Синодът издигна глас и срещу тазгодишния гей парад в София. Трябваше. Мисията на Църквата е да спасява души - затова няма да се примири с „ценностите“, които изповядват движенията на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални. Те противоречат на Божия промисъл за човека.
Християнинът обаче осъжда греха, но не и грешника. За грешника се моли с обич и болка. Но точно това липсва в синодалното послание срещу гей парада. Там няма и думичка за християнска любов към изпадналите в „сексуална заблуда“. А някои от изреченията буквално са парадоксални. Например: „Полезно ли е празната похот да шества безпрепятствено в нашия живот?“ Сякаш има „пълна“ похот, която е полезна? Или: „Кой има интерес грехът да бъде широко пропагандиран и публично демонстриран?“ Нима грях е само хомосексуалността? Наркоманията сред младите, проституцията, престъпността, политическият вертеп, в който затъваме... Нима това не са грехове, срещу които Църквата също трябва да бие тревога?
Същия хъс, с който заклейми „София прайд“, Синодът трябваше да има и срещу организаторите на антигей концерта, които зоват за „смачкване“ и „унищожаване на педерастията“. Тази агресия има толкова общо с християнските ценности, колкото и хомосексуализмът. Ами църковното безразличие към партиите, които пропагандно приватизираха православието и го компрометираха пред външния свят като някаква ултра-, ретро- или антиидеология? Висшият клир очевидно не осъзнава, че утре някой ще изтълкува мълчанието му като съгласие...
Кой наистина има интерес грехът да се демонстрира? Синодът следва не само да пита, но и да отговаря - след като в интернет пространството лъсва не един монашески мерак, а църковните среди мълвят за какви ли не похождения.
Да сте разбрали какво установи синодалното разследване срещу интимничещия по скайп йеромонах Кирил от Троянския манастир? Или кога ще започне църковнонаказателното дело срещу любителя на френската любов епископ Борис? Няма да разберете. По-голяма грижа на Синода тези дни бе да промени своеобразното заточение на епископа от Рилската обител в някой от търновските манастири. Предложението направил Григорий Търновски - известен с фразата, че в манастирите не му трябвали монахини, а камериерки. Кое ли го е мотивирало да прибере под крилото си Борис, който също е любител на женските ласки?
Очевидно трябва да повярваме, че дали е хетеро или хомо, похотта на клира не е „празната похот“, която шества из нашия живот?! За нея благочестиво трябва да се мълчи. А най-добре да се потули. Но преди да клейми чуждия грях, Синодът нека си спомни евангелската повеля: „Лекарю, първо излекувай себе си!“ Ако иска посланията му да не звучат фалшиво, макар да казват истината.
(в. Преса, печатно издание, брой 164(870) от 20 юни 2014)