-Г-н Недялков, трябва ли вложителите на Корпоративна търговска банка да се притесняват за парите си? В неделя стана ясно, че КТБ и нейната дъщерна „Креди Агрикол“ може да бъдат одържавени. Какво означава това за депозантите?
- Не, не би трябвало да има притеснения. Добре е да гледаме комплексно на нещата, а не да се вторачваме в детайлите. Управителният съвет на БНБ работи и в събота, и в неделя. Вземат се адекватни мерки. Депозантите трябва да бъдат спокойни и да не си теглят парите след 21 юли, когато банката ще отвори, ако не им трябват. Защо да развалят договори и да им се начисляват наказателни лихви? Безсмислено е. Аз имам пари там и изобщо не съм протеснен. Мога да ползвам и метафора, като ви разкажа една приказка за лудото село. Там имало орачи и тъкачи, оставали им пари, като си продадат стоката, давали ги на сарафите. След това заемали от същите тези сарафи, за да дадат заплати на ратаите си и да разширяват производството си. Минали обаче едни хора и упорито клюкарствали, че сарафите ще фалират. Започнало теглене на пари. Естествено, сарафите фалирали. Сега има други сарафи, но бизнесът пострадал. Селото вече не било същото, а орачите и тъкачите трябвало да почват всичко отначало, на гола поляна.
- Тоест хората не трябва да се поддават на психоза?
- Няма никакъв реален проблем, за който да се тревожат. Всички сарафи (разбирайте банки) у нас са стабилни. Проблемът на КТБ е чисто ликвиден. Просто много клиенти се уплашиха и взеха да си теглят парите. Където и да е по света, ако хората се поддадат на страха, ще загубят.
Виждам, че правителството и отговорните институции реагират адекватно и няма да допуснат проблеми във финансовата система у нас. В тази връзка искам да призова лидерите на политическите партии и най-вече Бойко Борисов, тъй като неговата формация е победителят на европейските избори, но и президента, премиера, Сергей Станишев, Лютви Местан, Николай Бареков, Волен Сидеров, водачите на Реформаторския блок да се разберат. Да седнат на една маса и да кажат: „Има пет неща, които са приоритетни за България и няма да ги клатим. Няма да ги правим част от нашите политически противоборства.“ На първо място това е изстраданата финансова стабилност на държавата. Ние сме свидетели, че през изминалите няколко години банковата система на Европа и дори на целия свят беше разклатена. У нас нямаше никакви проблеми. Защо сами да режем клона, на който седим. Наистина защо?
- Основната теза на всички банкери доскоро беше, че след финансовото опустошение през 1996-1997 г. сме си научили добре урока.
- Точно така. Но явно сме си забравили урока.
- Има ли обективни предпоставки отново да изпаднем в същата ситуация, в която бяхме преди години?
- Не, няма. Нещата са коренно различни. България е във валутен борд. Всички пари са обезпечени с валутни резерви. Банковата система е добре структурирана и работи по правила, по-строги, отколкото в Западна Европа. Смея да твърдя, че тя е много добре надзиравана и контролирана. Има обаче един проблем - банките обичат да работят на тихо и са чупливи същества. Като много се разшуми, се създава психоза. Трябва да се работи по закон, последователно и методично, без излишни истерии. Хората трябва да разберат - като тръгнат като един да си теглят парите, сами си вредят.
- Това означава ли, че банкерите могат да правят каквото си искат, а всички останали не трябва да вдигаме шум.
- Напротив, точно обратното. Не трябва да правят каквото си искат. Но наистина няма система, в която правилата в България да са по-строги. Ако погледнете всички други отрасли на икономиката, все има някакви проблеми, докато във финансовата ни система нещата са добре организирани. Но пак призовавам - с банките трябва да се внимава, наистина са чуплива стока.
- Цветан Василев вече е доста осветена личност. Той е банкер, около когото се шуми, въпреки че банките обичат тишината.
- Вижте, Цветан Василев не е Корпоративна търговска банка. Искам да разделим нещата - личността на Василев е едно. Банката обаче е най-вече на хилядите си вложители. Техните пари са там. А относно Василев - не искам да коментирам. Но не трябва да се всява паника сред вложителите.
- Трябва ли да се променят банковите регулации, за да не се стига отново да такива ситуации?
- Не, в момента не става въпрос за правила, регулации, процедури. Става въпрос за психоза и нахлуване на хората към трезорите на КТБ. Получиха се ликвидни проблеми. Пак да кажа - да не режем клона, на който стоим.
- Досега финансовата стабилност беше нашата гордост. Май единствената ни гордост. Но като цяло накъде вървят нещата в българската икономика? Политическата криза заплашва ли и стопанския живот?
