23404 | 16 юли 2014 | 15:41

Консенсус ще има, когато браншовите организации останат доволни в недоволството си

Нихат Кабил е роден на 5 декември 1962 в с. Подайва. Завършил е агрономство в Аграрния университет в Пловдив. От 2001 г. е заместник-министър, а от 23 февруари 2005 г. - министър на земеделието и горите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Остава на този пост и в избраното на 16 август 2005 правителство на Сергей Станишев. От 18 юли 2007 г. е министър на земеделието и продоволствието.

- Г-н Кабил, през последните два месеца публиката беше заета да наблюдава скандала, който се вихреше около фонд „Земеделие“. Какво мислите за тази сага?

- Наблюдавах всичко, което се случва и се чудех как е възможно. Това не просто е недопустимо, но е вредно за земеделския сектор и въобще за държавата. Цялата тази сага, показва не само вътре в страната, но особено на партньорските европейски държави, на Еврокомисията колко ниско могат да паднат междуинституционалните взаимоотношения в България. И мнозина вече си дават отговор на въпроса защо у нас толкова бавно се случват нещата. Бягството от заседания на управителния съвет изобщо не е оригинален ход. За мен това е дежа вю. Спомням си, че през 2007 г., очаквайки обвинение от прокуратурата, тогавашният изпълнителен директор на фонда Асен Друмев подаде молба за напускане. В един много важен момент фондът остана без ръководител. Спазвайки принципа за баланс на интересите, приет в Тройната коалиция, предложих временно поста да се изпълнява от тогавашния заместник директор Ализан Яхова. В продължениие на няколко месеца представителите на БСП (на ниво заместник министри) бойкотираха работата и не идваха на заседания на управителния съвет, за да не може да мине тази точка. Започна сериозно брожение в сектора и бях принуден да направя друго предложение. Времето до назначаването на титуляр разделихме на две части – в единия период временен директор беше представител на ДПС, а през другия – на БСП. Толкова смешно и жалко...

- Но това са чиста проба политически надцаквания, какво дава възможност да се случват?

- Всичко е заровено в законодателството. Държавен фонд „Земеделие“ е създаден в средата на 90-те години като национална институция, чрез която с бюджетни средства да се подпомагат земеделските производители. После изградената структура с регионални звена, в която работят обучени експерти, беше акредитирана като агенция САПАРД – предприсъединителна програма на Еврокомисията. През 2005 г. предложих да се вмени трета функция, а именно да акредитираме фонда и като българската разплащателна агенция. Тогава ни притискаше времето и нямахме много варианти. Страната се подготвяше за членството си в ЕС. Изчислихме, че ако тръгнем от гола поляна да строим сграда, да я оборудваме и да обучаваме хората, няма да ни стигнат и 5 години. Това беше решение за онзи момент.

- Сега пак ли мислите така?

- Има свидетели, които могат да потвърдят, че още тогава бяхме с ясното съзнание, че положението ще е временно и след няколко години ще отделим фонд „Земеделие“ от разплащателната агенция, която ще заработи по европейските регламенти. Какво е положението в момента? Фонд „Земеделие“, който е националната структура за подпомагане на производителите, се формира по български закон. Министърът на земеделието е председател на управителния съвет по право, няколко министерства излъчват свои представители. Изпълнителният директор се избира от управителния съвет по предложение на министъра, но след съгласуване с премиера. В последствие шефът на фонда се явява и начело на разплащателната агенция. Няма какво да се заблуждаваме – назначенията се правят на политически принцип. И точно този принцип се пренася и в разплащателната агенция, която борави с парите от европейските фондове.

- Как гледа Брюксел на това положение?

- Много критики съм търпял от европейски комисари и висши представители на ЕК заради политически вмешателства в работата на разплащателната агенция. Въобще в ЕС са много чувствителен към тази тема. В европейските държави разплащателната агенция е един механизъм със съответен софтуер каквато е Интегрираната система за администриране и контрол и през която просто се трансферират средствата към производителите. Нищо повече, нищо по-малко. Има и ясни правила за акредитиране на такава агенция. И когато от Брюксел видят какви политически боричкания се получават, колко неистов е стремежът за овладяване на ръководството на фонд „Земеделие“, разбирай на разплащателната агенция с целия ресурс, който минава през нея, изведнъж стават много чувствителни. Имал съм проблеми за това и не го крия.

- А тези твърдения за рушвети и комисионни, те също не са от днес?

