38887 | 22 окт. 2012 | 10:23

Интервю на Ваня Драганова с Тодор Попов за отношенията на общините с държавата, за това има ли любов, когато се говори за пари, и за намалява

Кметът на Пазарджик Тодор Попов оглави управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България в началото на т.г. Кметува вече втори мандат, като и двата пъти е издиган от инициативен комитет. Подкрепят го предимно десни партии. Преди да стане кмет, е бил председател на общинския съвет, а още един мандат назад - редови общински съветник. По образование е юрист, женен, с две дъщери. Ръководи Осмата годишна среща на местните власти, която се проведе преди дни в Пловдив.

- Г-н Попов, прав ли беше премиерът Бойко Борисов, като се обърна към кметовете с думите: „Няма вече любов, само пари искате!“?

- Премиерът има характерен начин на изразяване. Иначе е нормално, когато се формира бюджетът, всеки да поставя своите искания. Колко от тях ще бъдат удовлетворени и къде ще намерим пресечната точка, е въпрос на приоритети. Като цяло ние не можем да бъдем недоволни от отношението на централната власт към бюджетите на общините, защото парите за тях са увеличени с над 130 млн. лв. спрямо 2012 г. Това е сериозна сума, но проблемът е, че има увеличение за всички дейности, само не и за изравнителната субсидия. Тя си остава непроменена вече 3 години, а това са единствените пари, които можем да харчим за каквото преценим. Тази субсидия е много важна, особено за по-малките общини, затова и поискахме увеличение с 10-15 млн. лв.

- Очаквате ли Дянков да отстъпи и да ви ги даде?

- Разговорът с Дянков по тази тема е изчерпан и ние разчитаме на премиера.

- Защото Дянков само повтаря, че няма пари?

- Парите никога няма да стигат за всичко. Въпросът е какви са приоритетите и за какво човек счита, че е важно да се дават средства. Аз смятам, че е важно да се отпускат пари за полезни неща, които общините са занемарили, най-общо казано. Парадоксът в България е, че 70% от публичните услуги - неща като осветление, чистота и озеленяване, се осигуряват от общините. Държавата има ангажимент за останалите едва 30 на сто, а в същото време финансирането за общините е намаляло с 1 млрд. лв. в последните 4 години.

- Означава ли това, че с правителството на ГЕРБ се работи по-трудно, отколкото с това на тройната коалиция?

- Не мога да правя такива паралели.

- Защо? Бяхте кмет и при кабинета „Станишев“.

- Тогава икономическите реалности бяха съвсем други. Не съм член нито на ГЕРБ, нито на друга партия, аз съм единственият кмет на областен център, който е избран напълно мажоритарно. Така че спокойно мога да давам оценки и твърдя, че централната власт винаги леко е неглижирала проблемите на местните власти, не целенасочено, но в техния дневен ред важните неща бяха други. Може би това правителство в последните 1-2 години леко започна да обръща тренда - като отношение и приоритети.

- Как се обръща трендът, като Дянков не дава пари и вие разчитате на Борисов? И изобщо вижда ли ви се нормален този модел на управление и комуникация, при който всичко в държавата е концентрирано в ръцете на един човек?

В крайна сметка всеки моделира системата, която управлява, така, както той  я вижда. Ако аз управлявах тази система, не бих действал така, но това е въпрос на лична преценка на премиера. За мен не е нормално той да се нагърбва с всичко и да се опитва да решава всички проблеми, но такъв е неговият стил. Няма как да не се обърнем към него, защото имаме забележки към Дянков. И моята основна е, че в живота човек трябва да се научи на едно просто нещо - да не бърка „не“-то с „да“-то. Когато каже „да“, да е „да“, когато каже „не“, да е „не“.

Не отива на един финансов министър и вицепремиер да демонстрира несериозност. Има един такъв израз: „Никой не може да ти обещае в живота това, за което Дянков ще те излъже.“ За мен един финансов министър трябва да се изказва един или два пъти в годината, когато има какво да каже и то е премислено и експертно обосновано. Не може всяка сутрин да се събуждаш с някаква нова идея и да започваш да я разказваш на хората. Това е някаква пълна щуротия и после се налага някой да замазва, а това просто не е сериозно. Има и още нещо - не може ей така да се говори, че общините били недисциплинирани финансово. Ами дълговете на общините са едва 7% от нетните задължения на целия бюджет. Останалите 93% са неразплатени държавни разходи. 

