24134 | 4 юли 2014 | 14:51

Ако не сте разбрали нищо, то е защото при сюрреализма действа онова правило - да се отхвърля всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение.

"Сценарият беше написан за по-малко от седмица по едно просто правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо.“

Думите са на режисьора Луис Бунюел от автобиографичната му книга „Моят последен дъх“. Разказва за филма си „Андалуското куче“ (1929 г.), в който заедно със Салвадор Дали срещат своите „сънища и бълнувания“. Двамата са убедени, че публиката ще бъде скандализирана от бруталните образи. Бунюел дори отива на премиерата, натъпкал джобовете си с камъчета. „За да замерям присъстващите в случай на неуспех“...

Скоро пак гледах филма, но никой образ, да си призная, не беше в състояние да ме скандализира. Нито мъжът, който прерязваше окото на жена с бръснач, нито дупката в човешка длан, от която извираха мравки.

Вярно, отблъскващо е

но не и чак толкова, колкото да гледаш сутрешен телевизионен блок. Или пък централна новинарска емисия, в която се редуват Борисов и Станишев, Борисов и Борисов, Станишев и Борисов.

В България ирационалността отдавна се е превърнала в норма, тъй че сюрреалистите тук нямат шанс. В най-добрия случай могат да си вадят хляба като реалисти, но и това не е съвсем сигурно - политиците винаги ще ги водят поне с две обиколки.

Ето например какъв филм изгледахме само през последните две седмици:

Лидерът на БСП Сергей Станишев, който над сто пъти се зарече, че няма да бъде евродепутат, реши да стане евродепутат в последната минута. Зарязвайки и партията си, и държавата в момент, когато на хоризонта се задават предрочни парламентарни избори, авторът на брошурата „Защото сме социалисти“ (2008 г.) демонстрира върхова форма в егоистичното преследване на личен дневен ред. Направи го особено цинично, представяйки изсулването си като

„историческа роля“ и саможертва

в името на съдбовния шанс пред БСП, България и Европа въобще.

В това време основният му конкурент не само покри норматива от показвания и изказвания, които да го поставят във фокуса на общественото внимание, но и успя да всее паника за връхлитаща ни финансова катастрофа. На фона на умишлено провокираната банкова „криза“, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се изправи в целия си внушителен ръст, за да бие тревога, че страната е пред фалит и единственото ни спасение е „заем от 5-6 милиарда от Международния валутен фонд“. Самопредложи се за служебен, а сетне и за редовен премиер, вдигайки джабала до небето, че без него предстои апокалипсис. С всички екстри като плач и скърцане на зъби, в случай че не го върнем на власт.

В следващия епизод обаче видяхме образ, който наистина ни стъписа. При президента се събраха лидерите на основните политически сили и най-сетне договориха конкретни стъпки за изясняване на политическата мътилка. След консултациите на 29 юни стана ясно, че изборите ще са на 5 октомври, Народното събрание ще бъде разпуснато на 6 август, а правителството ще подаде оставка до 25 юли. Отпаднаха абсурдните варианти за нов кабинет в рамките на този парламент. Държавният глава, както изисква конституцията, пое отговорността да назначи служебен кабинет, който да работи в двата месеца до предсрочния вот.

Но радостта, че е постигнато съгласие, не трая никак дълго. Оказа се дори, че

„съгласието“ е било рекламна пауза

Оттам нататък филмът продължи с очакваните обрати за една държава на победилия сюрреализъм, в която всяко решение е предпоследно, а всяко предпоследно решение е още по-абсурдно от предишното.

