Играта е следната.
Ще редактират въпроса за референдума дотогава, докато напълно объркат публиката. И докато се объркат и самите те - и едните, и другите. (Но те са си объркани поначало, така че с това да не се занимаваме.)
Тази игра ще демотивира още повече хората, които и бездруго вече са достигнали предела на търпението си. Има причини за това: отдавна привидно сериозният дебат се изроди до дребнави подробности и още по-дребнави заяждания: АЕЦ или ЯЕЦ, игра на шикалки. Заекване със сериозното.
Това обаче е и знак към обикновените хора, че вече са ги взели на подбив - само се забавляват с техните очаквания. Така окончателно ще им внушат, че

всичко у нас винаги е само някаква репетиция

- в редки случаи най-много да се стигне до генералната репетиция, но не и до самото представление.

Такава бе и съдбата на самия Преход - репетиция за Нещо. И какво бе то, има ли кой да ви каже?
Днес ще се допитват за АЕЦ, утре - за ЯЕЦ, вдругиден може да е за някоя запетая, за да се доубеди публиката, че изобщо не я забелязват.
Процедурите около запетаите предварително ще съсипят референдума, ако изобщо се състои, и той ще има плачевни последици - най-важната от които ще бъде, че българското допитване до народа ще изглежда просто като един фарс.

Кой печели от тази игра, от това суркане?

Бойко със сигурност е убеден, че печели - поне засега.
Понеже е майстор на ясното говорене, често остроумно, но понякога и доста грубо, дори и безтактно, той е решил, че трябва да остави опонентите си да ломотят продължително и емоционално - а той да хвърля в лицето им по една-две фрази.
Така той вече създаде убеждението у мнозина, че цената на централата в Белене ще е 21 милиарда - колкото и недоказано да е това, а може би и направо недоказуемо.

Вкара това си твърдение в режим на системно обръщение, при това лаконично и пределно разбираемо. Никакви допълнителни щрихи, една едра мазка - и готово.

Румен Овчаров и други специалисти като него могат да беснеят колкото си искат - но вече ще им трябва енергията на една малка централа, за да опровергаят това твърдение.

Бойко е наясно с публиката си: казваш му на отегчения българин, който и бездруго изобщо няма сетива за бъдещето си, нещо конкретно - и то му е достатъчно, на него не му е нужно да вижда по-далеч от върха на носа си. За жалост в политиката конкретните неистини са далеч по-ефикасни от усуканите истини. И сега тази Бойкова фраза може да бъде олекотена само ако Путин дойде и лично заяви, че централата ще струва, примерно, 8 милиарда. Но
трябва незабавно да издаде фактура на тази стойност

Останалото говорене е напълно безсмислено - затова Бойко изглежда толкова доволен.

Но това е само малката му цел. Има и друга. Той вклинява своите „бойковизми“ в словесната суетня привидно за да я дисциплинира. Но в същото време истинската му цел е усърдно да я разпалва. Защото има срещу себе си прекалено емоционални опоненти, които така и не са в състояние да обуздаят логореята си.
Затова Бойко има самочувствието, че една-две негови фрази вече са предопределили удобния за него изход от референдума. Това е кралимарковско самочувствие, непознато досега в близката ни история.

Има ли основание да се изживява по този начин? По-скоро - да.
Вижте, от друга страна, как се държи и какви ги усуква Станишев, който

напоследък започна да говори по-дантелено дори от Кунева

Какво значи за българина, вече пребит от празни думи и напълно претръпнал към публичното говорене, например, следната фраза: „Поведението на Бойко по въпроса на референдума премина към истеричната си фаза“? От нея лесно се долавя, че по-скоро Станишев е истеризирал - а нашият Крали Марко пет пари не дава за нищо.

Корнелия Нинова сподели в скорошно интервю, че веднъж казала нещо на Бойко от парламентарната трибуна и видяла, как брадичката му се разтреперила – и сетне добави, че това било от ярост. Оставаше да каже, че сме в навечерието на „Големият терор“.
Какво им става на тия хора - вече го гледат и в брадичката, и по нея преценяват едно или друго!
Навремето така са се вглеждали в Сталин, и особено са се плашели от гърба му: той се разхожда напред-назад в кабинета си, дръпва си от лулата, изобщо не ги поглежда, а те по гърба му преценяват кой ще изпищи след малко.

