23444 | 17 юли 2014 | 13:58

Само за две години и половина Левски успява да превърне българите от кротка рая, от раболепни поданици на падишаха в съвременен народ със

Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов, 1867 г.

Изминаха 177 години от рождението на знаменития Апостол на свободата Васил Левски. За пореден път честваме с почит и признателност рождения му ден като на човек, който неотлъчно е между нас и сякаш присъства плътно по всевъзможни начини в нашето ежедневие. За всеки съвременен българин Левски е универсален образец и нравствен измерител за почтеност и родолюбие. През сравнително краткия си живот този безподобен българин сътворява такива неща, които му отреждат челно място за вечни времена в пантеона на нашата история.

Що за човек е Левски, какво точно е сторил, какви са му заслугите за България? Понякога го сравняват с Исус Христос. Аналогията е наистина поразяваща.

Подобно на Христос

точно на същата възраст, Левски сякаш отново оживява след трагичната си гибел на бесилото. Дотогава е почти неизвестен. За него знаят само малцина негови съмишленици, свързани с националноосвободителното движение. След смъртта му неговата популярност започва да расте като лавина. След възникването на българската държава Левски много бързо добива широка известност като национален герой от първа величина – става всенароден кумир.

Хората го боготворят, без дори да осъзнават съвсем ясно какви са точно неговите заслуги. Левски привлича всеобщия интерес със своята загадъчна тайнственост. Информацията за живота и делото му е съвсем оскъдна. Строго конспиративният характер на неговата дейност плътно прикрива всичко,което е свързано с Апостола. Почти единствената информация, с която разполагаме, е частично запазената му по щастлива случайност кореспонденция – писмата от него и до него. Но дори тези автентични документи са труден източник за информация, защото изобилстват от различни пароли, псевдоними, лозинки (б. р. - вид пароли), кодове, шифри и метафорични изрази, които се нуждаят от специализирана разшифровка.

Любопитно е, че въпреки твърде оскъдната автентична информация, мнозина автори и творци от различни жанрове посвещават многобройни най-разнообразни творби на живота и делото на Левски. Известни са безброй спомени на съвременници, научни исторически съчинения, документални публикации и художествени произведения от всевъзможни творци на културата и изкуството. Всички творби, посветени на Апостола, са  мотивирани в една или друга степен от емоционалния заряд на възхищението. Това се отнася дори и за строго научните изследвания. Но тъй като фактологическата база е съвсем ограничена, мнозина автори дават простор на фантазията си. Това личи най-често в спомените на съвременниците му и в художествените творби. Понякога дори се стига до абсурдни твърдения и откровени измислици. Получава се така,че ограничената информация за Апостола в съчетание с все по-растящият интерес към личността и делото му, го превръщат в легенда.

Истината и мълвата се сливат и преплитат в невероятна смесица, което силно затруднява неговото обективно и адекватно възприемане. Затруднява го до такава степен,че се замъглява

главната историческа заслуга

на Левски - изградената от него Вътрешна революционна организация (ВРО). Само за две години и половина Левски успява да превърне българите от кротка рая, от раболепни поданици на падишаха  в съвременен народ със самочувствие и дръзки претенции за независимост и за своя национална държава. Благодарение на ВРО българският народ израства за кратко време като политически субект на международната арена, става самостоятелен фактор в Източния въпрос. Тъкмо чрез ВРО българската освободителна кауза предизвиква известната акутна политическа криза в Османската империя през 1876 година, а Българският въпрос заема централно място в дневния ред на европейските дипломатически преговори за спешното му решаване. В хода на изграждането на тази безпрецедентна по онова време в Европа политическа организация, Левски проявява

феноменално съчетание

на морални човешки качества и достойнства, които го утвърждавват като безспорен лидер на българската национална революция. Нека си ги припомним: бликащо родолюбие, желязна воля и твърд характер, смайваща дързост, храброст и хладнокръвие, физическа сила и спортна нагласа с лъвски скок, светкавичен рефлекс и ловкост,
изключителна психическа и физическа издръжливост, строгост и взискателност, но с изострено чувство за справедливост, мъдрост с рационална прагматична нагласа и целенасоченост в действията.

Освен това:

жизнерадостен тип с винаги ведро настроение и заразяващ оптимизъм, ангелогласен певец, отзивчив и великодушен, проницателен с винаги точна преценка за хората, предвидлив и съобразителен с изумителна организационна сръчност, перфектен майстор на конспирацията, сладкодумен оратор с хипнотично въздействие върху околните, прецизен и находчив, почтен и човечен с християнски морал, пословично скромен, блестящи умствени способности с изключителна памет, природна интелигентност с огромен интелектуален ресурс, артистична дарба с умения за превъплъщаване, колосална духовна енергия, изключителна всеотдайност и пълна готовност за саможернва в името на святото дело.

