260687 | 15 юли 2014 | 08:53
2 септември 1999 г. В магазините продуктите са с две цени, за да могат хората да свикнат с премахнатите три нули.
Зимата на 1996-1997 година. Училищният стол се оказа непристъпен за учениците от езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик. Просто цената на баничките се сменяше с такава скорост, че майките на тийнейджърите не можеха да улучат котировките на следващия ден. Минахме на домашни сандвичи и айрян.
Семейното богатство се трупаше в долари или марки,
криеше се в супници и дюшеци, тъй като банковите услуги се превърнаха в мечешки. Хора като съседа бай Ламбри, който работеше в хлебозавода, осигуряваха прехраната на блока с тенекии сирене, брашно и мармалад.
Много българи се видяха милионери за първи и последен път в живота си. Хиперинфлацията ги направи такива. Но какво от това при курс на долара от 2936,70 лева на 14 февруари 1997 година (по чейндж бюрата и на междубанковия пазар валутата се търгуваше за 3000 - 3200 лв.)? Ключова дата в католическия календар, Ден на влюбените. Но едва ли българите са мислели за любов по това време. Мислеха за оцеляване.
Драмата свърши с въвеждането на валутния борд на 1 юли 1997 година. Левът се фиксира при курс от 1000 лв. за 1 германска марка. Паричният съвет беше икономическото възкръсване на една агонизираща държава. Централната банка се отказа от провеждане на монетарна политика. Не можеше (и сега не може) да печата пари, без те да са напълно обезпечени в чужда валута. С изчезването на т.нар. цветни пари левът се върза за еврото.
Но дори и след като
бордът ни „закотви“
и укроти инфлацията, продължавахме да си разменяме инфлационни пари - банкноти с много излишни нули.
Деноминацията има предимно психологически ефект - разплащанията стават по-прости, не затрудняват баби и внучета в магазините с излишни математически упражнения. Премахването на трите нули беше обявено на 5 август 1998 година. Паметна дата. На този ден почина бившият първи Тодор Живков. Може би правителството на Иван Костов си направи добре сметката - новината за новия закон измести от челното място на първите страници в българския печат кончината на Тато.
Четвъртата деноминация в новата история на България (първите три са през 1947, 1952, 1962 година) стана факт на 5 юли 1999-а. Старите 1000 лева се превърнаха в 1 нов лев. Това тотално промени съдържанието на портфейлите ни - БНБ пусна в обращение нови банкноти и монети с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева. Монетите станаха 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки. Старите банкноти циркулираха заедно с новите до края на 1999 г.
И тук обаче не се мина без спекулации и покачване на цените, въпреки че премиерът Иван Костов и тогавашният управител на БНБ Светослав Гаврийски обясняваха, че причини за помпане на инфлацията заради премахване на нулите няма.
Цената на килограм кашкавал се повиши малко преди деноминацията средно с 1000-1100 лева и достигна 3400-4000 лв. Най-евтиното кисело мляко в пластмасови кофички поскъпна с 30-50 лева на бройка до 300-330 лева. Поскъпване регистрираха захарта, месото, олиото. Официално търговците мотивираха скоковете с пазарната конюнктура, неофициално закръгляването след преместването на запетайката с три цифри напред си каза думата.
Величка Рангелова:
Ефектът върху икономиката бе нулев
„Деноминацията не се отрази почти никак върху икономиката. Първоначалните прогнози на някои финансисти бяха, че тя ще доведе до растеж. Но не се случи нищо - нито се повиши производството, нито се вдигнаха доходите на хората. Просто бе едно облекчение за тях при боравенето с парите“, спомня си експертът по цените Величка Рангелова. Според нея драматични промени в икономическия пейзаж няма да има и когато приемем еврото.
„Разбира се, имаше опити за повишаване на цените. Иван Костов обаче бе строг монетарист и следеше да не се повишава паричната маса с повече от 5-6%“, каза Рангелова.
„Правителството внимаваше да не се развихри спекула. 100 лв. беше една маруля на пазара, после стана 10 ст. Но разбира се, като мина малко време, я вдигнаха на 20 ст. Имаше леко повишаване и на цените на другите хранителни продукти, като търговците се оправдаваха с производителите. Но като цяло инфлацията не се повиши значително и остана двуцифрено число“, добави Величка Рангелова.
Най-едрите банкноти в света
България далеч не е единствената държава, която няма хилядите и милионите за нищо. Става въпрос за инфлационните хиляди и милиони. През 1993 г. в бивша Югославия е пусната в обращение банкнота от 5 млрд. динара. Съседите й викаха „курац“ заради многото нули и малката реална покупателна стойност. Във времената на Ваймарската република в Германия в обращение е банкнота от 5 трлн. марки. Съвсем доскоро в Зимбабве (до 2009-а) използваха банкноти от 100 трлн. долара. След това обаче държавата деноминира валутата и премахна 12 нули от купюрите.
