14378 | 9 юли 2014 | 16:44
Трябва ли, или не трябва бюджетът да се актуализира? Много ли е зле хазната, или направо прелива (вярно, засега преливат главно реки, порои и свлачища)? В какофонията от политически трели, повечето твърде фалшиви, обикновеният данъкоплатец може да полудее. Ако все още не е. Паралелни политически реалности разтягат като дъвки на котлон едни и същи цифри, защото те, цифрите, може и да са точни, но политическата математика е по-скоро схоластика.
Тя например доказва без проблем, че истина е равно на лъжа. Как ли? Като се пускат в обращение полуистини и полулъжи (ако една втора от едното е равна на една втора от другото, значи равенство има и за цялото).
Стана съвсем неразбираемо, нали?
В края на май в бюджета има дефицит от 888,6 милиона лева. Миналата година е имало излишък от 45,5 милиона, тоест в сравнение положението не изглежда добре. Държавните фирми в енергетиката едва крепят носа над водата, здравната система си заслужава ден на национален траур, би добавил Бойко Борисов, който настоява фискалните фундаменталисти от Международния валутен фонд да дойдат и да ни спасят от самите нас.
Обаче има и друга гледна точка. Миналата година заложените приходи бяха с два милиарда лева по-малко, така че е било по-лесно целта да бъде постигната. А защо са били по-малко? Има широко поле за интерпретации - поради мързела на предишната власт, която е правила сметките, заради пазарната конюнктура или пък международното положение. Сега заради амбициозната програма парите се събират по-трудно и въпреки това по някои пера са повече, отколкото са били през 2013 г. (например при данък общ доход и осигуровките). Обаче - най-доброто предстои, властта е взела мерки, пратила е фискални шерифи (селски пъдари според вътрешноведомствения фолклор на Националната агенция за приходите) по границите ни, въведено е обратното начисляване на ДДС (което е сложно за обяснение на нормален език, но пък било силно положително за финансовото ни здраве), контрабандата на цигари ще понесе гнева на бюджетните ни власти. Всичко това ще напълни хазната, така че няма място за притеснение, твърдят източници от държавните институции. Анонимни, разбира се, странно защо не се подписват с името си под подобни ведри новини. Според отиващото си правителство няма нужда да си подбиваме международния авторитет, като каним тук МВФ, не трябва да се променя и държавният бюджет.
Оптимизмът на изпроводяк се лее на фона на един твърде тревожен запис в счетоводния тефтер на държавата. Изоставането в събираемостта на приходите е около един милиард лева според последните данни за юни. Какъв ли суперпилот трябва да поеме кормилото на финансите, за да навакса закъснението? Да не говорим, че най вероятно ни чакат месеци на автопилот.
Според злите езици проблемът не идвал от данъчните. Приходната дупка е основно
плод на „старанието“ на митниците
В края на годината тя може да се позатвори до „скромните“ 400-600 милиона лева. И как да не е така? С идването си на власт главата на това правителство - Пламен Орешарски, опирайки се на целия си научен и административен авторитет, заяви, че във ведомството има „резерви“ за над един милиард лева. Тоест, ако митничарите се понапънат и отварят поне едното си око, докато са на смяна, ще се осигурят щедро обещаните - и дадени, нека сме честни, пари за пенсионери, майки, енергийни добавки, програми за публични инвестиции.
В частта на изваждането обещанието върви по план. При събирането е проблемът - при това управление митниците се скапаха съвсем, разложиха се административно и морално. За тях шумните скандали останаха в миналото с трудното отстраняване на Ваньо Танов. След това започна тихо пропадане, ведомството се удави в кадрови водовъртежи и дребнави игрички.