Левски подчинява буквално целия си живот на освобоодителната кауза. В името на тази кауза той доброволно се лишава от нормалните човешки блага, от семейство, от домашен уют и битови удобства, от професионална кариера, лишава се от рахатлъка на спокойствието, за да живее ежедневно в екстремално напрежение с постоянен риск от смъртоносна заплаха. За Левски това не е някакъв каприз, нито пък патологичен мазохизъм, а дълбоко осъзната потребност, промислена необходимост, специфична духовна нагласа за начин на живот.

Разностранните дарби на Апостола му помагат да се прояви като блестящ агитатор,който умее да внушава на събеседниците си респект и доверие, да стимулира тяхното родолюбие. На много места в България Левски открива и привлича за делото много

пламенни патриоти и съмишленици

които възторжено възприемат идеите му и проявяват безрезервна готовност за сътрудничество. Усещайки подкрепата на толкова много хора в цялата срана, Левски добива все по-голяма самоувереност и самочувствие. Така той израства постепенно като всепризнат лидер на българското национално-освободително движение през епохата на Възраждането. Благодарение на всичко сторено от Левски става възможно осъществяването на Априлското въстание през 1876 година, което открива пътя за възникването на съвременната българска национална държава.

Прави впечатление, че всеобщият интерес към Левски като политически лидер още повече нараства, особено през последните години. Това се дължи на завещаното ни от него политическо кредо, на

нравствените му норми на поведение

Левски буквално шокира и силно респектира всеки, който опознае неговата личност и ценностната му система. В очите на съвременните българи примерът на Левски като политически лидер и ръководител рязко се различава от поведението на днешните български управници. Това ясно се забелязва особено сега в условията на повсеместната морално-нравствена деградация. Затова не е чудно,че когато опознаят живота, делото и личността на Левски, много хора го сравняват неволно със сегашните държавни ръководители. Естествено разликата е съвсем очевидна.

В общественото съзнание представата за  политически лидер се свързва неизбежно  с личността на Левски. Той е всепризнатият образец за истински лидер и ръководител. Възторжените му почитатели се опитват чрез неговия ярък пример да въздействат върху сегашните ни управници за повече родолюбие, почтеност и прагматизъм. Така великият Апостол присъства и активно участва в обществения живот на съвременна България.

Истински разсадник на юначни българи

Вътрешната революционна организация ВРО е най-голямото постижение на Апостола. Това е строго конспиративна структура с гъста мрежа от частни революционни комитети в цялата страна, подчинени на единно ръководство с устав, програма и строга дисциплина. Организацията формира свои органи – тайна полиция, тайна поща и бойни групи. Чрез ВРО Левски издирва,подбира,обучава и възпитава цяла плеяда от юначни български мъже,които са готови на саможертва за свободата на България.

Юнаците,като е известно, не се раждат от само себе си, те се отглеждат и възпитават. ВРО става истински разсадник на юначни българи. Ако през 1868 година Хаджидимитровците са едва 120 души, то към края на 1872 година броят им благодарение на създадената организация се измерва с хиляди. Левски се старае да привлече колкото е възможно повече хора под въстаническите знамена, за да превърне борбата за национално освобождение във всенародно дело. Усилията му се увенчават с успех.

„За бунт, за свобода“. Художник Евгени Поптошев, 1973

Левски, брат му Христо и (най-вдясно) верният сподвижник на Апостола Христо Иванов- Големия като участници във Втората българска легия в Белград, 1867-1868 г.

Истински разсадник на юначни българи

Вътрешната революционна организация (ВРО) е най-голямото постижение на Апостола. Това е строго конспиративна структура с гъста мрежа от частни революционни комитети в цялата страна, подчинени на единно ръководство с устав, програма и строга дисциплина. Организацията формира свои органи - тайна полиция, тайна поща и бойни групи. Чрез ВРО Левски издирва, подбира, обучава и възпитава цяла плеяда от юначни български мъже, които са готови на саможертва за свободата на България.

Юнаците, като е известно, не се раждат от само себе си, те се отглеждат и възпитават. ВРО става истински разсадник на юначни българи. Ако през 1868 годинаха джидимитровците са едва 120 души, то към края на 1872 година броят им благодарение на създадената организация се измерва с хиляди. Левски се старае да привлече колкото е възможно повече хора под въстаническите знамена, за да превърне борбата за национално освобождение във всенародно дело. Усилията му се увенчава с успех.

в. Преса, печатно издание, брой 192 (898) от 18 юли 2014)