23316 | 24 юни 2014 | 15:24

Интервю на Наделина АНЕВА за вината на кметовете и за още по-голямото бедствие в държавата

Г-жо Чавдарова, от години кметът е необходимият виновник в случай на бедствие. Защо се получава така?
- За всички кметове е ясно, че върху тях лежи основната отговорност да поемат първи заедно с местната общност спасяването на хора. В много от засегнатите общини сега кметовете поеха тази тежест.
Имам предвид Добрич, Велико Търново, Чавдар и много други общини. На преден план наистина излизат въпросите какво и как бързо да се свърши. Разбира се, че това е въпрос и на опит и способност в такава стресова ситуация. Информацията за загинали хора, естествено, изважда от равновесие всеки нормален човек и дори управленец.

- Упрекват кметовете, че не почистват деретата, не почистват коритата на реките... че не влагат достатъчно грижа за живота на съгражданите си.
- В случая не става въпрос за непочистени дерета, както се вижда. Но това не омаловажава задачата, че ние трябва да се грижим не само за първоетапните ни структури, които спират водите и помагат да не се разливат водни маси, ако говорим само за наводненията. Трябва да има много по-широки и подобре обмислени превантивни действия, които са обща грижа и на държавата с нейните държавни органи, и на общините. Имам предвид свлачища, сигнали за бъдещи рискове. Проблемът е, че през всички тези години отделяме много малко ресурси за превантивни дейности, за намаляване на рисковете, защото се давим в невъзможност да покрием щетите и да поемем последиците от веч случили се събития. Това е основният проблем. Спомням си много добре, че през 2006 г. след най-масовите и тежки наводнения това беше основният извод. Че трябва да се смени подходът към превантивното планиране, прогнозиране и определяне на обектите. Спомням си по част от новите европейски програми до 2020 г. какви огромни спорове имахме за това да се задели минимален ресурс за превантивна дейност поне за наводненията.

- Правителството ли беше против?
- Не бих казала правителството. Бъдещите оперативни програми се правиха от две правителства, но от почти едни и същи екипи на управляващите органи на програмите. От години говорим да се изготви приоритетен списък от рискови обекти, които да се финансират. Но всичко това се случва бавно и частично. И естествено е, че събитията ни изпреварват.

- Колко рискови обекта по преценка на общините би трябвало да има в един такъв списък?
- Ние не сме събирали пълна информация. Но всеки кмет, като го попитате, може да посочи 2-3 места, на които трябва да се вземат спешни мерки.

- Какъв инвестиционен ресурс е необходим и по коя програма кметовете ще получават пари за превенция?
- Ами няма да получават особени пари през следващия планов период. Специално за наводненията искахме да има един по-значителен ресурс по „Околна среда“. След нашите многократни и категорични настоявания се записа мярка в тази област, но доколкото знаем, въпреки че програмата още се съгласува с ЕК, ресурсът е доста минимален. Говорим за няколко милиона евро.

- Защо според вас превенцията винаги се подценява от властта, от почти всички предишни правителства?
- Въпреки че не обичам да давам негативни етикети на националните ни особености, но тъй като работим много тясно в целия регион с колеги от други страни и сравненията се налагат, ние подценяваме този тип мерки. Така постъпваме в семействата си, така - и когато станем общински съветници и дори заемем по-високи постове. Това си е народопсихология, която постепенно трябва да променяме. Ние с тази цел изпреварващо през март тази година решихме да преминем към създаването на общински фонд за солидарност. Той ще има за цел още първите дни на случващи се бедствия да подкрепя засегнатите общини. В него постепенно и от различни източници ще се акумулират ресурси. Но както се оказа, финансовите и нормативните условия за създаване на такъв фонд, особено към неправителствена организация, са доста сложни. Нашите експерти в момента са в много начална фаза. Има само гласувано решение за този фонд на общото събрание на сдружението на общините.

- През законова поправка ли минава създаването на такъв фонд?
- Надяваме се, че няма да мине през законова поправка. Идеята е да не задължаваме общините да заделят процент, ще се попълва на доброволна основа. Които общини желаят, ще даряват според възможностите. Частни фирми, които зависят от публична инфраструктура, ако желаят, също може да даряват. Този фонд ще бъде по-скоро от типа на бившите взаимоспомагателни каси, които хората си създаваха преди години.

