58284 | 25 юни 2014 | 10:06

Освен Станишев срама трябва да понесе и БСП. Защото хем изтърпя целия този спектакъл, хем продължава да оправдава непостоянното поведение

На снимката: Февруари 2013 г. Години наред червените пленуми и конгреси одобряваха действията на лидера Станишев. Равносметката днес: девет загуби, откакто Бойко Борисов се появи на политическата сцена. А лидерът тръгна за Брюксел.

Егоизъм, а не саможертва

„Злонамерената спекулация“ се оказа обикновена истина

Таня ДЖОЕВА

На хвърлянето на боб дали Сергей Станишев ще замине за Брюксел като евродепутат, или ще продължи активно да участва в работата на Народното събрание беше сложен край. Най-после!

Когато социалистите наредиха листата с кандидати за Европейския парламент, водачеството на Станишев бе презентирано като саможертва, като желание да бъде ракета носител, като поемане на висша отговорност. С подчертаното условие, че ще се откаже след вота и ще даде път на следващите в списъка.
Сега саможертвата се оказа обикновен егоизъм.

При това егоизъм, разиграван месец. Ако прибавим и времето за кампанията, стават два месеца, през които партията мандатоносител загуби изборите, после и доверието на коалиционния си партньор, правителството се готви за оставка и предсрочният вот чука на вратата, следователно загуби и властта. Серия от събития, които водят до политическа криза, оттам - и до риск за държавна.

В изборната нощ видимо раздразнен както от поражението, така и от настойчивите въпроси дали ще предпочете Брюксел пред София, Станишев избяга от точния отговор. Той увърта, сука и все се изплъзваше с думите, че вече бил казал какви са му намеренията. Даже нервничеше.
На 30 май изля и обвинения: „От момента, в който поех водачеството на листата, заявих пред цялото общество, че нямам намерение да ставам евродепутат.

Потвърждавам тази своя позиция, след като отговорих на този въпрос над сто пъти. Всичко останало е само злонамерена спекулация.“
Злонамерена спекулация?

Сега злонамерената спекулация се оказа най-обикновена истина.
Пирует, който съпартийците на Станишев се мъчат да разясняват, подценявайки интелигентността на българската публика. „Сложната обстановка на формирането на стабилно мнозинство в Европарламента и очакваната широка коалиция между леви и десни в Брюксел изискват присъствието му там“, гласи версията за обрата.

Ако ситуацията в белгийската столица е сложна, какво да кажем ние в София?! Независимо от успехите или неуспехите на кабинета „Орешарски“ политическата нестабилност е факт от май 2013-а. Последствията: нестабилност в икономиката, недоверие у нас и в чуждите партньори.
Решението на Станишев обаче е най-вече унизително за партията. Негово право е да направи избор, още повече че мястото му в Европарламента е резултат от волята на гласоподавателите. Но един партиен лидер няма право да се върти като ветропоказател и да милее за държавата и за партията на думи, докато някъде зад сцената урежда бъдещата си кариера.

БСП тръгна на евроизборите с голяма кошница. Според предварителните сметки левицата трябваше да изпрати в Брюксел петима-шестима от своите. Ако махнем Станишев, който щеше да се отказва, куфарите стягаха Илияна Йотова, Георги Пирински, Петър Курумбашев, Достена Лаверн, Светлина Йолчева и Евгени Кирилов. От тях сега тръгват двама - Йотова и Пирински. Заедно със Станишев и с младия Неков, чието евродепутатство бе по-неочаквано и от това на Станишев.

Няма как БСП да се чувства в добра форма след „постижението“ си на 25 май. И вместо да се стяга за поправителен наесен, тя пропиля ценно време, за да се занимава с бъдещето на своя водач: народен представител ли ще бъде, евродепутат ли, премиер или еврокомисар?
Ако преди месец Станишев бе избрал да отиде в Брюксел, за да помага в сложните преговори на ПЕС, позицията му можеше да бъде разбрана, дори оценена. Сега тя прилича на ситуация, за която народът казва: „Бягството е срамно, но сигурно.“

Станишев изигра всичките си карти, блъфира, изнерви допълнително политическата обстановка, а сега, преди да изпие докрай горчивата чаша на загубата, преди да се разпусне Народното събрание, той се отчита с осигурен петгодишен ангажимент.

