13908 | 15 юли 2014 | 15:10

Фалшив се оказа и единственият мит за световно превъзходство – бразилският футбол

Светът отиде на гости на футбола, поглези се, прибра каквото можа и си тръгна - кой с купата, кой с незабравими спомени, кой със смесени чувства. Двеста милиона бразилци обаче останаха. За да се завърнат в реалността. Още на стадиона в Бело Оризонте, където се състоя футболната екзекуция на петкратните шампиони, истината ги прониза. Мечтите им, миналото, бъдещето самите те се оказаха излъгани и употребени. И с погледния сигнал на полуфинала Бразилия - Германия ужасът на всекидневното оцеляване пак се настани в душите им. Докато „златистите“ на терена уверено отмятаха съперник след съперник, нацията забравяше. И вярваше. Протестите заглъхнаха, рейтингът на Дилма скочи. „Когато бикът излезе на арената, публиката притаява дъх“, казват тореадорите. Така бе в Бразилия. Мондиалът започна и страната, която толкова обича футбола, се потопи в приказката. Пълни стадиони, карнавали до зори, песни и танци на народите.

И победа след победа за домакините. Хляб и зрелища - формулата за народно щастие на римските цезари работеше безотказно. За тези, за които нямаше хляб, поне имаше зрелище. Душата бе в рая. Но изведнъж купонът свърши и сега въпросът отново е къде е хлябът. Защо бяха хвърлени 13 млрд. долара за първенство, което донесе срам, болка и унижение за нацията? Защото, като теглим чертата, светът видя следното: общество с чудовищна бедност, и престъпност, все по-богата върхушка, фрапиращо класово и расово разделение, мизерия, недостъпно здравеопазване образование, стачки, протести, размирици...

Фалшив се оказа и единственият мит за световно превъзходство - бразилският футбол. Историческото крушение на терена е горчива метафора за имиджа, който тази държава се опита представи. Вулгарното е, че светът - ФИФА, гостите, феновете, журналистите, дори милионите пред телевизора, станаха активни съучастници в измамата.

Това наистина бе мондиалът на мондиалите - цената на невижданото зрелище обаче я плати един изтормозен, гладуващ и отчаян народ. Целта бе Бразилия да бъде представена като страната на неограничените възможности. Новият икономически тигър. Затова за първи път в историята една държава приема футболен мондиал и летни олимпийски игри в рамките на две години. В резултат Рио се превърна в един от най-скъпите градове в света. В „бялата“ част стандартът е по-висок от Брюксел, а цената на недвижимата собственост скочи до небето. От няколко години тече процес на облагородяване на хълмовете, където живеят бедните. Фавелите се премахват, хората се прогонват. Бизнесът и политиците се усетиха, че „утайката“ живее на най-скъпата територия - по височините. По цял свят къща с изглед е признак за висока класа. Така трябва да бъде и тук. В страната на бъдещето.

Тези, които имахме шанса да видим всичко с очите си, да живеем сред обикновените бразилци, да се потопим в радостта и болката им, да ги обвиняваме за неудобствата си и да съ-чувстваме на проблемите им, се убедихме в едно. Магията на футбола не е в красивите голове, страхотните стадиони, драмите, обратите, дузпите, сълзите, героите. Тя е в забравата. Мистично, свръхестествено е как милиони, които са на ръба на оцеляването, изведнъж изключват, че няма какво да сложат в устата. Че децата им са болни, неграмотни и обречени. Пренасят се в рая, щом топката се завърти. Стават най-щастливите хора на света. Такива бяха те през този месец. Усмихнати, доволни, готови да помогнат. По детски наивни, често небрежни, но винаги дружелюбни. Нерядко от желание да те упътят, те пращат в най-грешната посока. Вместо захар, ти сипват сол в кафето. Но пък винаги са настроени за две неща - футбол и фиеста. Да, той бе мондиалът на мондиалите. Но не заради Рио де Жанейро, „Маракана“, плажовете и самбата, а защото това бе световното на обикновените хора. Тяхното бягство от реалността, техният полет над кукувиче гнездо. Гостите все са едни и същи - шумни, жадни, забавни. Чуждата атмосфера е важна, но на място като Бразилия тя се пропива между песъчинките на плажовете и камъните във фавелите.

Тази земя винаги ще е свещена за футбола. Играта тук е като снега за ескимосите, виното за французите, вярата за арабите. Когато мачът започне, бразилецът излиза от времето и пространството. Затова надскочи себе си. Истината е, че всеки чужденец дойде с едно наум. Но първенството „в третия свят“, с дребни изключения, се получи по европейски - чудесни стадиони, страхотна атмосфера, изключителни (дори комерни) мерки за сигурност, без хаос по летищата, любезни домакини, страхотен футбол, мачове за историята. Както се пееше обаче, това бе само сън... Сега е време за пробуждане. Нелепо е да се питаме къде сме ние. Докъде ли щяха да издрапат нашите „лъвчета“ в Бразилия. Всички добре знаем отговора и причините. Важният извод е друг - под статуята на Исус или под Копитото на Витоша, футболът е универсалната маша за заблуда на масите, за контролиране на волята им. Разбира се, в сравнение с бразилските мащаби у нас играта е много, много на дребно. Политиците и определени икономически кръгове си прехвърлят футболни клубове, жонглират с обществените настроения. Яхнали народната любов, чертаят светло бъдеще и решаване на социалните проблеми. Обещават хляб и зрелище. Но идва мигът на приземяването. И така до всеки нов мандат. Навремето и ние, и те имахме колоси на играта, дар от самата природа. За България Гунди, Якимов, Жеков, Стоичков са това, което за Бразилия са Пеле, Тостао, Гаринча, Зико, Роналдо. Когато обаче дойде време държавата да отглежда и създава завършени футболисти, да инвестира в спортна наука, да се конкурира с големите, заедно се сринахме в прахта. Ние забравихме кога сме играли на мондиал, те забравиха кога са го печелили.

