14662 | 27 юни 2014 | 15:15

Няма ромски въпрос. Всичко, което се случва в България, е български въпрос.

Българи и цигани живеем на една улица. Дойде ли бедствие, то не се съобразява, че тя е разделена на две части. Нито е възможно, нито има нужда да се уеднаквяваме. Достатъчно е да направим така, че да живеем заедно, без да пречим на когото и да било.

Докато едни хора убеждаваха други хора, че циганите и българите живеем в една държава, се случи нещо, което показа, че живеем на една улица. И че когато калният потоп тръгне по тази улица, не подбира - нахлува в българските къщи точно както и в циганските, завлича българи и цигани в един въртоп,

дави ги еднакво

и накрая се оттегля, като оставя надгробна плоча след себе си. Водата буквално довлече надгробна плоча, не метафорично. Филм да беше, нямаше да са така нанизани кадрите по най-добрия начин за проумяване.

Проумяхме ли?

Циганите са нечовешка сган и паразити, написа в блога си варненски общинар. Роми със скъпи „Мерцедеси“ товарят цели чували от хранителните помощи във Варна, оплакали се хора от опашката пред пунктовете, където се раздават хранителни продукти, вода, дрехи и одеяла. Циганите така се нахвърлили върху гумените ботуши, че едва успели да спасят два чифта да обуят президента и еврокомисарката, това пък пише варненски сайт.

Какво пише из форумите, изобщо не смея да цитирам, защото веднага бих могла да стана обект на няколко параграфа от НК, ако прокуратурата не беше толкова претоварена с циганията по най-високите български етажи.

Намира се и обратното. Българин спасил няколко роми, докато близките му го смятали за удавен. Роми от Сливен заминали като доброволци във Варна, сред тях лекар и медицинска сестра. Видях лично, че ромите работеха редом с българите, пише очевидка.
По ромския въпрос ние така люшкаме махалото -

ту към омразата, ту към милозливостта

Нито едното, нито другото върши работа. За да свършим работа, трябва да започнем с няколко самопризнания.

Първо: Няма ромски въпрос. Всичко, което се случва в България, е български въпрос. Ромският проблем е български проблем. Случващото се с ромите няма как да не се пресече с живота на българите, независимо  дали едните живеят в гето, а другите в затворен комплекс.

Второ: Ромската общност е постоянно и съзнателно развращавана от политическата. Ако в дерето има незаконни къщи, то не е само защото някой ги е построил, но и защото някой се прави, че не ги вижда, въпреки че му плащаме заплатата да ги вижда и да ги събаря.

Голямата интрига след трагедията във Варна беше дали тези толерирани безобразия устройват с гласоподаватели партията ДПС или партията ГЕРБ. Пак сведохме нещата до това чии са циганите в Аспарухово - на ДПС или на ГЕРБ. Не е важно чии са. Ако е възможно да бъдат нечии с протекции за незаконни строежи, винаги ще се намери чии да са. Днес може да са на ГЕРБ, утре на ДПС, а вдругиден на който даде повече.
Трето: Най-после трябва честно да си признаем, че

интеграцията е невъзможна

Особено във вида, в който си я представяме - като асимилация. Циганите не са се дали векове наред на ничие структурирано общество, та сега ще се впишат в нашето неструктирирано, което на всичкото отгоре не ги иска. Интеграцията е невъзможна и това не е чак толкова лоша новина, защото тя е ненужна. Няма нужда да сме еднакви. Има нужда еднакво да спазваме законите, да имаме еднакви права, да бъдем еднакво третирани от държавните институции. Ромите са много и различни. Едни от тях са по-спретнати, по-възпитани и по-образовани от много българи, други никога няма да поискат да станат такива. Интеграцията е обречена, защото природният код на ромите е да оцеляват, да запазват своята идентичност, като не се включват в големи общности до степен, която може да ги претопи.

Нито е възможно, нито има нужда да се уеднаквяваме. Достатъчно е да направим така, че да живеем заедно, без да пречим на когото и да било да бъде какъвто иска, при условие че той не пречи на другите.

Четвърто: Дали ще се променят нещата, зависи колкото от циганите, толкова и от българите. Циганите във Варна не бива да строят незаконно. За да се премахнат незаконни жилища на социално слаби хора, са предвидени европейски пари по Оперативна програма „Региони в растеж“. До 2020 г. трябва да бъдат усвоени 86 млн. лева за социални жилища. За 4 милиона от тях вече е почти сигурно, че са загубени. С тях беше предвидено да се построят 40 социални жилища върху обществен терен тъкмо във Варна.

Социално слаби хора има, европейски пари за жилища за тях има, терен няма. Кв. „Възраждане“ въстана срещу идеята блокът да бъде построен там. Познатите аргументи: ще дойдат едни хора, които ще превърнат квартала ни в сметище. Варненската администрация пренесе намеренията си за стоеж в село Каменар, но и там хората се опълчиха. С обичайния аргумент: Имаме си достатъчно цигани в селото, не ни трябват още. Даваме ли си сметка какво всъщност искаме? И къде трябва да отстъпим в малкото, за да спечелим голямото?

Пето: Ромските проблеми отдавна са извън възможностите на неправителствените организации.

Мина времето на сладките проекти

безсмислените семинари, злоупотребените хонорари, нетрайните демонстрации на добри практики и други неправителствени тралала. Сега въпросите може да се решават единствено и само с помощта на всички институции на държавата. Въпросът е или - или. Или политиката ще престане да употребява циганите в полза на политиците по време на избори, или лавината на немотия, неграмотност, безработица ще унищожи всичко по пътя си.

Шесто: Циганите не са мързеливи. Като хора с номадски код те просто винаги вървят по линията на най-лекото съпротивление, което в момента съвпада със заучената безпомощност. Не работят, защото може да не се работи. Те могат да са много добри в работата и добре, че е така, защото те ще са основната работна сила. Според Световната банка загубата за България за една година от ромската безработица е 367 милиона евро.  Така изглеждат последиците за страната ни, при положение че циганите у нас са 370 000, колкото са официалните данни от преброяването. Знаем, че истинското число е двойно. Което веднага означава, че посочените 367 милиона евро са само половината на реалните загуби от безработицата при ромите.

Прогнозите са още по-стряскащи. Световната банка предвижда, че до 2025 г. населението на България ще намалее с 18 процента. Затова пък ще се увеличи делът на възрастните хора. И съответно ще нарасне бремето върху хората в работоспособна възраст - те ще са отговорни за постъпленията в бюджета, за парите за пенсии и здраве. Някой има ли съмнение, че във възрастта между 15 и 65 години процентът на ромите ще расте?

Младите хора от кв. „Възраждане“ във Варна може да не искат да цапат пейзажа си със социални жилища, но искат или не,

тяхното здраве и пенсии ще зависят от децата

които се предвижда да живеят в тези социални жилища. Най-застрашаващо бъдещето е не това, че тези деца ще стават пропорционално все повече, а това, че тези деца са все по-неграмотни. Те не тръгват на училище, те го напускат, те завършват основно образование, без да могат да четат, те не продължават към уж задължителното средно образование. Това е бъдещата работна сила на България.

Тези неща ни вадят очите, но ние се правим, че не е все още така, не е точно така... Дори когато видяхме с очите си, че живеем на една улица, на която бедствието не се съобрази, че е разделена на българска и циганска част. У нас най-дълъг е пътят от очите до разума.

(в. Преса, печатно издание, брой 172 (879) от 28 юни 2014)