34440 | 14 юли 2014 | 08:39

Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА за леталния изход на една банка

Доц. д-р Григорий Вазов (63 г.) е президент на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). В периода 1991-1994 г. последователно е съветник на министъра, началник на управление и заместник-министър на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка.

-Г-н Вазов, БНБ изнесе шокиращи данни за злоупотреби в КТБ. Как е възможен такъв пладнешки обир в условията на строги регулации?

- БНБ реагира навреме и според мен обществото ще излезе от кризата, като плати възможно най-ниската цена. КТБ е частна банка и никой не можеше да предвиди какво точно ще се случи в определен момент. Все едно сега митниците да знаят, че утре някой ще реши да внася или изнася контрабанда. КТБ имаше много необслужвани кредити, като не изключвам това да е било специално предизвикано. Оттам настъпиха ликвидните проблеми. Преплетени са огромни политически и икономически интереси. Цветан Василев просто реши да си вземе „своето“ от банката ден преди самата тя да поиска специален надзор. Изтеглени са близо 206 млн. лв. само срещу разписка. Това е стара криминална схема - спомнете си какво стана с Туристспортбанк, Елитбанк и др.

- Но къде са тези пари, какво може да се направи с толкова кеш?

- Това е отдавна планиран ход, но трябва да се знае, че целият международен банков трафик и движението на ресурсите се наблюдават. Съществуват системи за блокиране на трансферите. Има драстични промени в сравнение с 90-те години на миналия век, когато имаше подобни сътресения. Оттук нататък топката е в полето на прокуратурата. Тя има всички основания да поиска екстрадирането на Цветан Василев в България.

- Унищожавани са и документи от досиетата на длъжници и одиторите не могат да направят оценка на кредити за 3,5 млрд. лв. - нормално обслужвани ли са, лоши ли са...

- Възможно е чрез необезпечени заеми парите да са изтекли от банката към собственика Ӝ. Но не си представяйте кредитното досие като хвърчащ лист хартия. Унищожаването на банковите документи не означава нищо. Всички разписки, платежни нареждания и пр. се правят минимум в три екземпляра и те не се намират само в банката. Сигурно няма да успеят да „хванат“ всичко, но системите са усъвършенствани и при добра работа на специалните служби голяма част от тези досиета ще могат да се проследят. Впрочем много често при дадени операции дори бордът на банката може да не знае.

- Имаше ли начин да се избегне леталният изход на КТБ?

- Една голяма корпорация претърпя крах в резултат на мениджмънта си. Тя не можеше да има друг край, самото поведение на банката и на нейния собственик го подсказваха. Това беше една предизвестена смърт, всички я очаквахме, просто не знаехме кога ще настъпи. Такива са резултатите, когато от една бълха става динозавър. Важното сега е, че здравата банка - дъщерната „Креди Агрикол“, ще отвори врати на 21 юли и ще започне нормална работа. Нито хората, нито фирмите ще изгубят пари от този криминален екшън.

- А адекватни ли бяха действията на правителството по време на кризата?

- Честно да ви кажа, аз не видях някакви особени действия от страна на правителството. Изявленията дойдоха чак когато нещата започнаха да излизат от контрол. Но искам да подчертая, че при така възникналите обстоятелства политиците трябва много да внимават с публичното говорене, за да не продуцират нова криза. Увлечени от мисълта за изборите, може да направят някоя глупост. Банковата система издържа благодарение на добрата регулаторна политика на БНБ. Тя е доста рестриктивна и дори оказва отрицателно влияние върху бизнеса, тъй като депозитите се увеличават, вместо този ресурс да се инвестира под някаква форма. Но сега се видя, че тази политика е била правилна.

- Необходима ли е спешна актуализация на бюджета заради КТБ, както поиска лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и за което вече говори и финансовият министър Петър Чобанов?

