31674 | 15 юли 2014 | 08:12

Ще видим милиарди, които ще изтекат през банките, смята Стоян Александров

Пред офиса на КТБ вчера бе спокойно, дали ще е така на 21 юли.

В продължение на 4 часа и половина висшите политици, банкери и магистрати спориха при президента Росен Плевнелиев дали трябва да се спасят всички пари на вложителите в Корпоративна търговска банка. В крайна сметка не се разбраха и засега изглежда, че те ще получат само гарантираното по закон - до 100 000 евро. Причините може би са най-различни, например писаният на коляно закон в БНБ. Или пък страхът от провал на държавния бюджет и идващата предизборна кампания.

Но остава да виси със страшна сила въпросът - тогава защо обещавахте, г-да политици и банкери. Защо лъгахте хората, че ще си получат всичките пари. Помислете как да им ги върнете. Иначе отивайте там, откъдето сте дошли. Ето ви поне три  причини за това.

1. Защото обещаха

Депозитите на хората в Корпоративна търговска банка трябва да бъдат платени изцяло, защото финансовият министър Петър Чобанов, председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, шефът на БНБ Иван Искров и целият управителен съвет официално обещаха това. На 20 юни, когато централната банка постави КТБ под специален надзор, Искров беше категоричен: „Банката не е фалирала.“ Той призова вложителите да не се притесняват за парите си, обясни и че няма да се стигне дотам фондът за гарантиране на влоговете да отпуска компенсации до 100 000 евро, както е по закон в случаите на обявен в несъстоятелност трезор.
Девет дни по-късно след консултации при президента всички политически сили заедно с БНБ излязоха с обща декларация, с която уверяваха, че банковата система е стабилна и никой няма да изгуби парите си.
„Политическите партии и институциите декларират своята решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс за гарантиране на банковата стабилност в страната. Парите на гражданите и фирмите, вложени във финансовите институции в България, са сигурни и гарантирани“, се казваше в общото становище, което представи президентът Росен Плевнелиев.
На 11 юли, петък, Иван Искров отново потвърди, че всички влогове в КТБ ще бъдат гарантирани в пълния им размер. Тогава той обяви схемата депозитите да се прехвърлят от КТБ в „Креди Агрикол“, която да бъде одържавена. 

2. Защото ще успокои системата

Механизъм за изплащане на всички депозити в Корпоративна търговска банка трябва да се намери, за да не се подпали цялата банкова система. Провалът на всички опити за намиране на решение - със или без специален закон, ще нагнети напрежението допълнително. А то вече е достатъчно голямо. Може ли някой политик, например Бойко Борисов, който е против пълното гарантиране на влоговете, да се закълне, че нови опашки няма да се извият не само пред „Креди Агрикол“, когато отвори врати на 21 юли, но и пред другите банки?

Според финансови експерти, до които „Преса“ се допита, излизането от кризата и последващите мерки, които ще ни защитят от нови проблеми, ще отнемат поне година и половина. Но процесът за изчистването на авторитета на банките и връщането на доверието на вложителите трябва да започне веднага. А това минава именно през ясна схема за изплащане на всички депозити в КТБ.

„Държавата пое ангажимента да гарантира влоговете в пълен размер и ако сега се отметне, ще видим цунами. Ще видим милиарди, които ще изтекат през банките в чужбина и няма да работят за нашата икономика. Правилният вариант е да се гарантират. Освен това парите в КТБ са и пари на държавата, на болници, на общини - ако не ги изплатят и фалират банката, какво ще стане с тези средства? Никой вече не мисли, че трябва да се успокоява населението“, коментира пред „Преса“ банкерът Стоян Александров. 

3. Как може да се изплатят

БНБ лансира специален закон за преструктурирането на Корпоративна търговска банка. Според него всички депозити може да се гарантират, като се прехвърлят в „Креди Агрикол“.  За целта държавата трябва да емитира дълг за 2,2 млрд. лв., а Фондът за гарантиране на влоговете в банките да отпусне 1,5 млрд. лв. Проблем с емисията няма да има, твърдят банкери. Те са готови да купят държавни ценни книжа и за по-голяма сума. Въпросът е как след това ще се управляват парите и дали специалният закон изобщо е добра идея. Той очевидно не се одобрява и на политическо ниво. Ако партиите  и БНБ не стигнат до съгласие, влоговете в КТБ все пак може да се гарантират изцяло и при сега действащите закони. Експерти вече начертаха няколко сценария за това.

Финансистът Емил Хърсев обясни, че парите на хората може да бъдат спасени с помощта на Търговския закон.Двете институции (КТБ и „Креди Агрикол“) може да бъдат преструктурирани, твърди той. Ако се увеличи капиталът на едната банка, ще бъде достатъчно да се покрият липсващите суми. За тази цел са достатъчни 1,5 млрд. лв. „Ако аз взема тази сума, ще я върна до година и половина и банката ще работи спокойно. Всички хора лека-полека ще могат си изтеглят депозитите“, допълни той.

Според члена на Фонда за гарантиране на влоговете Бисер Манолов има и друг вариант. Законът позволява банката да се спаси без допълнителни усилия. Парите над 100 хил. евро в КТБ да се замразят за 2 години и чрез тях да се увеличи капиталът, предлага той. До края на този срок финансовата институция ще се оздрави, ще се продаде и всичко ще приключи, обясни Манолов.

