Общежитието „Симън“ е една от дванайсетте жилищни сгради, които приютяват студентите.

Учебната сграда „Стата“ се отличава с модерната си архитектура.

Най-известната абсолвентска реч се ражда там

Най-известната абсолвентска реч се ражда през 1997 г. по време на дипломната церемония. Тя не е произнесена от известна личност, а разпространена на листовки сред младежите. Приписват авторството на Кърт Вонегът, а текстът бързо става легенда.

Дами и господа от випуск'97, носете слънцезащитен крем.
Ако мога да ви предложа съвет за бъдещето, той ще е за слънцезащитния крем. Неговият дългосрочен ефект е доказан, докато останалите ми съвети нямат по-сериозна база от собствен опит.

Радвайте се на силата и красотата на вашата младост. Никога няма да разберете красотата и силата на младостта, докато не остареете. Но вярвайте ми, след 20 години ще си гледате снимките и ще си спомняте колко възможности е имало пред вас и колко красиви сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото си представяте!

Не се тревожете за бъдещето. Или се тревожете, но да знаете, че това е също толкова ефективно, колкото да решите проблем, дъвчейки дъвка.
Всеки ден правете нещо, което ви плаши. Пейте. Не бъдете невнимателни със сърцата на околните. Не се примирявайте с хора, които са невнимателни с вашето. Не си губете времето с ревност. Понякога си напред, друг път назад. Надбягването е дълго, а накрая винаги си сам. Помнете комплиментите, които сте получили. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как става. Пазете си любовните писма. Изхвърляйте банковите извлечения.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате да правите с живота си. Някои от най-интересните хора на 22 не са знаели какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни все още не знаят. Може би ще се ожените, може би няма. Може би ще имате деца, може би няма. Може би ще се разведете на 40 или ще танцувате на 75-ата годишнина от сватбата си. Каквото и да става, не поздравявайте, не отричайте себе си прекалено много. Изборите ви носят половин шанс. Радвайте се на тялото си. Ползвайте го. Танцувайте, дори да е в собствената ви дневна. Не четете списания за красота. Само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Опознайте родителите си. Никога не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили към братята и сестрите си. Те са връзката ви с миналото и хората, които е най-вероятно да се задържат в бъдещето ви. Приятелите идват и си отиват, но няколко ценни трябва да задържите. Работете върху разликите, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще имате нужда от хората, които са ви познавали като млад. Приемете неизбежните истини. Цените ще растат. Политиците ще мамят. Вие ще остареете. И тогава ще си представяте как цените са били разумни, политиците - благородни, а младите са уважавали възрастните.
Уважавайте възрастните.

Бъдете внимателни чии съвети приемате. Съветът е форма на носталгия: да извадиш миналото, да го изтупаш, да го рециклираш много повече, отколкото заслужава.
Но вярвайте ми за слънцезащитния крем. 

Валерия Станева от Варна:
Всички врати са отворени

Абитуриентката от варненската математическа гимназия Валерия Станева е един от първокурсниците, които наесен ще прекрачат прага на елитния университет. Тя е впечатлила комисията по приема с отличните си постижения в областта на науката. Вал вече е била на лятно училище в Бостън и се съгласи да разкаже пред „Преса“ какъв е животът там.

МIT е един от младите американски топуниверситети. Там не е проблем да видиш някого по коридора с тротинетка и гледката на студент с розова коса не е нищо особено. Всеки е шантав по свой начин, но това не е зубърско, а готино, и също всеки е изключителен с нещо, но е много земен и не дава лесно да стигнеш до „костилката“ му (в какво е всепризнато много, много добър). Понеже всеки има „костилка“ и никой не иска да е фукльо.

MIT - обичам го, защото всички врати са отворени. А за да бъдат отворени, трябва да се вложи мисъл. До всяко място се стига по повече от един начин - дори вратата да е заключена в 3 сутринта, все пак можеш да стигнеш по заобиколен път, като е нужно да помислиш как да стигнеш дотам. Това те учи, че не е важно да спазваш правила просто защото съществуват и да се примиряваш с пречките, а да се опитваш да преминеш зад заключената врата - обикновено като минеш през главния отключен вход и след това влезеш в системата от коридори и тунели, като постоянно се губиш и после се намираш. Но в крайна сметка си измислил начин да стигнеш до целта си.

Освен това всички от MIT, които познавам, са изключително смирени. Те знаят колко струват, но също така знаят, че няма нищо нередно в това да има по-добри от тях. Колега на име Зак каза веднъж, че няма нищо по-смиряващо от това осемгодишно дете да намери грешката в кода ти и да я поправи.
В MIT знаят, че нерешими проблеми няма. Както интервюиращият ми се изрази, „всеки един проблем може да бъде решен, може да се прескочи, а проблемите, които нямат решение все още, ще го намерят в бъдещето - така че е съвсем ОК да приемеш, че всички са решими, и да гледаш напред след тях“.

Мисля, че няма да се върна в България. Дори да намеря начин да допринасям към обществото тук, ще се намерят много хора, които да ми пречат. Аз искам да помагам на по-малките, на учениците, да разберат дали пък науката и технологиите не са това, което им харесва, защото съм била голяма късметлийка да отрасна в семейство, където да учиш и да опитваш, е приоритет, и да съм била в училища, където учителите ми наистина са вярвали в мен и са разбирали и обичали предметите си. Ако не бяха те, и през ум нямаше да ми мине, че вместо да седя по кафенетата и да обикалям моловете, може да чета научни статии, публикувани преди месец, да ми харесва и да ми е интересно.