91892 | 14 юли 2014 | 13:48

Българката Ива Ваня е звезда на немското кино, омъжва се за композитора на известната песен

Животът може да се живее леко и на сцената, и на село - стига до теб да е мъжът, който те обича. Това казва българката Иванка Янакиева, записана в историята на немското кино като актрисата, танцьорка и певица Ива Ваня. Красавицата го знае най-добре, защото се омъжва за сина на един от най-богатите хора в Германия, едва не става херцогиня, но голямата й любов е създателят на песента „Лили Марлен“ - Норберт Шулце. Заради него тя отблъсква домогванията на Гьобелс, което е крайно нездравословно по времето на хитлеризма. Но коя е жената, на която е посветена една от най-популярните песни в Германия през 30-те години на ХХ век „Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня“?

Ива Ваня е единствената нашенка, оставила забележима следа в европейското нямо кино. Животът й е изпълнен с премеждия и приключения, любовни страсти и драматични обрати, дарове и удари от съдбата.

Иванка е родена през 1905 г. под опашката на коня. Буквално. Болките на майка й започват на пътя София-Карнобат и бебето изплаква на прашното шосе до коня с каруцата. Баща й е толкова потресен, че съпругата му не го е дарила със син, че не й говори две седмици. За да преглътне някак позора, той дълго време облича дъщеря си като момче, стриже я нула номер и се обръща към нея с „Ваньо“. Бащата карал Ваня да стои с тежки речници под мишница за хубава стойка. По-късно аристократичната осанка й осигурява роли в киното. Нароченото за син момиче е на седлото още от бебе. Ива Ваня печели всички състезания по езда в Германия и участва в олимпийските игри през 1936 г.

Строгият й татко е върл противник на „разврата, наречен кино“, но екранният вирус е заразил безвъзвратно дъщеря му. Голямата й мечта е да участва във филми. По онова време за Мека на европейското кино се смята Берлин, където студията УФА бълва стотици ленти, заснети от най-прочутите режисьори. Единствен съюзник и поддръжник на Ваня е майка й, която успява да спести 100 долара. Една сутрин прилежната дъщеря изпраща баща си на работа, след което грабва куфара и хваща влака за Берлин. Иванка Янакиева е на 17 г., не знае нито една дума немски, но е абсолютно убедена, че когато я видят, режисьорите ще ахнат и ще се редят на опашка да я снимат. В главата й се върти като мантра на успеха „Искам - значи ще стане. Искам - значи ще постигна всичко. Искам - ще стана киноактриса, искам - ще остана в Берлин. Което искам - ще стане!“

Екзотичната й красота наистина е забелязана, но очевидно не попада на правилните режисьори, защото

всички предложения към нея са неприлични

Строгото възпитание не й позволява да приеме нито едно от тях. Амбициозната Ваня започва да работи какво ли не, за да си плаща курсовете по танци и уроците по немски. В „Романското кафене“, в което мие чинии, вижда за пръв път Бертолт Брехт, Макс Райнхард, Андре Жид, Владимир Набоков. Вродената грация й помага на дансинга, но немският все още й куца, когато събира кураж за среща с директора на „Гондел“, един от големите театри в „Берлин“ - Паул Лени. Младежкото й очарование е толкова завладяващо, че той само се усмихва на безумната фраза „Моля, мен помогнете някой филм“, която успява да скалъпи. Лени й дава адресите на няколко известни режисьори в комплект с визитката си вместо препоръка.

Бъдещата звезда цели месеци тропа по вратите на студиата, подава „вълшебната“ картичка и постепенно усъвършенства ненодялания си немски „Аз актриса, аз добра. Моля роля да дадете!“.

Известният режисьор Робърт Вине, първомайстор на германския експресионизъм, решава, че свежият й типаж е подходящ за ролята на наивна 16-годишна девойка във филма му „Имах един приятел“. Той излиза на екран през 1924 г., а неин партньор е Карл де Фогт, суперзвезда по онова време. Присъствието й на екрана е като фойерверк. Българката тутакси променя труднопроизносимото Иванка Янакиева на Ива Ваня и не след дълго вече я определят като „Новата Дива на немското кино“. Красавицата влиза от филм във филм и от бедна емигрантка се превръща в тачена актриса.

