26819 | 23 окт. 2012 | 12:12

Интервю на Мария БЛАГОЕВА за провала на синята идея и шмекерите в политиката

- Д-р Панайотов, вие бяхте от най-бурните глави в СДС. Как приемате сега създадения от Надежда Нейнски и Мартин Димитров съюз „Единство“, който е опит за рестарт на Синята коалиция?

- Позицията на Надежда Нейнски е единствено правилната. Тя е автентичен син политик и искрен седесар. Подкрепям идеята за обединение - не само между СДС и ДСБ. Трябва всички десни формации да се саморазпуснат и да се създаде нова синя партия, която да стане знаме и надежда на образованите, умни и почтени българи.

- Как се чувствате в ловешкото село Дерманци, където работите като личен лекар? Укроти ли се вече неспокойната ви натура?

- Обичам спокойствието, селската красота, обичам тези хорица, които стоят на здрав корен. От две години и нещо съм личен лекар в това ловешко село. Чувствам се превъзходно, нямам проблеми с никого, живея в хармония с чувството си за красота и със съвестта си. Винаги съм изпитвал гняв заради две неща –  глупостта и несправедливостта. Имам силно развито чувство за справедливост и това е нещо, с което се ангажирам изцяло и докрай.

- Като Дон Кихот ли?

- Не, не съм Дон Кихот, това е един романтичен, идеалистичен образ, който живее във въображаем свят, а аз живея в реалния. Ето, днешното управление взема често глуповати, конюнктурни, несъстоятелни решения. То трябва да направи истинската реформа. Не я направи тройната коалиция, не я направихме и ние, сините. Проблемът на България не е, че има много партии, а че няма партия с истинска политическа идеология. Дори и ние, сините, тръгнали към храма на демокрацията, вярвахме в една ценностна система, която беше фундамент на модерна  политическа идеология. Но се оказа, че сред нас - тръгналите с вяра и искреност към храма - има много търговци и комсомолски секретари. В резултат днес, след повече от 20 г. демокрация, България институционално и манталитетно е почти комунистическа страна - много държава, много безполезна администрация, много примати в управлението.

- А какво стана със синята идея?

- Няма какво да се лъжем. Синята идея беше надежда, беше упование на милиони българи - интелигентни, умни, почтени. За жалост в СДС попаднаха много, много посредствени хорица, с дребни егоистични интереси, а подобни хора не могат да са за пример, не могат да въодушевят, не могат да изградят истинско демократично общество. В резултат: от 20 години демокрация сините са управлявали четири. Уточнявам, че БСП са управлявали 13 години, ДПС - също. И днес сме най-нереформираната посткомунистическа държава, най-бедната, най-мизерната,  страна, в която цари беззаконие и несправедливост. Това е положението.
- Кой носи главната вина? Политиците ли?

- В България няма политици. Има смешници - пейзаж от гротеска. Участниците - посредствени шмекери. Разбира се, че има и изключения, но са малко.

- А политическите лидери?
- Председатели на партии- много, лидери- малко. Лидерът е направен от друго тесто. Той не пожелава институционалната власт, не мечтае за нея, нещо повече - той не обича властта. Той се ражда лидер и постепенно, по естествен начин получава доверието на хората от общността. Лидерът не променя своите убеждения като носна кърпа съобразно конюнктурата, той е устойчив в духа си, в светогледа си. Лидерът вижда и зад дърветата, игнорира дребнавото, незначителното и се отдава на важното, на съдбовното, касаещо всички. Предвид казаното мога да кажа - лидер е Иван Костов. Оклеветяван, оплюван и от свои, и от чужди, той е лидер. Аз лично с две ръце бих гласувал да е премиер, особено в тежки за страната времена, защото знае, умен е, има воля, в сравнение с него другите са лилипути - без изключение.

- Защо тогава изгубихте властта през 2001 година?
- Защото в СДС бъкаше от случайни хора, дребни мошеници, които по места използвайки властта, крадяха, безчинстваха. Хиляди уж активисти, които един атом доверие не спечелиха за СДС, напротив - само консумираха.

- Виждате ли светлина в тунела?
- Не по една-единствена причина - народът ни не е народ, а мърша. Огромна част от него е слабо образована, безпросветна, свикнала да живее в мизерия, без себеуважение, без достойнство, хора, които след раждането си не живеят, а вегитират. Какво да кажем за народ, който разбира, че депутатът, разменил пустееща земя за райска земя на морето или някой курорт, злоупотребява с властта, доверието, ограбва го, а той - мълчи! Когато чува как министър обяснява, че имотите за милиони, които е придобил през краткото си властване, са от пенсиите на баба му и дядо му, той отново мълчи! В тунела сме, но няма светлина.