- Нека оставим политиците, те си преследват своите цели, особено в предизборна обстановка. Друг въпрос е, че една актуализация би успокоила хората, че бюджетът до края на годината ще може да посрещне своите разходи. Това би успокоило и международните пазари, за да може следващото правителство да тегли нова кредитна линия, ако се наложи. Бюджетът трябва да бъде актуализиран, но основната причина не е банковата криза. Според мен изобщо няма да бъде необходимо да се наливат пари в системата. Когато добрите активи и пасиви бъдат прехвърлени в „Креди Агрикол“ и работата потръгне нормално, този ресурс няма да е нужен. Реалният проблем е сериозното неизпълнение на заложените в бюджета приходи. В същото време ни чака голямо предизборно харчене на пари.

- Очаквате ли отново опити за дестабилизация на други банки?

- Подобно нещо трудно би могло да се повтори. Това беше криминален опит за дестабилизиране на политическата система чрез разклащане на банковата. Криза реално нямаше. Някой се опита да тласне още малко скалата, за да полети по нанадолнището. Няма съмнение, че ако големите корпорации и гражданите се бяха поддали и се бяха втурнали да си теглят парите, държавата щеше да отиде по дяволите. Гаранционните мерки, създадени от БНБ в последните години, са много по-строги в сравнение с другите европейски страни. Но всяка една банка по света може да бъде срутена, ако всички вложители си изтеглят парите. Тази атака послужи като стрес-тест за ПИБ и тя го премина успешно.

- Като че ли за пръв път разумът у хората надделя и те не се поддадоха на внушенията...

- Това наистина е много интересен феномен. Българинът, който има сериозно финансово възпитание от кризите през 90-те години, реагира съвсем адекватно. Не политическите призиви, а разумът възпря хората от истерия. Имаше известни елементи на паника, няколко опашки в София, но в крайна сметка бизнесът запази спокойствие. Народът има по-голямо доверие в банковата система, отколкото в политическата. И как да не е така, при положение че отново хора, които нищо не разбират от банкова система, ни заляха с политически коментари по темата. Според тях БНБ трябвало да действа по-бързо, но реакцията дойде тъкмо навреме. Това са приказки на хора, които или нищо не разбират, или се целят в някакви бъдещи ръководства на БНБ. Аз следих внимателно и всяко едно изказване от официални лица в тази ситуация си имаше своя политическа цел. А ако се беше реализирала т.нар. банкова ваканция, каквито предложения са обсъждани, щеше да настъпи криза, по-тежка от Виденовата.

- Някои извадиха от торбата и плашилото МВФ. Има ли риск пак да опрем до там?

- Категорично не. Аз знам в какви ситуации се вика Международният валутен фонд и тази не е такава. МВФ е необходим дотолкова, доколкото в бъдеще да бъде гарант за сериозни структурни промени в икономиката. Има няколко отрасъла, от които изтича огромен ресурс - енергетика, здравеопазване, образование. Не може за няколко години да се увеличи двойно бюджетът за здравеопазването и отново да се формират такива дефицити. Няма бюджет, колкото и да е добър, който да издържа 36 държавни университета. МВФ може да се използва не толкова като ресурс, а като гарант, че преструктурирането върви както трябва.

- В цялата банкова суматоха имаше и добра новина - емисията от 1,5 млрд. евро. Според премиера Орешарски и вицепремиера Бобева тя е толкова успешна, че ще се преподава в университетите. Ще я включите ли в програмата на ВУЗФ?

- (Смее се.) Наистина е успешна, пласирахме я при изключително изгодни условия. Колкото до другото - самите те скоро ще са си в университетите и ще могат да я преподават на студентите си.

- За следващи служебни премиери все се спрягат имена на банкери - бившият управител на БНБ Светослав Гаврийски, настоящият подуправител Калин Христов. Според вас те подходящи ли са с оглед на ситуацията?

- И двамата имат богат опит и са много добри макроикономисти, а това е основно изискване за успешен министър-председател. Служебният премиер ще има страшно малко време, затова трябва да положи максимални усилия в посока на финансовата стабилност и изпълнението на бюджета. Предизборно ще се правят опити да изтича ресурс. Трябват ни опитни хора, защото дори да си гений, когато влезеш в едно министерство, те чакат глутница чиновници и куп нерешени проблеми.