Светещата скулптура на направения от цифри човек е емблематична за техническия вуз.
Да вземеш короната на най-добрия университет в света - „Харвард“, особено когато си на „бебешките“ в университетския свят 150 години? Досега само едно висше училище е успявало да надбяга колоса, а именно Масачузетският технологичен институт (MIT). Университетът, който се намира в северния град Бостън, е дом на Нобелови лауреати, предприемачи със състояния за милиони, брилянтни умове от Силициевата долина и политици.
През 1861 г. щатът Масачузетс взема решение за създаването на Масачузетски технологичен институт и Бостънско общество за природознание с ръководител Уилям Бартън Роджърс.
|
Общежитието „Симън“ е една от дванайсетте жилищни сгради, които приютяват студентите.
Учебната сграда „Стата“ се отличава с модерната си архитектура. |
Първите курсове започват едва през 1865 г. поради избухналата по-рано Гражданска война в САЩ (1861-1865 г.) Първата постоянна сграда на института е завършена на следващата 1866 г. Тя се намира в бостънския квартал „Бек Бей“. Към началото на ХХ век университетът надраства сградите си и, използвайки дарение от местен бизнесмен, се премества в нов комплекс от другата страна на река Чарлз - в Кеймбридж, където се намира и до днес. Това прави МIТ не само академичен конкурент на „Харвард“, но и близък негов съсед. Разбира се, съперничеството между двата университета е по-скоро шега, отколкото реалност. Причината е, че докато в „Харвард“ залагат предимно на класическото образование, в MIT преподават инженерни и технически науки. В последните години обаче
вузът все повече се отваря
и към икономически дисциплини и дори към антропология и история. В момента департаментите са 32, а студентите - малко под 11 000.
Бизнес училището към университета - „Слоун“, носи името на виден негов възпитаник и дарител - Алфред Слоун, основател и директор на гиганта „Дженерал мотърс“.
Освен с отличната академична подготовка в МИТ се гордеят много и с изключителната предприемаческа култура, която възпитават у студентите си. Сред фирмите, основани от тях, са гиганти като „Интел“, „Дропбокс“, популярните в САЩ „Кембъл Супс“, озвучителните системи „Босе“.
От висшето училище са изчислили, че ако всички управлявани от техни хора фирми се съберат, това би формирало десетата по икономическа мощ държава в света - с бюджет, равен на този на Обединеното кралство. В момента тези компании са 28 500 и за тях работят 3 500 000 души. Лесна работа за университет, който е Алма матер на 81 Нобелови лауреати. Един от тях е смятаният за най-известен лингвист на ХХ век Ноам Чомски. Сред другите забележителни възпитаници са астронавтът от „Аполо 11“ Бъз Олдрин, председателят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, предишният главен секретар на ООН Кофи Анан.
Една от компютърните лаборатории на висшето училище е
лично дарение
от Бил Гейтс
и носи неговото име. За учебните цели на университета основателят на „Майкрософт“ отделя 20 милиона долара. Куриозно, университетът подсигурява голяма част от енергийните си нужди със собствен ядрен миниреактор, който поддържа напук на противоречивите реакции.
|
Валерия Станева от Варна:
МIT е един от младите американски топуниверситети. Там не е проблем да видиш някого по коридора с тротинетка и гледката на студент с розова коса не е нищо особено. Всеки е шантав по свой начин, но това не е зубърско, а готино, и също всеки е изключителен с нещо, но е много земен и не дава лесно да стигнеш до „костилката“ му (в какво е всепризнато много, много добър). Понеже всеки има „костилка“ и никой не иска да е фукльо.
MIT - обичам го, защото всички врати са отворени. А за да бъдат отворени, трябва да се вложи мисъл. До всяко място се стига по повече от един начин - дори вратата да е заключена в 3 сутринта, все пак можеш да стигнеш по заобиколен път, като е нужно да помислиш как да стигнеш дотам. Това те учи, че не е важно да спазваш правила просто защото съществуват и да се примиряваш с пречките, а да се опитваш да преминеш зад заключената врата - обикновено като минеш през главния отключен вход и след това влезеш в системата от коридори и тунели, като постоянно се губиш и после се намираш. Но в крайна сметка си измислил начин да стигнеш до целта си.
Освен това всички от MIT, които познавам, са изключително смирени. Те знаят колко струват, но също така знаят, че няма нищо нередно в това да има по-добри от тях. Колега на име Зак каза веднъж, че няма нищо по-смиряващо от това осемгодишно дете да намери грешката в кода ти и да я поправи. Мисля, че няма да се върна в България. Дори да намеря начин да допринасям към обществото тук, ще се намерят много хора, които да ми пречат. Аз искам да помагам на по-малките, на учениците, да разберат дали пък науката и технологиите не са това, което им харесва, защото съм била голяма късметлийка да отрасна в семейство, където да учиш и да опитваш, е приоритет, и да съм била в училища, където учителите ми наистина са вярвали в мен и са разбирали и обичали предметите си. Ако не бяха те, и през ум нямаше да ми мине, че вместо да седя по кафенетата и да обикалям моловете, може да чета научни статии, публикувани преди месец, да ми харесва и да ми е интересно. |
(в. Преса, печатно издание, брой 164(870) от 20 юни 2014)
21988 | 20 юни 2014 | 10:42

Абитуриентката от варненската математическа гимназия Валерия Станева е един от първокурсниците, които наесен ще прекрачат прага на елитния университет. Тя е впечатлила комисията по приема с отличните си постижения в областта на науката. Вал вече е била на лятно училище в Бостън и се съгласи да разкаже пред „Преса“ какъв е животът там.



Мобилна верси
RSS
