27950 | 21 юни 2014 | 09:36

Интервю на Павлина Живкова за политическата криза и за битките в БСП

-Г-н Овчаров, може ли да се направи паралел между днешната ситуация и тази през 1997 г., когато имаше проблеми с банките и когато хората бяха много изплашени от разклащането на банковата система?

- Първо, това фактологически е невярно. И второ e вредно за държавата. Не бих съветвал които и да било политици и икономически субекти да жертват финансовата стабилност на България заради конюнктурни краткосрочни политически или икономически предимства.

- Хаосът, на който сме свидетели, щеше ли да се случи, ако веднага след евроизборите Станишев си беше подал оставката?

- Със сигурност нямаше да се случи. Но със сигурност тази оставка сама по себе си нямаше да реши нито един проблем. Сбъркана бе формулата на създаването на това правителство. Още през юни миналата година на пленум на НС говорих, че едно правителство, което БСП лансира като правителство на националното спасение с експертен премиер, формално се превърна в правителство на двойна коалиция БСП-ДПС, а практически е правителство на тройна коалиция от икономически субекти, ДПС и накрая БСП като трета присъдружна партия. Това е същностният проблем. Още по-лошото беше, че Сергей Станишев не направи нищо да промени този модел въпреки обещанията си.

- Можеше ли да има друга формула на правителство с оглед резултатите от изборите?

- Можеше, разбира се. Какво пречеше да си функционира така, както и функционираше като едно двупартийно или трипартийно, даже експертно правителство, подкрепено от определен кръг депутати. Но и не да позволяваме на икономически субекти на практика да диктуват политиката на страната.

- Имате ли вече отговор на въпроса защо Местан изрече това, което Станишев като мандатоносител трябваше да каже след евроизборите?

- Защото амбициите на Станишев да стане премиер, при положение че е загубил изборите, очевидно не отговаряха на политическите и икономическите интереси на ДПС, още повече с оглед на вече съществуващия конфликт между Цветан Василев и Делян Пеевски.

- Не беше ли абсурдно Сергей Станишев да иска да стане премиер, след като е загубил изборите и след като е установил, че няма подкрепата дори на собствената си партия?

- Действията на Сергей след изборите са абсурдни. Не е ли абсурдно да твърдиш, че Бойко Борисов е най-големият враг на демокрацията, най-вредният политик, който е върнал мутрите във властта, и изведнъж да го обявиш за национално отговорен политик? Не е ли абсурдно веднага след изборите да кажеш, че няма нужда от бързи избори, и само след една седмица да обявиш, че те трябва да бъдат на 28 юли? И сега отново да твърдиш, че няма нужда чак толкова много да бързаме. Не е ли абсурдно да си против задължителното гласуване и изведнъж, може би за да накажеш коалиционния си партньор, да обявиш, че си „за“. А оценката за работата на правителството? Някои наричат това „действие, което изведе партията в активна позиция“. Това са конвулсии, които са израз за пълна липса на политика и на визия за това какво трябва да се случва в страната. Това са действия на удавник, който търси на всяка цена сламка, за която да се хване. Но те по никой начин не могат да бъдат наречени политика на една сериозна политическа партия, каквато е БСП?

- Кой взема тези решения конвулсии?

- Това е въпросът. Въпросът „Кой“ не се отнася само до това кой предложи Делян Пеевски. Въпросът „Кой“ се отнася за това кой предложи министрите на това правителство. Кой предложи ръководството на енергетиката? Кой предложи ДКЕВР. Кой предложи новия състав на Сметната палата. Кой носи отговорност за безобразията във фонд „Земеделие“? И още ред такива въпроси, на които никой в партията няма отговори - нито депутатите, нито изпълнителното бюро, нито националният съвет, нито експертните съвети. Тези въпроси не може да бъдат подминавани. Както и сега примерно кой взема тези решения, за които току-що говорихме? Кой? Кой е политическият орган, който одобри позицията, че изборите ще бъдат на 28 юли. И само два дни след това - може и да не са чак толкова бързо. Що за позиция е това?

- На пленума сте казали, че на Сергей Станишев трябва да се гледа като на минало. Вярвате ли наистина, че той вече е част от миналото на БСП?

- Това е малко поизвадено от контекста. Изказването ми беше обърнато към по-младите членове на БСП. Ако искат партията да има бъдеще и те да имат бъдеще в БСП, трябва да се разделим с миналото.

- Станишев отговори, че столичните социалисти малко не са в час. Как да го разбираме - че сте избягали от час или че не можете да схванете какво се случва?