- Като бях министър много пъти публично съм казвал: хора, кандидатствайте с вашите проекти по надлежния ред. Останалото е наш ангажимент, на админитрацията – проектите за поправка – да се върнат, читавите – да вървят напред. Но понякога бизнесът иска да ускори процедурите и също е използвал подмолни механизми. Не можем да обвиняваме само едната страна. А всичко може да се изчисти само по един начин – максимална прозрачност в работата на разплащателната агенция, във вземането на решенията в рамките на правомощията. А ръководителят й не бива по всяко време да е под прожекторите, защото това дразни европейските институции. Та той не е нито субект, нито обект на националната или европейската земеделска политика, втой е просто касиер счетоводителят. А към ръководството на министерството ще се обърна – направете така, че да облекчавате правилата и процедурите. Защото нещата са докарани до война.

- Какъв е изходът

- Следващият парламент да промени Закона за подпомагане на земеделските производители и да раздели двете структури. Разплащателната агенция да работи точно единствено по акредитираните и одитираните правила, които ясно са разписани в европейското законодателство. Държавен фонд „Земеделие“ да бъде преовърнат в Национален гаранционен земеделски фонд, който да обезпечечи малките производители с проекти до 150 – 200 000 лева. Те нямат достъп до финансиране през банковата система, защото няма какво да заложат. Както се вижда другите схеми през гаранционния фонд на Българската банка за развитие не вършат работа.

- Но коя е гаранцията, че политическите партии няма да протегнат ръка и към разхплащателната агенция?

- По регламент, т.нар. компетентен орган, който възлага одит, акредитира или отнема акредитацията на разплащателната агенция, е министърът на земеделието. Той назначава и изпълнителния директор.

- Тоест, който командва аграрното ведомство, ще ръководи и агенцията?

- Само че от другата страна стоят акредитираните правила. Ако един одит на Брюксел установи, че те са нарушени, министърът носи отговорността – пред държавата, пред политическата партия, която го е посочила и най-важното – пред Съвета на министрите по земеделие на ЕС.

- Какво ще кажете за избора на Атанас Добрев за шеф на фонда?

- Това беше единствено възможният избор към този момент. Добрев е работил в различни отдели на структурата и познава системата. Но успех ще има при няколко условия. Да успокои обстановката, да заработи при пълна прозрачност и в синхрон с браншовите организации. Задължително трябва да се променят професионалните взаимоотношения с ръководството на аграрното ведомство. Министерството е институцията, която генерира и води националната и европейската политика, а фондът и разплащателната агенция са финансовият механизъм за прилагането й.

- Десет дена имат земеделските чиновници, за да постигнат консенсус с аграрния бранш и страната да изпрати в Брюксел официалното си решение как ще прилагаме у нас новите правила за общата селскостопанска политика. От два дена е пусната концепция за обществено обсъждане. Как ще я коментирате?

- Новото е, че на страните-членки се дава по-голяма гъвкавост при избора на вариант, който да отчита националните им особености. В представената концепция прозират и българските претенции, които са договорени при преговорите с ЕК. Всички предишни министри бяхме укорявани, че сме създали латиноамериканско тип земеделие с огромни латифундии (едри стопанства – б.р.). Сега чрез схемата за преразпределително плащане ще се дадат надбавки за първите 300 декара, т.е. ще има повече за по-малките. Прогресивното намаление на плащанията е допълнение към тази схема. От 2015 г. субсидиите между 150 000 и 300 000 евро ще се намаляват с 5%. Сумите над 300 000 евро ще бъдат орязвани с 10%. Сред важните неща, които България успя да договори е и увеличаването на подкрепата, обвързана с производството в чувствителни сектори. 6,5% от пакета с евросубсидии отиват за подпомагане на зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството през тази година. От следващата ще бъдат заделени 13% от европарите.

Освен това България обявява, че минималната площ за подпомагане на всички производства е 5 декари. Досега субсидии се даваха за поне 10 дка ниви и 5 дка – трайни насаждения. Новото е, че ще се прилага схемата за дребни земеделски стопани, които имат между 5 и 10 декара. Субсидията ще бъде до 1250 евро и е фиксирана за годината, но стопанствата трябва да отговарят на общите условия за преки плащания, ще извадят на светло продажби и данъци. Договорено е да се подпомагат сектори, които през миналата година са получавали национални доплащания, става дума за производството на тютюн, за отглеждане на говеда и биволи.

- Но зърнопроизводителите остро реагираха и дори заплашиха, че няма да участват в обществаното обсъждане.

- Няма как да се постигне пълен консенсус, защото е логично всеки да дърпа чергата към себе си. Убеден съм, обаче че може да се постигне компромис, което означава всички да са максимално доволни в недоволството си. А на зърнопроизводителите да припомня, че първият вариант на ЕК беше, премахване на всички субсидии над 150 000 евро. Те трябва да са доволни на това, което сега се дава.