Зад всеки исторически успех се крие по някой звучен провал от миналото, от който разумните хора са си направили точните изводи и са намерили начин да не повтарят грешките си. В случая на германския национален отбор и неговата прясна четвърта световна титла трябва да се върнем с десетилетие назад. На Евро 2004 бундестимът не успява да излезе от групите и дори не печели нито един от трите си мача. Цялата страна е в паника, тъй като само две години по-късно предстои домакинството на мондиала. Селекционерът Руди Фьолер е уволнен, а германската федерация получава последователни откази от Арсен Венгер, Мортен Олсен, Отмар Хитцфелд, Гуус Хидинк и Ото Рехагел да заемат овакантения пост. Всички те смятат работата за самоубийствена мисия, която ще лепне ненужно петно в CV-тата им. Накрая позицията е поверена на Юрген Клинсман, за когото това е дебют в треньорския занаят...
По същото време, в което текат интервютата с кандидатите, германската федерация вече е дала зелена светлина на специална стратегия за развитието на местния футбол. Вдъхновени от примера на Франция, която в периода 1998-2000 г. става световен и европейски шампион с играчи от националната си академия „Клерфонтен“, германците решават да обърнат най-голямо внимание на школите.
Създаден със съдействието на Франц Бекенбауер, планът предвижда изграждането на 121 центъра за футболни таланти на територията на бундесрепубликата. Във всеки от тях са ангажирани по двама треньори на пълен работен ден, чиято цел е да привличат играчи на възраст от 10 до 17 години. Паралелно с това 36-те клуба от Първа и Втора бундеслига са задължени да изградят свои академии по предварително зададени стандарти. Първите сформирани отбори са за 9-годишни, а в съставите има само по четирима малчугани. Те играят на умалени терени, като целта е да развиват най-вече техническите си умения и да се усъвършенстват в играта един на един. Тимовете стават от 11 футболисти едва когато талантите навършат 13 години.
През 2004 г., когато планът за развитие влиза в действие, броят на чужденците в Бундеслигата е 44%. Днес, десетилетие по-късно, тяхното присъствие е сведено до 38%, а местата на тези футболни гастарбайтери са заети от местни момчета. Клубовете от елита и от германската втора дивизия очевидно са приели присърце инициативата на федерацията, тъй като за изминалите 10 г. са инвестирали в школите си около 1 млрд. евро (по 100 млн. на сезон). С идването на Клинсман за селекционер бундестимът промени изцяло футболната си философия и се случи немислимото - Германия започна да играе красиво. Усилията, положени за подрастващите, дадоха резултат още преди пет години, когато юношеските и младежките национални отбори на страната спечелиха европейските титли във всички възрастови групи.
Един от онези състави включваше Мануел Нойер, Жером Боатенг, Сами Кедира и Месут Йозил, които в неделя вечер станаха световни шампиони на „Маракана“. Трима от тях - Боатенг (ганайски корени), Кедира (тунизийски) и Йозил (турски), символизират не само футболната, но и социалната интеграция в Германия през последното десетилетие.
„Този отбор ще доминира играта в световен мащаб през следващите години.“ Думите са на Бекенбауер и датират от 8 юли 1990 г. Кайзера току-що е извел бундестима до трета титла в историята му. И макар че пророчеството му не се сбъдна, то звучи особено актуално днес. Защото в конкуренцията на Испания и Италия, на които им предстои смяна на футболното поколение, на непредсказуемата Холандия и на вечно лутащата се Англия бундестимът сякаш изглежда орисан за големи дела и на Евро 2016...
Аржентинец за играчи на бундестима:
Нацисти!
Зрелищните празненства в Берлин по случай четвъртата световна титла на Германия не се приеха особено добре в Аржентина. Пред погледа на 600 000 души, събрали се в близост до Бранденбургската врата, част от играчите на бундестима се пошегуваха на гърба на загубилия финалист. Пеейки с цяло гърло „Така ходят „гаучосите“, Клозе, Шюрле, Мустафи, Гьотце, Вайденфелер и Кроос се движеха по сцената с наведени глави. Кулминацията на актьорския етюд бе рефренът „А така ходят германците“, при което футболистите започнаха да подскачат с високо вдигнати глави. Един от популярните радиожурналисти в Аржентина - Виктор Моларес, намери шегата за изключително безвкусна: „Тези германски играчи се държат като модерни нацисти - надменни са и смятат, че превъзхождат целия свят.“
(в. Преса, печатно издание, брой 191 (897) от 17 юли 2014)