- Вие сте лекар по професия, как ще коментирате реформите в сектора?
- Здравеопазването е един от позорите на последните няколко управления. Сините направиха първата крачка към новата система и тя беше сравнително сполучлива. Но след това трябваше да се направят други две-три крачки. Никой не ги направи! А Борисов и хабер си няма от здравеопазване, но той по принцип хабер си няма от управление. И в най-тъмните, безпросветни векове на човечеството, когато медицината е била като познание, диагностика, лечение на изключително ниско ниво, хората добросъвестно са изграждали някаква разумна система на организация на здравеопазване. Днес в 21-ви век нашата здравна система убива хора! Тя отнема здраве и убива хора ежедневно у нас. Не лекарите са лоши, лекарите не са чудовища, системата е чудовищна! Кой да я оправи? Бойко, който събира министрите по магистралите? Колко министри смени и накрая сложи едно провинциално момиче, което няма нито познания, нито интелект. Тя е като в небрано лозе, какви реформи може да генерира. И народът трае, боледува, умира в мълчание. За него е важно да има хляб и мляко. За жалост това е тъжната истина.

- Страните от политическия живот, но вероятно сте имали покани да се върнете в политиката?

- Да, получавам покани, но страня, защото им нямам доверие. Идеалистична кауза има, тя не е преходна, но няма носители. С политици ментета нищо не става. В този обществен хаос очевидно се налага нова месианска политическа религия сред населението, а месианството не е било изход за никого, дори и за еврейския народ. Това, от което България има жизнена нужда, е създаването на истинска модерна дясна синя партия. Иначе светлината в тунела няма да се появи.

- Но как да стане това?
- Много просто е решението, но изисква лидери, лидерска воля и прозрение. Всички десни сини партийки се саморазпускат с цел създаване на нова синя партия. Поканват се всички желаещи демократи да участват в учредяването й. Ако зала 1 на НДК е тясна, ще стане на голям стадион. Дневният ред съдържа две точки - първо учредяваме синя партия и втора точка избираме лидер. Ето, на такова учредяване ще отида и аз и ще се ангажирам силно политически. Сигурен съм, че ще дойдат много искрено предани на демокрацията хора. Убеден съм, че ще изберат и истинския лидер. Иначе месиите ще продължат да идват и да си отиват, лицемерите ще ни убеждават, а народът тихо и мълчаливо ще умира.

- Като доктор каква диагноза давате на ГЕРБ?
- Aз съм лекар, но не психиатър. Колегите психиатри биха описали подобно състояние с диагнозата: умерена умствена изостаналост, съчетана със силна агресия, което е неличимо нито с медикаменти, нито с психотерапия, а още по-малко оперативно. От заболяването страда не пациентът, а околните.

- Навремето Дупница беше известна като града на сините барикади, после като града на фармацията. През последните години този град стана известен като града на Братя Галеви. Като бивш кмет как приемате тази метаморфоза?

- Между 1991 и 1997 г. Дупница беше градът лидер - няма да стигнат страниците на вестника, за да се аргументирам - и когато за народа ножът опря о кокала, той започна свещената битка за промяна. Тук имаше бойци за демокрацията, а не дървени философи и аз се гордея с това. Всички останали дължат уважение на дупничани за това време. Поддържаната версия за Братя Галеви като собственици на града е чиста проба глупост. Уточнявам, че Галеви бяха публично одобрявани, поощрявани, възхвалявани от социалистическата партия и не само от БСП-Дупница. Уточнявам, че те официално бяха наградени от представителите на тази партия. А сега - Галеви лоши! Години наред всички днешни активисти на ГЕРБ, включително общинските им съветници, включително и партийното им ръководство, включително и днешният им кмет, одобряваха, поощряваха, подкрепяха Галеви. А сега - Галеви лоши! На умряло куче нож вадят. Уточнявам за всички празнодумковци - познавам Галев от 2004 г. лично, физически (преди това не само физически, но и вербално не съм го познавал). През следващите няколко години, в които бях общински съветник и председател на общинския съвет, Пламен Галев никога - повтарям на чист български език - никога не е искал някаква далавера за разлика от много други.

- Каква е разликата между жълтите павета и село Дерманци?

- Разликата е от земята до небето. Едното е спокойно място за живеене, другото - не толкова. На едното виждаш зелена красота, на другото - прашен бетон. На едното срещаш бедни, но благи хора, на другото - суетни, изнервени язваджии.

- Каква е болката на хората, които лекувате в село Дерманци?
- Мизерията е болката на обикновения човек. Хората нямат пари. Когато се наложи да направя изследване на някой пациент, той няма 4-5 лева за транспорт до съседното градче. От безпаричие много хора просто отказват да се лекуват. Българинът не е познал свободата, щастието. Той живее само за да хапне, колкото да не умре от глад, това са му постиженията - хляб и кило кренвирши. Френските пенсионери ходят на Испанската Ривиера, а нашите баби от Дерманци или Смочево ходят с едни шушони и си казват: „Добре сме днеска, можем да си намажем филията с мас.“ Това е народът. Няма себеуважение. Навели главата - мърша. Това ни е трагедията. Но във всички книги доброто побеждава. И в живота трябва да е така.