Аристократи, бизнесмени, актьори, режисьори, продуценти я преследват, за да поставят света в краката й. Ива отклонява поканите с аргумента, че се е посветила на кариерата си, но един ден след поредната филмова премиера в гримьорната й с букет нахлува арийската версия на Аполон - висок, красив, рус и синеок, студент по право. Ваня се влюбва от пръв поглед и изобщо не изпитва нужда да погледне втори път. Георг, както е името на възлюбения й, за нея е готов на всичко. Романтичният германец я кани на кафе със специална покана, написана на кирилица. Цяла година Ива Ваня не подозира, че нейният любим русокоско е богаташки син. Той й предлага брак, но в картинката се вклинява баща му - един от най-големите германски индустриалци - магнатът д-р Щилке, който е уредил за сина си женитба с аристократка, за да подсили богатството с благородническа титла.

Младите влюбени нехаят. Георг нарича Ива Сладоледената фея и я носи на ръце. Решават да се венчаят тайно в Лондон. Двамата действително сключват брак, но не знаят, че в Англия са неотлъчно следени от шпиони на индустриалеца. По негова заповед те анулират документите за женитба и когато се завръщат в Германия, младоженците се оказват закононарушители. По онова време съжителството без брак е забранено. Полицията ги разделя насила. След дълга съпротива Георг избира парите и честта на фамилията пред актрисата и зарязва Ваня обляна в сълзи. Друга версия обаче твърди, че актрисата хваща красавеца в изневяра. Въпреки това те остават приятели. Дори по-късно си общуват семейно, когато Ваня се омъжва. Георг е предпочитаният й партньор за бридж.

Ива среща Фридрих, кронпринц на Хайлигедам, внук на Великия херцог на Мекленбург-Шверин. Фриц е лудо влюбен, представя българката във висшето общество. Бурният им роман обаче трае само 20 дни. Ива се увлича по окултното. Тя е опитен нумеролог, гледа и на карти. Един ден на шега решава да врачува на Фриц и е ужасена - вижда загадъчна и насилствена смърт. Няколко дни по-късно Фридрих е намерен удавен недалеч от семейния замък. Ваня решава, че е прокълната, че Бог нарочно й отказва любов. И се опитва да удави мъката в работа.

Германия е залята от пощенски картички с нейния образ. Усмивката на Ваня е нарицателно, прическите й се копират от младите момичета. Българката става и „Мис Берлин“ през 1930 г. Тогава „Берлинер цайтунг“ пише: „Най-красивата столичанка е българката Ива Ваня. Тя

печели луксозен „Мерцедес Бенц“ кабриолет

Ива остава вярна на марката през целия си живот. В младостта си минавала бавно, за да предизвиква възхищението на почитателите си, а на 85 шпори колата с бясна скорост. По същото време еротичната дързост е мярка за новаторство в изкуството. Ваня смело се съблича пред обектива. На някоя от актовите снимки я сравняват с Венера Милоска. Актрисата не престава да снима с най-големите звезди в предвоенна Германия. Много от тях са евреи или чужденци. Късметлиите са принудени да напуснат страната, останалите отиват в концентрационни лагери. Гьобелс е голям почитател на българката, вестниците са пълни със снимки как й целува ръка. Лично нацисткият идеолог й предлага голямата чест да смени гражданството си с немско. Ваня му казва в очите: „Никога не съм се срамувала, че съм българка. Точно обратното - навсякъде го афиширам. Няма да се откажа от националността си!“

Навлизането на говорящото кино не само не спира кариерата на Ива, ами й дава възможност да покаже, че е овладяла до съвършенство немския език и че има богато нюансиран, мощен и добре школуван глас. Някои от филмите, в които участва, са показвани и в България - „Дворцов концерт“, „Той ли беше на третия етаж“, „Отпуска срещу честна дума“. В тях не само играе, но и пее. С еднаква лекота изпълнява оперни арии и модни шлагери. За нея създават песни най-известните композитори в Германия. Така съдбата среща Ива Ваня с голямата й любов - Норберт Шулце. Той е един от най-прочутите автори на филмова музика, но шумно влетява в студиото, когато Ива записва плоча, и проваля работата й. Младият мъж е с къси кожени панталонки и вбесената актриса иронично го пита „Ти какво бе, да не си някой клоун от цирка?!"