И все пак: Нужна ли е актуализация? Първо, какво означава това? Сметките в Закона за държавния бюджет да се променят така, че да са адекватни на реалното състояние на хазната. Поне така е на теория. Но не и на практика. Иначе трябваше да актуализираме бюджета всяка година. В повечето случаи сметките се модифицират по системата „вземам от теб, за да дам на друг“ просто с постановления на министъра на финансите. Всичко се прави в пожарен порядък, кърпи се с голямата губерка без особена мисъл, че въпреки това дрехата си остава дрипава. Все пак върши работа за момента. И сега могат да се използват трикове. Да се орежат някои разходи, за да се вместим горе-долу в първоначалната рамка. И митничарите биха могли да се стегнат, най-малкото за да се докарат на новата власт в отчаян опит за спасяване поединично.
Актуализациите станаха политическа мода в последно време. Първата от 1997 година насам ни сполетя през 2010 г. Но тогава проблемът беше реален, стагнацията - международна, паниката на бюджетния гуру на ГЕРБ Симеон Дянков - очевидна. Не ставаше въпрос за провинциални политически скандали, а за лошо икономическо управление, и то на няколко континента.
А какво се случи преди година?
Финансовият министър Петър Чобанов обяви, че сметките на ГЕРБ трябва да се прекроят - видиш ли, експертите на предшественика му не са планирали правилно. Разходи на ведомствата трябваше да се орежат, мерки за повишаване на събираемостта трябваше да се вземат. Да се емитира дълг се оказа важно, за да не се обезкървява допълнително икономиката. Иначе дефицитът щял да подмине милиарда, въпреки че по времето, когато Чобанов ни чертаеше този апокалипсис, бюджетните показатели бяха по-добри, отколкото са сега. Но такива бяха аргументите горе-долу по това време миналата година. Такива са и с днешна дата. Просто политическите противници смениха позициите си. Преследвачът стана преследван. Във взаимното замеряне с изкривени факти няма финансова логика, чиста проба политическа халтура. Именно политическа, а не партийна, защото очевидно се споделя от всеки нов спасител, яхнал властта. Актьорите се сменят, но безвкусното булевардно представление се повтаря периодично, нищо че винаги ни се рекламира като премиера със суперзвезда в главната роля.
Поемането на нови дългове, за да си „вържем гащите“ (да финансираме бюджетния дефицит), явно не решава проблема на нито една обществена сфера. Не го е решавало преди, няма да го реши и сега. Въпреки че години наред изливането на пари в зациклили системи ни се представя като „добра политическа воля за началото на реформа“. Евтин флирт с беден електорат.
Кой каза онзи ден, че „проблемите в редица сектори не са функция на последната година, а на по-дълъг период от време? Основните ключови макроикономически показатели и финансови параметри не са влошени спрямо миналата година.“ Премиерът Пламен Орешарски го каза. А той е бил три пъти във властта, на различни позиции, и явно добре си дава сметка и за функциите, и за дългите периоди. Но да, Орешарски е прав. Ето това е не полу-, а цялата истина за бюджета. Със сигурност и премиерът преди премиера - Бойко Борисов, може да я потвърди, пък макар и без толкова експертност в изказа.
Значи и
двамата се докараха на един акъл
или за да звучи ала Орешарски - на чисто констативно ниво не показват смислови амплитуди. Проблемите - не на бюджета, а на държавата, която изразходва този бюджет, се предават по наследство.
Иначе, ако администрацията напъне мишци и мозъчни клетки, вероятно хазната може да се спаси и без актуализация. Както можеше и миналата година. Въпреки лошото управление - не само сега, а по принцип, държавата е макроикономически стабилна. И тази стабилност е изстрадана от гражданите на тази държава. По-възрастните си спомнят, а по-младите са чували какво ни костваше тя. Научихме се на предпазливост, естествено по травматичен път. Защото явно по друг не можем. И въпреки това си оставаме бедни, с разядена здравна система и карикатурно образование. Това отново е свързано с финансовото управление. В него има нещо принципно сбъркано. Бюджетът не трябва да се превръща в инструмент на политиката за управление на икономиката, а напротив - сметкопланът на държавата би трябвало да е икономически лост за провеждане на политика. При изпълнението на тази задача всяка власт се проваля в една или друга степен. Затова пази истината за бюджета в дълбока тайна, затрупана от полуистини и полулъжи.
Мобилна верси
RSS