Но освен Станишев срамът трябва да понесе и БСП. Защото хем изтърпя целия този спектакъл, хем продължава да оправдава непостоянното поведение на лидера си. Лидера?

Унизителен провал. Истинско падение!

Александър МАРИНОВ

Паническото бягство на Сергей Станишев към Брюксел, колкото и парадоксално да звучи, е вид изненада. То изглежда нестандартно на фона на всичко, което сме виждали през последните 25 години. Решението му да замени българския парламент с европейския обаче за сетен път показва, че той не става за ръководител, камо ли за лидер. Това бе недостойна и страхлива постъпка. Такова туткане, увъртане - истинско падение!

В историята сме виждали не един и двама политически началници, които са се проваляли, но провал по такъв унизителен и недостоен начин не е имало скоро.
Защо се случи това? Първо, Станишев се срина психологически. Той никога

не е имал силен характер

не е минавал през трудности, не е бил водач, който влиза първи в битката. Сергей е момче, което други издигнаха до върха благодарение на обстоятелствата. Второ, ясно е, че решенията не ги взема той, а друг. Вероятно това прави съпругата му, която има голямо влияние върху него през последните години.

С политическата му кариера, тук и навън, вече е свършено. Постъпката му няма как да бъде приета добре в средите, където правилата имат значение. Неговите страхове, изглежда, са от друго измерение - може би, че ще бъде свален от червения трон, че ще му бъде поискана оставката. А БСП не е обикновена и новоизлюпена партия, тя е утвърдена и уважавана политическа сила. Не зная за друг случай като неговия: действащ ръководител - и при това председател на ПЕС! - да избере да стане евродепутат.

Мъжете на върха в БСП за съжаление свършиха. Преди 18 години, през онази размирна 1996-а, такива все пак имаше. Те не се страхуваха да поискат оставката на друг провален тогава председател, на Жан Виденов. Сега обаче няма хора със собствено мнение, защото всички в ръководството са обезличени. Да си член на ИБ и на Националния съвет на БСП, не е само привилегия, това е отговорност. Която си длъжен да носиш.
Очертава се немалка буря, а

жестока битка
за партията

Причините са две. Първо, обкръжението на Станишев, което той вкара на високи партийни и държавни позиции, без него е загубено. Това означава, че те също могат да отпаднат и да загубят всичко, което имат, и никога не биха могли да получат по друг начин. Затова те ще се борят да защитят своята власт.

Второ, има ли БСП съпротивителни сили. През последните 10-12 години тя беше почти разградена като организация. Връзката на първенците с хората от низините бе скъсана. За разлика от началото на прехода днес партията не може да помогне на ръководството си. Те просто са две различни вселени.
Станишев фактически продължи делото на Първанов, защото процесите на разпад започнаха още при него. И младият му наследник ги доведе до пълен абсурд - да превърне БСП в една парламентарна партия, т.е. партия, която не желае да функционира като пълноценен политически организъм.
На БСП днес йпредстои дефибрилация. Необходимо е да издържи и да се съживи. Което означава само едно -

трябва й шоков удар

Ако не го направи, ще последва съдбата на тези нещастни наши съграждани, които умират заради липса на дефибрилатор в линейката. Рецептата за нейното лечение е от три точки. Първо, истината, т.е. БСП да съумее да погледне сама себе си. Второ, да се върне към автентичността си. Трето, смела хирургична намеса и изрязване на всички загнили тъкани. Цената сигурно ще е висока. Обществото, както и природата, не търпи празно място. Ако нещата се объркат, ще се появи нещо ново. Защото България има нужда от силна лява партия. Затова - напред към безпощадна хирургия. 

(в. Преса, печатно издание, брой 169(875) от 25 юни 2014)