамата отивахме на кино. Затова не съдете човека по една дума, защото не знаете какво има предвид.
- Защо политиците в България водят непрекъснато войни помежду си от 25 години?
- Защото такива политици избираме. Те трябва да водят войни помежду си, но не в ущърб на България, а за доброто Ӝ. Това обаче не става, защото много от тях гледат как да се предложат на някого в чужбина да служат на него, за да му помагат тук да побеждава. Малцина мислят за България. От омразата, която е наслоена между политиците и в обществото ни, печелят чужди страни. Затова си играят с нас.
- Защо у нас има негативно отношение към богатите, дори и десните ги обявяват за мафиоти?
- Това е въпрос на статистика - кои са сега богатите? Баща ми преди 9 септември 1944 г. беше богат човек, сравнително млад, но на голяма почит, възрастни хора му викаха „бай Христо“. А сега богатите пращат децата си в чужбина да учат, затварят се в охранявани райони, не допускат никого до себе си, пътуват с невероятни коли... Не си спомням като деца на богат човек преди 9 септември да сме били глезени. Работехме наравно с другите.
- Не е ли утопия това, че у нас политиката може да бъде прозрачна?
- Къде е прозрачна политиката? Никъде! Няма нужда да си поставяме непостижими цели. Това са измислици. Въпросът е политиката да бъде в полза на държавата, не може държавата да няма секрети. При нас има объркване - заместват целите със средствата. Политиците у нас са с много близък хоризонт. За да може да се оправи един тежко болен, той трябва да се оперира, иначе ще стане по-зле. Всяка реформа иска много пари и в началото тя е болезнена. И затова те обявяват средствата като цели. Ето един пример - цел ли е електронното правителство? Не е, то е средство. Целта на правителството е да бъде добро и да служи на хората, а те да са доволни от него.
- Сега много се говори за задължителното гласуване - трябва ли да бъде въведено?
- Задължителното гласуване изисква да се наказват хората по някакъв начин. Може да се дават по 10 лева на всеки, като отиде да гласува, независимо за кого. Нали след това партията ще получи за неговия глас повече. Всяка година тя ще вземе по 11-12 лева на глас. И това не бива да се приема за купуване. Плащат му, че се е разходил да гласува.
- Има ли нацията ни здрав интелектуален център, има ли авторитети, които да се уважават помежду си независимо от политическите пристрастия?
- Обикновено се слушат хората на изкуството, творците, писатели, поети, мъдреците на държавата. Една държава не може без мъдреци. Но те не се виждат, не са отпред. Мъдрец е казал, че за да водиш хората, трябва да вървиш след тях. Това са най-добрите водачи. Следващите са тези, които се виждат, и хората ги величаят. Трети са тези, които започват да командват.
- Казват, че интелигенцията често се присламчва към силните на деня, може би затова хората не вярват на никого?
- Не е вярно, че всички се присламчват. Качественият интелигент не се присламчва. Навремето, когато Суворов е отишъл на един прием при Екатерина Велика, застанал на другия край на залата и тя казала: „Идете и кажете на Суворов да дойде тук в центъра, при мене.“ Отговорът на големия военачалник бил: „Центърът е там, където е Суворов.“
- Напоследък често се чува призивът „трябва ни ново възраждане“. Преди и след Освобождението българският елит е бил много отговорен спрямо нацията. Как обаче днес да стане това, като този елит е обхванат от ненавист?
- Разрушителна е силата на т.нар. глобализация и на интернационализма преди. Любовта към Отечеството, колкото и изтъркано да звучи, е важна. Както Кенеди навремето е казвал: „Не питайте какво Америка е дала на вас, а какво вие ще дадете на нея.“ Водовъртежът на прехода погълна много неща, но ще се оправим. Всички апокалиптични предсказания, че България ще изчезне, насаждат негативизъм. Необходимо е разумно правителство, което да погледне възпитанието на децата, не само образованието. Аристотел е казал: обучението има горчиви корени, но сладки плодове. Много горчилки трябват, за да се възпита едно дете. Напоследък си правя експеримент. Пътувам с трамваи, а те са претъпкани. Винаги виждам седнали момченца и до тях възрастни жени стоят прави.
