52618 | 24 юни 2014 | 07:47

Обоклукчване от Кеворк КЕВОРКЯН; А Портних, варненският кмет, можеше да остане в историята, и то много лесно. Трябваше само да хвърли оставк

Има една мярка, след която започва нашата състрадателност. Трябва да бъдат погубени поне десет живота, за да се развихри тя - тогава затуптяват по-ускорено сърцата ни и хайде да пратим едно есемесче, за да ни е чиста съвестта.

Десетина жертви могат да ни отварят очите, макар и за кратко. Една-две жертви - тук или там, макар и всеки ден или дори всеки час, изобщо не ни правят впечатление. Една сграда се срутва на софийската улица „Алабин“ и убива две невинни момичета - и нищо, нашата състрадателност изобщо не се събужда, тя не се занимава с дреболии; във Варна козирката на банка пада и отпраща в Отвъдното друго невинно създание - и нищо; това остава в графата на любопитното.

Нашата състрадателност се нуждае от мащабност на Злината

- тогава се отпушва тя и без никакво притеснение започва да се вихри и дори да театралничи. Сърцата ни започват да бият в ритъма на есемес марша, ах, колко сме милосърдни.

Само дето си оставаме точно толкова неразумни, както и преди.

Разумът ни остава все толкова мъртъв и никакви акции на милосърдност не могат да прикрият тази фатална подробност.

Псевдомилосърдие и мъртъв разум - това сме ние. Цялата държава е натоварена на една пробита гемия; всичко се повтаря в някакъв мрачен Ритъм - Ритъма на несъществуващата държава; почти всичко е една бутафория - примерно нямаме войска, а правим паради, за другото да не говорим.

Аспарухово ще ни извади очите от дълги години - то е блестящият образ на Обоклукчването, което пък е символът на Прехода; всичко се превръща във вонлив боклук.

Пред очите ни расте едно гигантско смрадливо Сметище - а ние се правим,че не го забелязваме, дори се опитваме да вдъхнем от Вонята му.

Трябваше Игнат Раденков да дойде във „Всяка неделя“, за да научим, че всъщност в Аспарухово тъкмо Общината е дала и потвърдила мярката за Всепозволеност - тя е казала на местните цигани, че всичко им е разрешено, че Рушенето е благодат: построила е солиден общински имот - също незаконен, след това го е оставила да се руши и накрая да бъде разкостен от циганските набези!

Няма по-добър пример от този как сами насърчаваме варварите си, как оправдаваме Варварството.

Тогава дали обикновеният човек у нас вече не вижда и цялата държава като нещо незаконно,

като някаква руина, изоставена на дивите орди?

Нищо чудно да е така.

Целият фалш, в който сме заринати, лъсва по време на Голямото Състрадаване. Заслужаваме си съдбата само заради жалкия начин, по който артикулираме в такива дни.

Варненският кмет трябва на ченгел да го окачат, за да каже, че вандалите от Аспарухово, които обитават един системен режим на незаконност, са цигани. Медиите също нямат куража да го изрекат - и това пак е пример за нашата фалшива състрадателност. Нарекохме циганите роми и решихме, че сме приключили с тях.
А бунтът преди няколко години на несретниците от „Красна поляна“ е нищо в сравнение със свличащото се Аспарухово; крясъците от софийското предградие („Смърт на българите“) са далеч по-поносими от упоритото нежелание на героите от Аспарухово да се съобразяват с българските закони, доколкото ги има.
Те имат завиден принос за всеобщото Обоклукчване: секат незаконно, строят незаконно и превръщат всичко наоколо във вонящо сметище. Това е нахално предизвикателство, за което варненци са останали слепи. Тези хора отдавна са обявили война на държавата - и си я водят сами, а държавата се е свила уплашено, остава накрая да я видим в ролята на генерал Къстър - убит и опозорен от индианците, които са отрязали фалоса му и са го напъхали в устата му.
Състраданието ни, тъкмо защото е кампанийно, размива очертанията на случващото се, замълчава за важни детайли - кои са например героите от сметището Аспарухово, защо са търпени те толкова години. Мълчи се, понеже отговорът е пределно неудобен - това е масовката от всички избори.

Търсиш героите от Сметището и се пазариш с тях

- и след това се чудиш защо никаква разумна политика не е възможно да се прави тук. Вонята от сметището ще върви след теб до края на мандата ти. Хората от Сметището са вонливият шлейф на нашата политика.

Нищо не е случайно - тъкмо Аспарухово, кръстено на един от първооснователите на българската държава, се превръща в образа на нашето Сметище. Историята не само не бива да бъде изучавана, понеже това вече няма никакъв смисъл - тя направо трябва да бъде забранена.
Аспарухово ни достави и една друга представа - кое е Горе, и кое е Долу по българската съдба.
Горе са ония, които уреждат света по правилата на собственото си Сметище;

долу са българите, върху които връхлитат калните ручеи

А един ден ще ни сполети и Финалният Потоп.

Обоклукчването, с което сме заети от четвърт век, няма да ни прости.

Всичко в крайна сметка се превръща в боклук - дори и думите, с които го опаковаме, са боклукчиви. Може ли изобщо да мислим за Варна като за „морска столица“, като „световен курорт“, когато над него е виснало Аспарухово. Но по едно Аспарухово е виснало и над всичко друго. И това е неизбежно, след като предимно рушим - е, и след това състрадаваме, стига нормата на жертвите да е постигната.

Кажете ми една мярка, която се съблюдава: след масовото убийство на деца край река Лим, след показното удавяне на невинни туристи в Охридското езеро, след аварията с боклукчивия рейс, който погуби богомолци край една църква, след историята с кораба „Ванеса“? Едно предписание поне спазено ли е след ритуала на масово

състрадание, което трае колкото една прозявка

А някой изобщо брои ли ония стотици и стотици случаи, които са възприемани като единични, а всъщност са една безкрайна броеница от невинни жертви - дадени между две вдишвания на Сметището. Нищо няма да се промени и след Аспарухово, най-много да изкарат виновен комунистическия режим - Портних вече каза, че проблемът е от 80-те години.

Еднакво са слепи и онези, които произвеждат боклука, и онези, които ги оправдават. А сметката е ясна: правиш боклук, хвърляш го, където завърнеш, и се хилиш доволно - понеже си натрил носа на държавата - и след това загиваш под собствения си боклук. Междувременно пускаш бюлетината си.
Няма мъже в тази държава - и доколкото ги е имало, по-късно идеолозите на обоклукчването са правили всичко възможно да ги унижат. Онзи ден някаква депутатка от БСП изграчила на Кирчо Добрев, че и той е цървул като баща си; ако това е вярно, на тази героиня трябва да Й зашият завинаги устата.

А Портних, варненският кмет, можеше да остане в историята, и то много лесно. Трябваше само да хвърли оставката си по телевизията, вместо да се гъне; дори да не знае смисъла на думи като „вина“ и „чест“, просто трябваше да изреди имената на варненските кметове от Ерата на Обоклукчването и да си тръгне. Никога няма да се случи подобно нещо у нас. Всички са наясно, че е по-изгодно да боядисваш фалшивата фасада, наречена Преход, зад която върви Разложението - тотално, на всичко. А пък зад фасадата на кампанийното милосърдие варварите набират още сила.

Други публикации на автора може да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“