28130 | 20 юни 2014 | 09:38

Депутатите обикновено са най-активни по теми, от които си нямат никакво понятие

От първия ден на „депутатстването“, още на входа на парламента на всеки от народните избраници биват инжектирани отровни дози големеене и безкрайно самочувствие.

Според вас кое е по-правилно да кажем - че политиците ни са такива, каквито сме ние, или че ние сме такива, каквито са политиците ни? Според мен директният отговор е грешен. Основният проблем е, че от началото на прехода ние не сме едно. С малки изключения всеки, яхнал депутатското кресло, претърпява моментална метаморфоза. Имам чувството, че от първия ден на „депутатстването“, още на входа на парламента на всеки от народните избраници биват инжектирани отровни дози големеене и безкрайно самочувствие. Полунеграмотни правоимащи изведнъж придобиват самочувствието на ядрени физици.

Драмата започва от това, че „главозамаялите“ се някак си традиционно са най-активни по темите, от които имат най-малко понятие. Отстрани погледнато, започвам да си мисля, че има някакъв невидим играч, който кара земеделеца да се изказва по бюджетни проблеми или педагози да пишат правната уредба на държавата. Видим е принципът, който се спазва, и той е: „Всеки да коментира само и единствено теми, от които не разбира.“ Нали ви е ясно обаче по кои теми всички депутати имат винаги категорично становище?

Енергетика и финанси, разбира се

Има ли депутат в пленарната зала, който да не може да обясни „защо токът е скъп“ и как „бюджетът не достига за нищо“. Като правило също така се набива на очи, че колкото си по-неграмотен, толкова си по-настървен. Заслушайте се само за малко в „експертните“ дебати в пленарната зала и ще ви се наложи да си потопите главата в кофа със спирт за дезинфекция на мислите.

През последните дни полуграмотното говорене на тема „финансова стабилност“ ми дойде малко в повече. Представяте ли си как звучат в ушите на хората изказвания от типа „България е фалирала държава“ или „чака ни Виденова зима с банковата система“. Как е възможно български политик да си позволи да атакува директно която и да е българска банка в името на собственото си оцеляване? Дава ли си сметка до какви последствия в дългосрочен план може да доведе това? Наистина ние, българите, много се мразим, бих казал неистово. Първо, защото българите си избираме такъв „типаж“ политици, и второ, защото впоследствие се гърчим от страх и ужас от „леещата се експертиза“ от трибуната на Народното събрание.

Винаги съм смятал, че всеки политик задължително трябва да премине кратък курс по финанси. Всички знаем прекалено добре, че кой каквото и да говори, на финала става въпрос за пари. Не мисля, че след такъв курс съответният политик ще стане финансов експерт, но поне със сигурност ще разбере, че по тази тема ще трябва да замлъкне и това не е никак малко. Ако трябва да се напише „Кратък финансов наръчник за български политици“, смятам, че в него трябва задължително да се започне с няколко забранителни принципа.

Първият е: На българския политик се забранява да говори за финансовото здраве на страната преди емитиране на държавен дълг. Още повече, ако става въпрос за емитиране на близо 1,5 млрд. евро външни облигации. Знаете ли защо? Как ще ви прозвучи, ако сте международен инвеститор, а становището на родни политически лидери е, че „България е една фалирала страна“? Или ще се откажете да инвестирате в български дълг, или ще поискате от емитента значително по-високи лихви. Отговорното политическо говорене изисква следното - принципно становище, даже и да си в опозиция: „Като национално отговорна партия ще коментираме публичните финанси на страната, след като бъде пласирана успешно облигационната емисия, което е в интерес на нацията.“ Как ви звучи? Знаете ли, че само поради последните събития инвеститорите вече повишиха цената на финансиране на страната ни между 0,5 и 0,75%? Да ви кажа ли директно какво означава това за бюджета? Допълнителни разходи за годишни лихвени плащания над 20 милиона лева. За десет години това представлява

200 милиона допълнителни разходи

Хората, които се занимават професионално с финанси, ме разбират добре. Вие разбрахте ли ме, господа политици?

А ето какъв е според мен вторият принцип: на българския политик се забранява да коментира под каквато и да е форма състоянието на банковия сектор, камо ли състоянието на дадена банка. Драмата става двойно по-голяма, когато се използва депутатският имунитет за безотговорни коментари за решаване на лични конфликти. Знаете ли защо? Хората още помнят 1996 година и опашките пред банките. Разбрахте ли, господа народни избраници? Само за ваша информация ще ви дам следните числа. В момента нивото на валутните резерви на БНБ е над 28 млрд. лева. В чисто исторически план това са най-високите нива на валутни резерви в страната. Нивото на активите на банковата система е около 86 млрд. лева при прогнозно ниво на БВП на страната за 2014 г. около 82 млрд. лева. Казано с други думи, съотношението между нивото на БВП и нивото на активите на банковата система се движи около 1 към 1. Това означава, че банковата система има голям потенциал за повишаване на кредитната си активност, но при условие че спешно бъдат раздадени лепенки за устите на „експертите“ от Народното събрание. Когато депутат говори за банковата система, тогава и камъните започват да плачат.

Уважаеми господа депутати, представяте ли си колко умни ще изглеждате в очите на хората, ако млъкнете поне за малко? Само ако знаехте, Народното събрание щеше да се превърне в храм на мълчанието. Ако бяхте прочели отчетите на БНБ за състоянието на банковата система, щяхте да откриете, че поради високата ликвидност в системата и слабото търсене на кредити лихвените проценти са започнали да падат. Да, но задължително трябва да млъкнете, за да се успокои системата.

Ето го и третия принцип: на българския политик се забранява да участва в процеса по ценообразуване в който и да е сектор. Не ви ли стана ясно, че всяка намеса на държавата в този процес води или до дефицит на съответната стока, или

до нарастване
на сивия сектор

Това е като един основен закон във физиката, че на всяко действие има еднакво по сила и продължителност противодействие.
И четвъртият основен принцип е: на българския политик се забранява чрез подставени фирми и лица да участва в провеждането на публични търгове. Ще кажете, че това и в момента е така. Да де, ама не е. Има ли бизнесмен в страната, който да не се е сблъсквал с конкуренцията на „политическите“ фирми. Няма, разбира се. Гнусното е, че всички го знаем и всички сме с наведени глави, защото просто така са го наложили политическите партии. Нали разбирате защо през следващата година ще търсим чуждите инвеститори със свещ?

За голямо съжаление този „Финансов наръчник за политици“ трябва да има не четири, а четиридесет забранителни условия за родните политици. Ситуацията изглежда толкова безнадеждна, че хората остават в очакване на поредния месия да ги спаси. Никога не съм си представял, че бидейки член на Европейския съюз, финансовата стабилност на страната ще зависи от... устите на политиците. Предсрочните избори до голяма степен играят ролята на филтър за обществото ни като цяло. Не се ли събуди общественото съзнание, ще станем свидетели на поредното загубено десетилетие. Не знам дали осъзнавате с каква огромна скорост се отдалечаваме от принципите на класическата демокрация! Не знам дали самите политици осъзнават, че в България избори се печелят само с пари и страх. Не знам дали политиците осъзнават, че хората приемат това за непреодолимо статукво. Сега разбирате ли какъв е отговорът на въпроса ми в началото на статията? 
 

(в. Преса, печатно издание, брой 164(870) от 20 юни 2014)