- Значи ако една пострадала община получи помощ от този фонд, ще трябва да възстанови парите в него, след като се съвземе?
- Естествено е да ги възстанови. Но в момента се вижда, че реакцията и на незасегнатите общини, и на гражданите заслужава признание и уважение. Защото без специално обръщение общините вече пращат свои екипи за помощ във Варна и Добрич. Но най-много си помагаме със специалисти и документация за оценките, защото, знаете, трябва бързо да минат комисии и да оценят щетите.
Солидарността е жива и трябва да разчитаме на нея. Това е силното ни качество, на което трябва да стъпваме. Може би върху тази сила на солидарността трябва да се видоизменя и цялата ни нормативна уредба за реакции при бедствия.

- Какво може да се вземе от европейския опит и от опита на съседните страни, пострадали от наводнения?
- Знаете, че в цяла Европа се говори за т.нар. умно планиране. Това е планиране, което се основава не само върху съществуващи, но и върху евентуални бъдещи потребности, в това число и потребности от по-силна защита на живота и имуществото на хората. Останалите неща са въпрос на друг тип финансови възможности и организация. В някои от страните има по-добре развити доброволни формирования с хора, които са обучавани дълго време. И ние имаме такива екипи, но по-бавно върви обучението и екипирането им.

- Идват избори, и то в момент, когато трябва да се готви бюджетът за догодина. Как това ще се отрази на общините?
- Нашият управителен съвет подробно обсъди какво трябва да се промени в политиката на сдружението и в начина на работа. Не само във връзка с идващите избори, а и във връзка с резултатността от взаимодействието централна - местна власт. Надяваме се скоро да има яснота за датата на изборите, но най-голямата тревога на общините е, че държавната администрация ще ходи на работа, ще си получава заплатите, но няма да взема дори оперативни и текущи решения. Те просто се отлагат. Няма да скрия, че така действа и местната администрация преди местни избори, но те поне са през четири години. По време
на предишните парламентарни избори аз не издържах по време на една такава среща в министерство. Понеже предлагахме, предлагахме, и през цялото време ни се казваше – това не може да се реши сега, не издържах и попитах високопоставените експерти: ако наистина
изборите ви пречат да работите, защо не си вземете отпуск. Затова едно от нещата, които ще се опитаме да минимизираме сега, е бездействието и нерешаването на неотложни въпроси, по които общините чакаме всеки ден решения.

- Най-големият проблем е усвояването на европарите. Има ли опасност да се провалят проекти за милиони?
- На управителния съвет се каза, че това е другото бедствие, за което не можем да прогнозираме продължителността му, но можем да прогнозираме последиците. А това е състоянието на нашите проекти по оперативна програма „Околна среда“. Преди два месеца, на 30 април, ние имахме среща с премиера, на която абсолютно открито и честно споделихме големите си опасения от забавената реакция на страната ни във връзка със спрените плащания и опита за демонстративни действия спрямо общините. Мисля, че ни разбраха, но радикално нищо не се промени за тези два месеца. Общините до ден днешен стоят в неведение. Ще говоря с цифри, защото УС е в невъзможност вече да прикрива не само тревогата, но и страха, който се вижда от всички общини с разкопани градове заради канализации и депа, че проектите им ще бъдат провалени. Става въпрос за 169 проекта, които в момента изпълняваме в 120 общини. До края на плановия период, който е средата на следващата година, трябва да отчетем и да разплатим близо 3 млрд. лв., за да ни бъдат възстановени от ЕС.

- Ако не успеете, какво се случва с тези проекти?
- Ако не успеем, програмата няма да се счита за изпълнена, целите за чистота на вода и природа няма да са постигнати и Европа ще си поиска от България всички 100% от вложените ресурси обратно. Не знаем вече на кого и по какъв начин да обясняваме тази бедствена ситуация. И че не може да се отлага от ден на ден вземането на каквото и да е управленско решение как да продължат тези проекти в кратките срокове. Затова УС взе решение още тази седмица категорично да настоява пред министъра на финансите за обещаното преди 2 месеца размразяване на плащанията по „Околна среда“ с национални средства, а така ще се размрази и възстановяването на кредитите от фонд „Флаг“.

- Колко пари са нужни?
- Необходими са минимум 200 млн. лв. национални средства. Настояваме и за по-активно и настойчиво взаимодействие с ЕК от управляващия орган по ОП „Околна среда“. Проучвахме чрез колегите си от други страни. Има държави, които при спрени плащания, но при бърза реакция на правителството буквално след месеци са били възстановявани. Колко месеци трябва да минат у нас? По ОП „Регионално развитие“ също изпълняваме 210 договора в почти 100 общини. Там трябва да разплатим 500 млн. лв. до края на плановия период. Цялата минала седмица мълчаха. Ако до края на този месец не дойде обратен сигнал към общините от правителството, какво да правим? Няма обяснение за това оглушаване към воплите на хората, които се опит ват да направят нещо реално в общините.