- Тъжната истина е, че действително не сме в един и същи час. Той е прав. Той не е в същия час както със столичните социалисти, така и с 30% от твърдото ядро на партията си, което не гласува на изборите. Той не е в час с младите хора в България - само 8% от тези, които гласуваха, подкрепиха него и партията. Той не е в час с правителството си, което обяви за виновно за всичко. Той не е в час с коалиционния си партньор. Извинявайте, но според мен не става дума вече за училищни часове, става дума за различни глаголни времена - минало, сегашно, бъдеще. Едните са в минало време, другите са в сегашно, а третите са в бъдеще. И е много важно за партията в момента и всички членове и ръководни фактори да се определят накъде гледат. Защото е ясно, при партия във властта всеки иска да запази позицията, която има, но тази позиция е още три месеца. А след това? Стратегията на ръководството е вече видима - снижаване, запазване на позиции до изборите и след тях независимо от слабия резултат, опит за участие във властта, този път като патерица на ГЕРБ. Тези, които не са видели как Бойко Борисов се разправя с „коалиционните“ си партньори, би трябвало да погледнат какво се случи с тях.

- Понеже говорихте за миналото, за бъдещето, за настоящето на БСП, непрекъснато се чува тезата, че няма подготвен човек за лидер на БСП. Тоест партията не вижда бъдещия лидер.

- Аргумент на тези, които не искат промяна. Къде беше подготвен Жан Виденов за лидер на БСП или Георги Първанов, или пък самият Сергей Станишев. Хайде дане се подиграваме с партията, нека просто й дадем възможност да номинира и избере нов председател. За мен най-добрият начин е това да се случи за пръв път в БСП чрез вътрешнопартиен избор на председател.

- Кога би могло да се случи това?

- Може да се случи и до изборите, независимо дали ще бъдат през октомври, или септември. Има време. Това ще бъде стимул за самата партия, защото хората ще видят, че от тях зависи нещо в тая държава и в тая партия. Всички младежи ще видят, че БСП се променя, че има бъдеще в нея, че те могат да решават кой да бъде ръководител.

- А вие дали сте един от възможните лидери на БСП?

- Не. Не участвам във вътрешнопартийна интрига.

- Тезата на ръководството е, че в никакъв случай не бива да се сменя лидерът на партията преди избори.

- Ръководството на БСП трябва да спре да се грижи само за себе си и за най-близките си. Трябва да осъзнае отговорността си. Партията има нужда от живец, има нужда да повярва, че нещо се променя в нея, че тя решава това, което се случва, че тя определя политиките.

- Не разбирам друго - как ПЕС хареса Станишев за лидер, а пък българските социалисти не го харесват.

- Това как ПЕС хареса Станишев е сериозен въпрос, но сега не е актуален. Аз лично го подкрепих през 2012 г., когато го атакуваха на конгреса. Беше ясно, че без Станишев и без подкрепата на европейските социалисти няма да можем да свалим Борисов от власт. Освен това авторитетът на президент на ПЕС е полезен за България като държава и за БСП като партия. Подкрепих го и сега в конфликта с АБВ. Но политиката е въпрос на целесъобразност. Политиката не е въпрос на лично харесване. Лоялността към партията не означава лоялност към председателя. В момента трябва да се разсъждава кое е полезното и за партията, и за държавата, а не за личното спокойствие на няколко души.

- Не смятате ли, че доста по-полезно би било това да се беше случило още 2009 г.?

- Смятам и съм работил за това през 2009 г. Тогава Георги Първанов и Румен Петков спасиха Сергей буквално в навечерието на конгреса.

- Сега ги няма другарят Първанов и другарят Петков, обаче има другарят Дъбов, има другарят Янаки Стоилов, сигурно ли е, че пак няма да го подкрепят?

-Нека да го подкрепят. Въпросът е, като го подкрепят, да са наясно с отговорността, която поемат. Разбира се, знам как сега ще се обработват регионалните ръководства, как ще се обещават места в листите, постове в ръководството. Да, това ще гарантира бъдещето на 30-40 човека, но ще хвърли държавата в лапите на ГЕРБ, а БСП в дълбока опозиция за дълги години. Глупава е илюзията, че е възможно присламчването към управлението на Борисов.

- Какви са печелившите ходове на Сергей Станишев?

- Аз му ги предложих още преди две седмици - той трябваше да стане генераторът на тази промяна. И можеше да го направи много просто - на пленум да каже: да, загубихме, имаме нужда от цялостна промяна, аз я стартирам тази промяна, поемам отговорността за загубата. Предлагам пет човека да бъдат във временно ръководство, да проведем конгрес след един месец, през месец юли. Този конгрес да вземе решение за избор на партиен председател от цялата партия. Тези пет човека временно ръководство да гарантират, че всичко се прави правилно, без фалшификации, без манипулации. И в началото на септември този избор да се направи паралелно с номинации­те на новите депутати, и Сергей щеше да бъде един почтен, уважаван от всички човек. Аз щях да му ръкопляскам и той щеше да направи крачката встрани с достойнство и с уважение.