В навечерието на световното, когато бушуваха най-големите протести, Дилма Русеф твърдеше, че социалните проблеми нямат нищо общо с домакинството на турнира. Сега, месец по-късно, обяви, че успешната организация на мондиала е триумф на новия бразилски обществен модел. Веднага след загубата от Германия с 1:7 президентът каза, че промените в местния футбол трябва да се инициират от държавата. А хората искат политиците да се разкарат от играта. Да ви звучи познато? Накрая човек си тръгва от Бразилия, сякаш е изял забранения плод. Преживял е емоциите на живота си, познал е един необикновен, топъл и сърдечен народ, стъпил е на райски места. Но чувството е, че този грандиозен празник никога не е трябвало да се случва тук. Тук, където има милиони бездомни деца. Футболният керван потегля към Русия. След четири години новите стадиони няма да са 12. И десет ще са достатъчни, успокои ни президентът на ФИФА Сеп Блатер. Амбицията на домакините обаче ще е същата - организиране на най-доброто световно първенство, виждано някога.

Цената? Най-добре е да не питаме.

Разходите за турнира

13 млрд. долара бяха похарчени за организацията на световното първенство от правителството в Бразилия. Местните данъкоплатци поеха 10 млрд. долара от джоба си.

4 млрд. долара струваха 12-те стадиона, на които се играха мачовете от форума. Четири от тях ще станат абсолютно неизползваеми след края на мондиала.

5 млрд. долара отидоха за подобряване на инфраструктурата покрай домакинството на турнира.

848 млн. долара бяха инвестирани за опазване на реда и сигурността по време на мондиала. Броят на ангажираните полицаи бе 150 000. Отделно организаторите ползваха услугите на 20 000 служители на частни охранителни фирми.

Фен изрови бутилка скоч от САЩ '94

Индийски фен изкопа бутилка скоч, която сам заровил след отпадането на Германия от България на световното първенство в САЩ през 1994 г. Путул Бора от североизточния индийски щат Асам е страстен почитател на бундестима и останал като гръмнат при сензационния успех на Пеневата чета на четвъртфиналите преди 20 години. След като закопал шишето в задния двор на къщата си, той дал обет да го извади едва когато види любимците си на световния връх. 53-годишният мъж бил на седмото небе след инфарктната победа след продължения във финала срещу Аржентина. А първата му работа, естествено, била да хване лопатата. Вместо да се почерпи за здравето на Марио Гьотце и компания, той решил да не отваря бутилката. Вместо това ще я продаде на търг. Бора започнал да подкрепя бундестима, когато за първи път си купил телевизор през 80-те години на миналия век.

Магистрала към стадион остави жена без прехрана

Мария Оливейра, на 62 години, живее в рушаща се къща близо до новата магистрала към супермодерния стадион в почти екваториалния град Натал. В дневната стая, където диванът е изтърбушен, а металната секция за книги е вързана с тел, за да не се разпадне, можеше да чува всичко - националните химни, рева на трибуните от 4-те мача на струващата 450 млн. долара „Арена даш Дунаш“. Без работа и пари, тя бе една от милионите, които не успяха да отидат на мач от първенството, защото билетите бяха непосилно скъпи. За да преживява, Оливейра продавала сладолед пред къщата си, но заради строителството на новата магистрала останала без доставките на лед преди 4 месеца. От тавана висят голи кабели, където преди са били крушките. „Нямам ток от година и половина, защото е скъп. За всичко това не е виновно световното, а политиците ни. Но парите, дадени за мондиала, можеше да бъдат похарчени за по-добри неща“, казва тя. На този народ правителството отговаря, че 10-те милиарда долара, платени за инфраструктурата на мондиала, са трохи в сравнение с близо 250 милиарда долара, отишли за здравеопазване, образование, социални програми и разкриване на работни места от началото на мандата на Дилма Русеф през 2011 г. Фавелите, в които живеят половината от бразилците, обаче са все така забравени от Бога - мизерия, мръсотия, дрога, престъпност. Въпросът как са усвоени тези милиарди увисва. Защото голяма част от онези за световното потънаха в нечии джобове - цената на домакинството е надута почти три пъти.

Президентът на Аржентина:

Не гледах нито един мач

Президентът на Аржентина Кристина Кирхнер прие националния отбор на родината си след загубения финал от Германия с 0:1 след продължения. Държавният глава втрещи Лионел Меси и съотборниците му с признанието, че не е гледала нито един мач от изминалия мондиал, включително и сблъсъка за трофея с бундестима. В навечерието на двубоя на „Маракана“ Кирхнер обяви, че няма да пътува до Бразилия, защото по същото време внукът й става на една година.

„Не гледах изобщо световното, но знам, че представихте изключително достойно Аржентина. Затворихте устата на всичките си критици“, опита се да прикрие своята очевидна футболна некомпетентност Кирхнер.

Тя се опита да разчупи ледовете с играчите, обръщайки се към нападателя Есекиел Лавеци с думите: „О, чувам, че ти си секссимволът на отбора.“ Научила за тежкия удар, който Гонсало Игуаин получи в главата от германския вратар Мануел Нойер, Кирхнер препоръча на футболиста на „Наполи“ да си направи изследване на ядрено-магнитен резонанс.

(в. Преса, печатно издание, брой 190 (896) от 16 юли 2014)