- Изходът е в изборите. Нали политическите лидери се разбраха за предсрочен вот наесен? Ако си спомняте, преди година прогнозирах пред вестник „Преса“ сегашните развития. Ето, свидетели сме, че това, за което говорихме тогава, се случва сега.
- Късогледи ли са българските политици?
- Според мен много хора в тази държава загубиха чувството си на достатъчност.
- Какво означава това?
- Да разберем, че има един предел, който не трябва да преминаваме. Лакомията, себелюбието, самонадеяността никога не са били добър съветник. Второ, нека се осъзнаем - преди да се разделим по политически признак, все пак всички сме родени в тази страна, тук са гробовете на нашите деди. Българският национален интерес е един - той не може да бъде накъсан на парчета според политическата принадлежност. Пак да кажа, призовавам преди всичко Бойко Борисов да подаде ръка. Лидерите да седнат и да се разберат. Защото иначе всички сме губещи. Източните бойни изкуства споделят една философия - добрият воин предпочита да не воюва. Когато се биеш, дори да спечелиш, пак ще понесеш рани.
- Кои трябва да са основните приоритети, под които да се подпишат първите мъже на България? Споменахте, че най-важното е финансовата стабилност.
- Второто важно нещо е енергетиката. Напоследък се правят неща в тази сфера, от които ме боли главата. Меко казано, не са добри. Трето - здравеопазването. Четвърто - образованието. Пето - секторът на сигурността. Да се разберат по тези теми и най-после да вземат да работят.
- Въпрос на култура ли е липсата на консенсус, или на дребнави частни интереси?
- На този въпрос няма еднозначен отговор. Ще дам пример - големият български политик и банкер Атанас Буров е бил арестуван през 1944 г. Разследва го един младок. Той му казва: „Г-н Буров, ти си такъв умен, интелигентен и опитен човек. Как не разбра, че на 5 септември Съветската армия влиза в България, а стана част от едно правителство, което явно може да просъществува 2-3 дни?“ Буров отговаря: „Млади момко, ще ти кажа нещо, но явно няма да го разбереш сега, а след време. Властта е сладка омая. Така ти замъглява мозъка, че ти си мислиш - животът започва и свършва с мен.“ А то, като заиграе мечката при съседа, колко му е да дойде и при тебе.
- Енергетиката ли е най-големият проблем, с който не успя да се справи това правителство?
- При този парламент кабинетът нямаше кой знае какъв шанс. Едно правителство, без значение какво е, когато няма сериозна парламентарна подкрепа, не може да работи. Въпреки че в изпълнителната власт влязоха много сериозни хора, които са мои приятели. Сами по себе си - стойностни личности. Обаче какво е най-важното в момента? Парламентът да има кворум. Ненормална ситуация. Пак се връщам към изказването си пред вас отпреди година - какъв беше проблемът да се предложи на спечелилата изборите партия ГЕРБ председателското място в Народното събрание? Какво ако шеф на парламента беше станала Цецка Цачева? В името на разбирателството.
- Какво успя да свърши това правителство за една година? Към нула ли клонят успехите?
- Кабинетът се опитваше да работи. Например в областта на административната тежест. Вицепремиерът Даниела Бобева има добри постижения. Но при такава сложна конфигурация и без ясно коалиционно споразумение правителството не можеше да направи кой знае колко. Все пак, браво на Пламен Орешарски, че обладава такова спокойствие.
- Вие познавате Орешарски добре.
- Много добре.
- Как му издържат нервите?
- Не знам. И аз се чудя. Той е отговорен човек. В личен план пострада, имиджът му беше накърнен.
- На всичко отгоре и отношенията ни с Европейския съюз изглеждат сложни.
- Кое му е сложното?
- Замразиха фондове за България, проблеми има и около плановете за изграждане на „Южен поток“ на наша територия.
- Нямаме системен проблем с членството си в Европейския съюз. Но трябва да спазваме правилата. Това не важи само за брюкселските норми, но и за нашите. Ако ги следвахме, сигурно и трагедията в Аспарухово нямаше да е в такива чудовищни размери. ЕС какво казва - „Южен поток“ е добър проект. Въпросът е как ще го изпълним. Но ние винаги пробваме да побългарим нещата. Създаваме си проблеми, политизираме докрай. Защото всички разбират от политика и футбол. Напоследък и от банки. Политиката и футболът не ни вървят много. Добре, че банковата система е стабилна. Пак се връщаме на основната ми теза - да се смирим, да пазим институциите, да ги уважаваме. Институциите са нещо повече от конкретни личности. Тука с лека ръка се раздават присъди, дискредитираме всички органи на държавата, които в европейските страни се ползват с респект. Вероятно това е типична проява на нашия манталитет. Не бих го нарекъл селски. Селянин звучи гордо - той е близо до земята, от която сме излезли и пак там ще влезем. Но провинциализмът ни е силно присъщ.