- А ако заобиколим Дянков, усещате ли разбиране от страна на централната власт? И на последната среща на общините премиерът ви критикува, че има неусвоени европейски пари, че средствата за общинските болници стоят, а хората чакат. В същото време вие се оплаквате от професионални обжалвачи, които ви връзват ръцете.

- Това е проблем не само на общините, а и на държавата. Всеки един, дори и да не е участник в даден конкурс, може да пусне някаква жалба, без да плаща никаква такса, и да ти блокира проект за 50 млн. лв. Така че е задължително да се помисли за законодателни промени в тази посока.

- Поискахте и промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. В каква посока?

- Ясно трябва да бъдат дефинирани правомощията на кметовете и на общинските съвети, защото сега всеки се опитва да се наложи на другия, а това е супер глупаво.  А личното ми мнение е, че тези институции трябват да бъдат редуцирани. В България трябва да се намери политическа воля и политическо дупе да се направи административна реформа на всяко едно ниво. Започваме с министерства и агенции - там има огромен мегдан за съкращения. Минаваме през областните управи. На кого са необходими 28 областни управи? Какво точно правят те? Имаме 6 района на планиране, 6 области с по един областен управител и един заместник са напълно достатъчни. Областните управители, освен да спират решения на общинските съвети и да се заяждат с местната власт, друго не правят. Трябва да има редукция и на броя на общините. 264 са много - има 60-70 общини с по 1000-1500 души население. Какво качество на услугите се предлага там? Другото, което непременно трябва да се намали, е броят на общинските съветници. Какви са тези 51 съветници в Пловдив и 41 в Пазарджик? При това те трябва да се избират не на партиен, а на регионален принцип. Всеки съветник да е избран в даден квартал и да носи отговорност пред него, защото познава тези хора, обещал им е да направи осветление и да сложи пейки, и ще го питат защо, ако нищо не е свършил.

- Общините се разделят на микрорайони и всеки от тях излъчва по един съветник?

- Да, това е най-ефективният начин.

- И откъде ще намерите депутати, които да подкрепят подобен законопроект? Ами нали ако в общинските съвети партийният принцип се замени с регионния, те ще са следващите, а това не вярвам да ги устройва.

- Това може да стане само в началото на един мандат и ще донесе своите дивиденти, защото против тази реформа ще бъдат само тези, които са пряко засегнати, тези, които ще бъдат съкратени. Но масата от хора ще погледне с пълно разбиране на тези процеси.

- Масата от хора обаче не приема законите, това правят депутатите.

- Те пък трябва да бъдат намалени наполовина. Говорих преди малко с Менда Стоянова и й казах, че народните представители трябва да бъдат 120 души - това са стандартите.

- И тя как реагира?

- Каза: „Така е, но нали знаеш колко е сложно.“ 20 години си обясняваме колко е сложно, но ако някой се реши да го направи, ще спечели, защото това ще хареса на 90% от хората. 

- Мислите ли, че ще се намери политическа воля за подобно нещо?

- Каква политическа воля? Събира ги лидерът и им казва: това трябва да се случи и толкова. Единоначалието в някои отношения е много полезно нещо.

- Да, но нали казвате, че такова нещо се прави в началото на мандата. А в следващия не е ясно кой ще е началникът.

- Революционни неща няма да се случат в България в следващите месеци, няма революционна обстановка. Нито ни чакат гладни бунтове, нито зимата ще е много по-различна от миналата. Драстична промяна в политическата конюнктура няма да се случи, затова силно се надявам, ако Борисов отново е начело на държавата, този път да има самочувствието и куража да не иска да се хареса на всички, което и без това не е възможно в политиката. Ние не сме манекени, ние сме избрани да свършим определена работа. Затова се надявам този път да има куража и дупето да направи реформи, те са крайно необходими.

- Мислите ли, че е способен на това да не се стреми всички да го харесват?

- Аз мисля, че той вече е узрял за много неща. А и не трябва да се подценява неговата сетивност - той има усет за много неща.

- Искате да кажете, че докато в този мандат Дянков беше лошото ченге, а Борисов доброто, в следващия премиерът ще се съгласи да бъде лош?

- Ако има втори мандат, доста от лошите ченгета няма да са решаващи фактори. Почти съм убеден в това, но има само няколко месеца, ще видим.