34945 | 16 юли 2014 | 15:56
Отиваш на сватба, ама не знаеш имаш ли и булка. Горе-долу такова бе до последния момент поведението на управляващите в България по отношение на българската кандидатура за еврокомисар.
Ситуацията е странна – останалите държави отдавна обявиха свои кандидатури по ресори, София мълчи. Правителството не знае ли когода номинира, или му е все едно, понеже си отива?
Водещи европейски издания отдавна сочат Кристалина Георгиева като консенсусен кандидат за поста външен министър на ЕС. И изтъкват аргументи - успешна работа като комисар в борбата с кризи; факта, че е жена (важно е за баланса между половете в ЕС); че е от Източна Европа (важно за баланса стари членове - нови членове); че е от държава, която има критична, но балансирана позиция към Русия (за разлика от „прокремълския“ кандидат на Италия или антимосковския „ястреб“ на Полша) и т.н.
Георгиева и сега е лансирана от бившите управляващи - ГЕРБ. Бойко Борисов вади аргументи: „Аз работих да помогнем Ирина Бокова (кандидат-вицепрезидент на БСП и министър на външните работи в правителството на БСП през 1996-1997 г. - б. р.) да стане шеф на ЮНЕСКО.
Защо не ни върнат жеста за Кристалина?
Ще имаме шанс Европа да е с външен министър българка. От страна на правителството обаче няма не само жест, но дори стон. Официално БСП мълчи, неофициално се лансират червени варианти за поста. Не само на Станишев, който заряза партията и избра евродепутатството, но и на доскоро тоталния новак в европейските дипломатически среди Вигенин. Самият Станишев до последно настоява, че е най-добре външният министър на Европа да е социалист, но защо - не казва.
Този разнобой вреди на България.
И тя може да се окаже ако не капо, то на последно място при раздаването на постовете в новата Еврокомисия. За да бъде силна, българската кандидатура трябваше да бъде отговорно обсъдена от основните политически сили още след изборите за Европарламент и да получи обща подкрепа. Щеше да е още по-силна, ако в аванс беше получена подкрепа на влиятелните фактори - на Юнкер, на лидерите на водещите страни в ЕС.
Сега, какъвто и да е резултатът от избора на новия външен министър на ЕС, какъвто и пост в
ЕК да получи България - това вероятно ще стане не благодарение, а въпреки „усилията“ на българските политици. Ако все пак в резултат на някакви големи евросметки Георгиева бъде избрана, принос за успеха мълниеносно ще си припишат всички до един. Ако не, ще започнат познатите взаимни обвинения.
Но така е, като се ходи на сватба без булка. Или с нежелана булка. Още се помни как през 2009 г. тогавашният шеф на ЕК Барозу настояваше пред тогавашния премиер Борисов да остави на поста й тогавашния еврокомисар Меглена Кунева. Борисов се заинати и теснопартийно номинира Румяна Желева.
Резултатът - еврорезил и подигравки в медиите.
Мобилна верси
RSS