Шулце е като поразен от гръм. Изобщо не чува какво му говори, гледа само Ваня. Тя е на 34, а той на 29, женен с четири деца. Норберт подава молба за развод и започва упорито да преследва българката. Следва я навсякъде, седи на съседната маса в ресторанта и отчаяно я наблюдава, по цели нощи виси под прозорците й, заплашва, че ще се самоубие... Докато един ден тя не го кани да се качи в жилището й. Не след дълго се женят. Раждат им се двама синове, които наследяват талантите на родителите си - единият става филмов режисьор, а другият - композитор. С идването на децата Ива Ваня доброволно се отказва от киното. Норберт

Шулце остава в историята като композитора на „Лили Марлен“, а Ива Ваня като първата изпяла я на немски и на български. Макар да се води създател на най-популярната армейска песен, Норберт не е любимец на министъра на фашистката пропаганда Гьобелс.

Нацистът от години въздиша по Ива Ваня и въпреки че често я кани с жена си Магда на приеми, не крие домогванията си. Българката обаче никога не му е давала повод за нещо повече от добро отношение. Затова, когато в края на войната Норберт е поканен за справка в Гестапо, на Ваня й е ясно какво може да означава. Тя тръгва заедно със съпруга си с идеята или да умилостиви Гьобелс, или да умрат заедно. Но ангелът бди над тях. Започва бомбардировка над Берлин. В суматохата семейството взема синовете си и се скрива във ферма край река Одер. Там българката отглежда 80 кокошки и 20 патици, с които изхранва семейството си.

Покрай „Лили Марлен“ Норберт Шулце е набеден за хитлеристки композитор. Успява да се спаси благодарение на съпругата си. Тя го измъква от окупационната зона със смелост, любов и саможертва. С руснаците говори на руски, с американците и англичаните - на английски. Невероятният й чар покорява озверелите от битките войници. Ива Ваня продава бижутата си, за да помогне на свои роднини, приятели и съседи да не умрат от глад. Убедена, че ако се върне в родината си или остане в Германия, ще бъде убита, актрисата емигрира със семейството си в Бразилия, където сестра й Цветана е примабалерина. По-късно се връщат в Германия. Последния си филм Ива снима през 1954 г., но след това открива новото си поприще - написва либретото за известния мюзикъл „Бай, бай, кепхен!“. Ваня става сценаристка на сериали, наситени с много страст, интриги, любов, дори убийства.

До последния си дъх достолепната дама готви български гозби. Понякога дори звъни в посолството за консултация, ако не е сигурна в рецептата. Съпругът й разказва, че покрай нея много техни немски приятели започнали да готвят пълнени чушки, таратор, козунак… Ива Ваня издъхва през 1991 г. в Берлин. Норберт я последва 9 г. по-късно. 

Таланти

1.Село Джинчовци, откъдето тръгва родът на Иванка Янакиева, е досами прекроената от Ньойския договор граница. Някога в него е имало над 300 жители. Двама от братовчедите - Преслав и Найчо Петрови, изиграват стотици роли в българския театър и кино. Сестра й Цветана пък е примабалерина в Бразилия.

2. Ива Ваня играе с успех и в театъра в пиеси на Ибсен.

3. Актрисата е не само безстрашна ездачка. Тя е многократен шампион на Германия по конен спорт, а с жребеца си Исперхан участва и в олимпийските игри през 1936 година. В средата на тридесетте години Ива Ваня трупа победи и в новия спорт моторейсинг - комбинация от конен спорт и мотокрос. Печели турнири по спортен бридж.