Икономистът Красен Станчев коментира пред БНР, че намерението за абсолютна ликвидна подкрепа на КТБ означава, че със създаването на държавна банка данъкоплатците поемат всички разходи по покриването на депозитите. Станчев твърди, че ръководството на БНБ не бива да се сменя в този момент, а да поеме отговорност и да реши проблема. 

Засилена охрана конвоира задържаните служители на КТБ към съдебната зала.

След като остави в ареста двама служители на трезора

Съдът откри пропуски в обвинението

Ина ДРУМЕВА

След продължило близо 10 часа заседание по случая с източването на около 206 млн. лв. от Корпоративна търговска банка (КТБ) съдия Пенка Велинова от Софийския градски съд остави в ареста две от служителките. Това са главната касиерка на банката Маргарита Петрова и зам. главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова. Изпълнителният директор Орлин Русев бе освободен срещу парична гаранция от 10 000 лева, а мярката на главната счетоводителка на банката Мария Димова е „домашен арест“ заради тежко онкологично заболяване.

Съдия Велинова обяви, че според събраните до момента данни може да се предполага, че трите служителки са извършили престъпление, но не спести и критики към прокуратурата. Основният упрек към държавното обвинение бе липсата на съдебно-счетоводна експертиза или поне експертна справка. „Това е сериозен недостатък на разследването“, констатира съдът. И обясни, че подобна справка би могла да покаже реално дали има липси. Така засега остава неясно колко пари са източени от КТБ и къде са отишли те.

„Не може едно такова банково дело да започва без елементарна счетоводна експертиза“, категоричен е и адвокат Христо Ботев, който защитава Борислава Тренева-Кючукова. Основна теза на защитата бе и че двамата основни свидетели на прокуратурата - Бисер Лазов и Теодора Тенева, никога не са работили в банка и няма как да знаят в подробности как точно са извършвани операциите. Всъщност те са представлявали фирми, близки до Цветан Василев. Въпреки доводите на адвокатите съдът прие показанията им за достоверни и посочи, че съответстват на останалите доказателства.

В неделя се оказа, че според прокуратурата Русев и Петрова са присвоили парите за себе си, а като техни помагачи са действали главната счетоводителка Мария Димова и заместничката Борислава Тренева-Кючукова. Двете заличавали следите и опитали да прикрият престъплението. Поне така е записано в постановлението за привличане в качеството им на обвиняеми. Престъплението било извършвано в продължение на близо 3 години - в периода от декември 2011 до 19 юни 2014 г., смята държавното обвинение.

След заседанието прокурор Иван Гешев заяви пред журналисти, че по-скоро ставало дума за присвояване в полза на трети лица. Кои са те обаче тепърва щяло да се разследва и предстояло да има нови обвинения. Опитвайки се да разсее объркването, Гешев заяви и че прокуратурата никога не е твърдяла, че парите били изнасяни в чували. Информацията идвала от докладна на самата Маргарита Петрова до квесторите и била включена в сигнала на БНБ до главния прокурор. 

Цветан Василев:

Кой източва собствения си бизнес?

Кой източва собствения си бизнес? Това попита в поредното си писмо до медиите мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев. Банкерът отговори на нападките, че е източвал интензивно банката от 2011 година досега.

„За този период съм се отказал от близо 100 000 000 лева дивидент. Печалбата от последните три години в размер над 190 000 000 лв. беше капитализирана. Всички основни акционери предпочетохме да подкрепим растежа на банката“, твърди Василев. През този период той бил внесъл допълнително капитал в размер на 86 329 000 лв. и е предоставил подчинен срочен дълг за 56 700 000 лв. Банкерът твърди, че за три години банката е платила 20 млн. лв. данъци, и пита колко данъци са внесли организаторите на водената срещу него и КТБ кампания. „Кой има интерес да срути банковата система, за да покрие невъзвръщаемите си кредити под нейните руини?“, пише в изявлението. Василев твърди, че КТБ няма нужда от спасяване, а от подкрепа. „На ход не са политиците, а акционерите, които имат желанието и възможностите“, коментира той. 

Трябва да се направи нова ревизия на Корпоративна търговска банка, която да не се претупва за 10 дни, твърди бившият премиер Иван Костов.

Иван Костов:

Да се въведе 10% такса за
теглене на големи суми

Да се въведе десетпроцентна такса при теглене на суми, по-големи от 2000 или 5000 лв. Тази идея лансира бившият премиер Иван Костов. Според него това е най-добрият вариант, за да не се допусне нова банкова паника на 21 юли, когато се очаква поставените под специален надзор „Креди Агрикол“ и КТБ да отворят врати за клиенти. При изтегляне на големи суми от тези банки другите трезори, които ще ги приемат, трябва веднага да си открият депозит в КТБ при същите условия, съветва Костов. Това ще покаже на всички, че банковата система е единна и тя се защитава солидарно от паника, твърди бившият премиер.

Според него трябва да се направи нова ревизия на Корпоративна търговска банка, която да не се претупва за 10 дни, а да продължи в законовия 6-месечен срок. Проверката трябва да бъде без намесата на прокуратурата. Приключилият одит е бил опорочен именно от прокуратурата, каза Костов.

(в. Преса, печатно издание, брой 189 (895) от 15 юли 2014)