Но най-едрата по номинал банкнота, печатана някога, е пусната в обращение през 1946 г. в Унгария. Нейната стойност е 1 секстилион пенга (унгарската валута в тези времена). Това е банкнота с 20 нули след единицата и се е представяла като 1 млрд. трилиона.
Всички тези купюри в наши дни не са в обращение. В момента най-високата номинална стойност на банкнота има Виетнам и тя е 500 000 вона. Но номиналът невинаги е знак за висока инфлация. Американският долар с номинал 10 000 долара е банкнота, която никога не е изтегляна официално от обращение. Тя е печатана до 1944 г. и днес в света има 140 такива банкноти. Те все още са законно платежно средство. Но тъй като колекционерската им стойност е много по-висока от номиналната, никой не би отишъл да пазарува в магазин с такава банкнота.
Инфлацията стана причина за смяната на парите
В началото на юли 1999 г. със специален закон в страната ни се осъществява деноминация на лева. Целта на смяната на парите бе да се отстранят неудобствата, породени от инфлацията в страната през предходните години. Така бившият финансов министър Христина Вучева си спомня махането на трите нули преди 15 години. Инфлацията беше ужасна, в края на 1991 г. - 438,5%, през 1996 г. - 310,8%, а през 1997 г. - 576%, напомни Вучева.
„Деноминацията улесни всички разчети, пресмятанията, статистическото и счетоводното отчитане, както и ежедневието на гражданите. Реално всичко това имаше техническо значение. Не е възможно чрез деноминация да се отстранят по магически начин бедите от преразпределяне на доходи и богатство, които винаги се случват при значими инфлационни промени, каквито имаше у нас. По своята същност и резултати осъществената през 1999 г. деноминация беше обикновено действие“, каза Вучева.
„От съвсем друг порядък бе събитието пак от юли, но 1997 г., наречено паричен съвет, или валутен борд. За него заслужава да се отбелязват годишнините и да продължава да се припомня и анализира. Трябва да сме благодарни на тогавашното ръководство на Международния валутен фонд, на което дължим както идеята, така и организацията на валутния борд“, смята бившият министър.
Според нея най-важните особености на валутния борд са свързани с фиксирания курс на лева към единната валута - 1,95583 лв. за евро. „За разбирачите ще отбележа, че това означава, че валутният курс е номиналната котва, а паричното предлагане зависи изцяло от това как работи реалната икономика. За тези, които не са в групата на разбирачите - фиксираният курс означава край на познатата от средата на деветдесетте години на миналия век „далавера“ на чейндж бюрата, търговските банки и валутния резерв на централната банка. Така се отстранява възможността за ограбване на обикновените хора чрез инфлационни изменения, подтиквани от валутни спекулации.
На валутния борд дължим нашата финансова стабилност, както и годините на растеж от 2001 до края на 2008-а. Те позволиха настоящият валутен резерв на страната да достигне 28 милиарда лева“, допълни Вучева.
„Когато се питаме защо тази или онази страна е по-добре от нас, нека погледнем откъде и как сме тръгнали. По данни на Евростат в периода от 1995 до 2001 г. ние сме достигнали около 26 до 30% от средния за европейските страни доход. За същия период Чехия отчита 73 процента. В края на 2012 г. ние сме се придвижили до 44 процента (определящ ни като най-бедните), а Чехия е 79 процента. Вижда се, че ние напредваме с 18 пункта, а Чехия с шест процентни пункта“, пресметна експертката.
„Ако искаме да вървим напред, трябва да запазим борда и фиксирания курс до влизане в еврозоната, но и да се замислим над истинските проблеми като постоянно нарастващия брой на неграмотните, намаляващото население, отсъствието на проекти за индустрията и иновациите“, смята Вучева.
Преди 15 години хората плащаха по 1000 лв. за кило ябълки и 400 лв. за един брой банан.
Средната работна заплата скача номинално 4 пъти от деноминацията досега, показват данните на националната статистика. През юли 1999 г., когато бяха премахнати трите нули, средното месечно възнаграждение беше 199 лв. Петнайсет години по-късно населението у нас взема по 796 лв. Набъбването на доходите обаче не е достатъчно бързо.
От юли 1999 г. до сега инфлацията в страната е 111%. Така увеличението на цените автоматично изяжда част от по-високите заплати. В същото време страната се превръща в остров на икономическа стабилност и цените се увеличават постепенно, а не шоково. За това обаче не допринася махането на трите нули, а въвеждането на валутния борд през юли 1997 г.
17 години по-късно сметките показват, че валутният борд разполага с резерви за 28 млрд. лв. Те покриват близо три пъти парите в обращение.
(в. Преса, печатно издание, брой 189 (895) от 15 юли 2014)
Мобилна верси
RSS