Така, докато зрителите се чудеха дали ще бъде спазено договореното при президента, пред камерите отново излязоха главните герои и зрелищно скъсаха криво-ляво стъкмения сценарий за помирение:

Мандатоносителят Станишев нареди на премиера Орешарски да тупка с оставката до последно, тъй щото на 16 юли тъкмо този кабинет да номинира българския еврокомисар.Тънката му сметка, както знаем, е да стане върховен представител по външната политика на ЕС - пост, за който се конкурира (или поне си въобразява) със сегашния ни комисар Кристалина Георгиева, ползваща се със сериозна европейска подкрепа. Дни преди днешното заседание на Националния съвет на БСП Станишев се скри зад отгледаната от самия него котерия въпреки нарастващото напрежение срещу оставането му на лидерския пост. Зарязаха го вече и някои от най-близките съратници; мнозинството в партията призова за незабавно свикване на конгрес, който да избере ново ръководство. Той обаче се държи като сталактон и неотклонно продължава да следва персоналните си цели, като прилага трагикомични хватки от рода, че има „подкрепа от структурите на БСП в Монтана, Враца, Сливен, Сатовча, Пловдив, Видин и столичния район Лозенец“.

Естествено, Бойко Борисов не остана по-назад. Нещо повече, за пореден път реши, че Птолемеевата система се отнася за него, т.е.

той е в центъра на Вселената

и всички планети се въртят в ореола му на спасител. Заради този негов егоцентризъм само ден след като крепящият кворума „златен пръст“ обяви окончателно напускане на парламента, ГЕРБ последва примера на „Атака“ с обяснението, че замразява участие в работата на Народното събрание, докато не бъде внесена оставката на кабинета „Орешарски“.

С други думи, парламентът вече е разтурен, тъй като кворумът зависи изцяло от ГЕРБ (БСП и ДПС нямат 121 депутати), а споразумението след консултациите при президента спокойно може да бъде накъсано на ситни парченца. Обстоятелството, че до 6 август трябва да се приемат важни законопроекти, очевидно няма значение - важното е Борисов пак да се направи на бабанката от Банкя. „Те (БСП и ДПС - бел. ред.) се цаливаха, дето викаше баба, на Орлов мост една година, сега накрая за една седмица ние да им отнесем всичките пасиви. Айде да си отиват и толкоз!“

Впрочем кой с кого се „цалива“ в този филм, не е съвсем ясно. Факт е обаче, че тъкмо лидерът на ГЕРБ е предложил датата на предсрочните избори да е 5 октомври - втория ден на мюсюлманския празник Курбан Байрам, когато ще заприиждат автобусите от Турция. Факт е също, че лидерът на БСП Сергей Станишев се съгласил, нищо че ужким много настоявал вотът да е на 12 октомври.

Дали пък сценаристите не ни пързалят?

Замислете се, моля, и над това съобщение (3 юли), което дойде след самохвалбата на Борисов, че е „спасил банковата криза“. И най-вече след самопризнанието му, че „не аз, а Станишев спаси банковата система“:

„Кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов и двама неврокопски журналисти - Елена Бацалова и Николай Серкеджиев, са станали

свидетели на дружелюбен разговор

между политическите опоненти Бойко Борисов и Сергей Станишев. Новината, илюстрирана с ексклузивната снимка, разпространи Struma.bg. На летището в Брюксел лидерът на ГЕРБ се засякъл с колегата си от БСП и докато на родна територия между тях хвърчат искри, далеч от погледа на избирателите двамата политици демонстрирали повече от толерантност.“

Много мило! По някакъв начин ми заприлича на американски сериал:

Рич, който е баща на Джесика, се жени за Глория, която е дъщеря на мащехата му Лаура, а след като се разбира, че Анджелика и Хюз, деца от седмата му жена, са сестра и брат на Глория, Джесика се жени за Хюз, за да отмъсти на Лаура, задето й е отмъкнала четвъртия съпруг Никълъс, но накрая се оказва, че всички са деца на Пени - престаряла милиардерка, която се омъжва за Боби, внуче на Анджелика от незаконната й връзка с плейбоя Майкъл, който е доведен брат на Рич от осмия брак на Никълъс...

Ако не сте разбрали нищо, то е защото при сюрреализма действа онова правило - да се отхвърля всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да се отворят всички врати за ирационалното. Да се запазят само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо.

Най-неприятното е, че и да се опитваме да разберем защо, пак те - създателите на филма, ще ни замерят от джобовете си с камъчета. Нашите джобове отдавна са празни.