Нинова обаче припомни и нещо, което мнозина вече са забравили. Именно Първанов навремето настояваше един референдум да е валиден само ако в него са участвали поне толкова хора, колкото в предишните парламентарни избори. По онова време Първанов вероятно е искал да придаде по-голяма представителност и тежест на подобно допитване, още повече че той самият беше първият инициатор на тази идея. Обаче с днешна дата вече изглежда, че е поставил в окаяно положение собствената си партия. Станишев може до прегракване да настоява референдумът за „Белене“ да се проведе отделно от изборите - но Бойко само ще сумти и ще казва: „Не ми се харчат излишни народни пари.“

Карикатура: Чавдар Николов

Познайте на кого ще се доверят хората.

Първанов има и едно друго решение, което също показа, че в доста случаи е далеч от партийните пристрастия. Едно негово вето имаше историческо значение навремето за полумъртвата партийка на Костов - ако Първанов тогава не бе отхвърлил осемпроцентовата изборна бариера, Костов, а и доста други гласовити певци на Прехода от доста години вече щяха да са напълно забравени. И сега щяха да участват в поредицата „Великите заблуди на Прехода“.
Пак около препирните за референдума, Станишев не престава да се чуди, че Бойко отново се бил отметнал от нещо си - ами той така си се отмята, това е основната особеност на неговия политически стил, която заблуждава опонентите му и те го смятат за непоследователен и поради това слаб - вместо трезво да преценят дали публиката не мисли друго. На нея фразата „Не ми се харчат излишни пари“ ще й се хареса много повече от всичко друго.
Българинът мисли ден за ден, винаги е било така - за мнозина няма да е приятно да го чуят, но с две изречения, които го представят за грижовен стопанин, Бойко ще постигне много повече от Станишев - дори ако целият Институт по математика на БАН пресмята по негова поръчка предимствата на „Белене“.
Ако сме я докарали дотам обаче -

само един глас да се чува от публиката и да има значение за нея

- това ще е лошо. А изглежда, че се е случило вече точно това.

Говори се, че по подобен начин ще води Бойко и изборната си кампания. Щял единствено да попълва колекцията си от лентички на безкрайните обекти, които открива. Той отдавна прави нещо като воаяжите за императрица Екатерина Втора, организирани от граф Потьомкин - само дето главно показва самия себе си. И това му се струва предостатъчно.

От друга страна, това означава, че може би няма и достатъчно доверие в никого от антуража си - напоследък проявите на повечето от най-дейните му артисти видимо намаляха. Миро Найденов забрави комичните си кампании за новото българско кебапче - понеже, макар и с известно закъснение, Бойко разбра, че всяко кебапче, което Найденов лапваше публично, подсеща публиката за чудовищните заменки, които и досега тежат на собствения му врат. И Цветанов е по-пестелив вече в кампаниите си. Скоро същото ще се случи и с Вежди, особено след като изтърси, че Бойко е кумир на Траволта и Де Ниро - това е напълно достатъчно за този мандат.

Сега временна фаворитка е Лиляна Павлова - а социолозите, които се държат като екстрасенси с Бойко, веднага усетиха това и я дръпнаха в челото на класациите си.

Три години след първата си победа Бойко още продължава соловата си игра, а това е феноменално упорство. Вероятно иска отново и отново да се убеждава, че е в състояние сам да спечели всяка битка. Изглежда, си мисли, че политическите му опоненти са от класата на бистришките му тигри.
Той няма до себе си човек като Кутев, който да бъде венерологът на ГЕРБ. Или като Соломон Паси, който да бърше сълзите на партията му. Или някой прислужник като ония на Костов, който да е готов да тълкува дори несънуваните му сънища.

Този краен и малко насилен егоцентризъм изглежда не само рискован, но донейде и повърхностен - но докато има срещу себе си бърборко като Станишев - новият изследовател на политическата истерика няма да има никакви грижи.
Ако Нинова е наясно, че Първанов е заложил един коварен капан пред референдума на Станишев, защо самият той изобщо не се сеща за това?
Отговорът може да ви се види груб, но е очевиден - понеже изобщо не го интересува никакъв референдум, както и никаква централа. Ако това го интересуваше, досега въпросът отдавна щеше да е приключил.

Има и още нещо. Бойко би трябвало веднага да се съгласи референдумът да се проведе отделно от изборите. Това ще е по-лесната проверка на личното му влияние върху публиката - особено след като е сигурен, че с говоренето си отдавна си е осигурил нейното благоразположение и че допитването няма да бъде валидно заради слаба активност.

Но той иска още нещо: референдумът да се проведе заедно с изборите, което ще гарантира неговата валидност - и въпреки това да доведе до отрицателен вот за „Белене“. За да си каже Бойко, че неговият глас отново доминира над всичко.