- И какво правите в такъв момент?
- Потупвам малкия по рамото, смигвам му съучастнически и му посочвам старата жена. Обикновено скача. Като слиза, го поздравявам. Така изпитвам удоволствие. Защо хората не възпитават по-малките, защо само ги ругаят, а не ги награждават, когато са направили нещо хубаво? Защо сега няма скаути или както им казвахме преди - тимуровски команди... За мен е престъпление, че възпитанието на децата е бизнес. Това е много по-порочно от публичните домове.
- Защо у нас липсва доверие, не е ли то онова, което движи живота напред? Тезата „всички са маскари“ не ни ли убива?
- В Библията, когато Христос говори на своите ученици - а той ги нарича „солта на човечеството“, казва: ако солта обезсолее, няма с какво да се посоли. Ето, у нас обезсоля солта.
Доверието между хората се загубва с времето. Помня отпреди, че баща ми не подписваше договори със своите контрагенти, а си стискаха ръката и договорът бе готов. Тук подписват и след това късат. Така е в целия свят, доверието се формализира с нещо подписано. Преди хората са спазвали честната дума. Затова са били уважавани - каквото кажат, го изпълняват. Но днес има деградация на цялото общество.
- В България има много политици, но малко държавници - защо? Много ли е трудно човек да се изгради като такъв?
- Държавникът не се ражда, а се изгражда. Трябва да се отрака, да мине през различни изпитания. При нас обаче има друга грешка - няма уважение към бившите управници. Може да са правили грешки, но те все пак са имали едно наум и са искали да направят нещо добро. Когато си на върха, искаш да те запомнят с добро. Не всички са узурпатори. Защо у нас няма форум, където да се срещат бившите? Срещат ли се някъде сега да си говорят бившите министър-председатели и президенти? Ние нямаме чувство за традиция, за уважение на хората, които са били някъде.
- Италия, Испания, Германия са държави, които са ни показвали как се правят коалиции през годините назад. Защо ние да не можем, какво ни пречи?
- Коалиции в Германия се правят, но там едва ли Америка им се бърка в работата. А при нас се бъркат всички. Позволяваме го, защото сме слаби. Какво правим - отиваме да изложим и да наклепаме своя противник политически в Европа, в Америка, в Русия. И затова нищо не става.
- Експерти и анализатори намекват за коалиция ГЕРБ - БСП. Но това изглежда невъзможно да се случи, ако лидерите се казват Борисов и Станишев. Те дори не си го и помислят да стане...
- Това е така, защото партиите въобще не говорят. Говорят ръководителите. Ако партиите са достатъчно зрели, ще направят така, че да накарат ръководителите да погледнат по друг начин. А ако те си и отидат, нещата да тръгнат.
- С оглед на големия житейски опит, който имате, може ли да кажете накъде отива България?
- Аз не мога да кажа накъде отива светът, а България е част от света. Следователно отговорът на въпроса ви е частен случай. В света се натрупаха вече много сили, които не е възможно да се уравновесяват. Защо стана всичко в Украйна, ясно ли ви е?
- Заради интереси.
- И какъв е смисълът? Чета, че в Англия и Китай са сключили споразумение да не използват долара. А помните ли, че Саддам Хюсеин каза същото и му отрязаха главата? Какво ще стане сега с тези две момчета - с Англия и с Китай? Те казаха същото като Саддам. Само че има едни равни и други по-равни.
- Оптимист ли сте, или сте песимист за бъдещето на света?
- Ако искаме да живеем, трябва да сме оптимисти. Навремето големият физик и философ Азаря Поликаров каза на акад. Ангел Балевски за новите демократи: „Бачо Ангеле, тия ще вземат да ни отрежат главите.“ И бай Ангел му отговори: „Ачо, ако е за наше добро, защо не.“
(в. Преса, печатно издание, брой 164(870) от 20 юни 2014)
Мобилна верси
RSS
