18403 | 18 юли 2014 | 15:08

Зад маските на морализаторите стоят обикновени нахалници и необикновени егоисти. И няма спасители, и няма да се появят, защото не сме в състояние да ги излъчим.

„...та кой си ти?

- Част от силата, която

желае зло, а все добро твори.“

Реплика на Мефистофел от поемата „Фауст“ на Гьоте

Този път май наистина го достигнахме. Все се опасявахме, че има още накъде да пропадаме, но след тоталното институционално сриване най-сетне си стъпихме на краката!

Това е добра новина, твърдя без всякаква ирония, понеже рухна и последната илюзия, че имаме държава. Паднаха всички паравани, маски и смокинови листа, разкриха се всякакви задкулисия. С преструвките бяхме дотук.

Днес трябва да сме много благодарни на героите, които видяхме осветени в пълната им несъстоятелност:

- На двама ортаци, които се хванаха за гушите, за да не остане никакво съмнение в чии ръце е попаднала реалната власт. Не онази, за която сме пускали бюлетини, а властта, която се упражнява зад дебели дувари от всеизвестния #кой.

- На т. нар. политически елит, който

в името на собственото си оцеляване

или „реваншизъм до дупка“ се оказа готов да предизвика тежка криза. Изкуствена, разбира се, но за целите на съвсем истински преврат.

- На базови институции, които се оплетоха във всевъзможни версии, тромаво изпълнявайки спуснат сценарий. Те се превърнаха в отрицание на самите себе си, като подкопаха изначално възложените им функции да гарантират стабилност и справедливост.

- На поборници за морал, които викаха „Долу олигархията!“ и обещаваха чутовни реформи. Докато отвратените от статуквото протестираха и им вярваха, техните сметки, разбра се, трупали високи лихви в „банката на мафията“.

- На всички, които не ни оставиха да скучаем нито за миг, и най-вече на себе си, които допуснахме да ни направят на идиоти...

Едно е ясно - ще се забавляваме до смърт, както казал един мъдър човек преди години. И тъй като последните събития могат да се разиграят като едновремешните представления по площадите, смело грабвайте пуканките и гледайте сеир!

И така, завесата се вдига. На самоделно скованата сцена се появяват едър депутат и мустакат банкер. Двамата се дуелират в стил „Въх, уби ма!“, тъй като са се „поръчали“. Приятели, приятели, ама колко да са приятели, след като разделят бизнеса си?!

За да е още по-смешно, във второ действие изскача и прокуратурата. По нейно нареждане някакви второстепенни и треторазредни лица са задържани заради опит за убийство на депутата. Но понеже трябва да има още по-голям съспенс, банкерът моментално отвръща на удара. Той театрално изважда от реквизита заплашителен есемес от врага, който още по-театрално гласи: „Давам ти последен шанс. Знам къде си. Не ме карай да правя глупави неща. Ще те намеря.“

Публиката е сащисана, но това въобще не е краят на трагикомедията.

Сюжетът се заплита

когато конфликтът започва да налазва цялата банкова система. Пробва се с разклащане на друга банка - не става. Пробва се с пробутване на любим герой в ролята на спасител - не става. Пробва се с всевъзможни екстравагантни идеи (банкова ваканция), че даже с викане на духове (МВФ) - пак не става. Уви, драматургът е в творческа криза!

В трето действие обаче има разкошен обрат. Иззад кулисите излиза шефът на БНБ, който разкрива чудовищен заговор за източването на мустакатата банка. Кредитни досиета за над 3 милиарда са мистериозно изчезнали, в чували са изнесени над 200 милиона! Касиерки, портиери и чистачки надават кански писъци, а сценографите набързо преправят декора. Публиката вече вижда белезници, строги съдийски тоги и решетки, но... изведнъж се оказва, че чувалите не били чували, досиетата изобщо не били изчезвали, никой никого не искал да убива, и т.н., и т.н.

Не знам как издържахте този спектакъл, но лично мен ме потресе предпоследната му част (защото ще има продължение, нали не се съмнявате?). Онази част, в която предводителите на „умните и красивите“ се оказаха с внушителни сметки, но вместо да се засрамят и извинят, се направиха на изключително изненадани. Че дори поискаха от нас да им съчувстваме

с трогателната история

как една скромна пенсионерка върнала в бакалията хляба и киселото мляко, понеже картата й от „лошата“ банка била блокирана. О, какъв ужас! Добре, че била вегетарианка, да му мислят набиващите пържоли пенсионери...

Въпреки че в България скандалите извират през минута и се забравят след около три секунди, никога досега пред очите ни не се е разгръщал подобен цинизъм. Казвам го като човек, който наблюдава отблизо българските дъна, и то от близо четвърт век.

Как стигнахме дотук?

С удоволствие ще цитирам справедливата забележка на юриста Христо Иванов: „Но така е, когато калинките се превърнаха в банална норма, когато партии бяха завземани от проказата, когато институциите се разлагаха, когато прокуратурата даваше ежедневни признаци, че представлява една тоталитарна секта под контрола на поредния ставленик на поредния клан, когато прегазваха читави съдии и прокурори и закона заедно с тях, когато съчиняваха и монтираха зле скалъпена „обществена реалност“... нас вятър ни вееше, майтапехме се за „Терминал 1 и 2“ и чакахме спасение от „Брюксел“ и къде ли не, само не от себе си.“

Преди повече от столетие авторът на „Върви, народе възродени“ написал горе-долу същото. В „Как западат и се провалят държавите“ Стоян Михайловски твърди: „Еднъж като приемем формулата на Монтескьо, че базисът на демокрацията е добродетелта - тряба да заключим, че развалените нрави са несъвместни с демократически държавен строй - сиреч че

у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено

безпредметно, едно повърхностно лустро, един безсмислен изглед, една изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество. Вънкашният, изкуственият демократизъм бива винаги една гиздилка, една модна игра; той се проваля скоро, понеже гиздилките и модите са работи временни.“

Е, гиздилките вече ги няма. Знае се кой кой е, какво представлява и колко можем заедно. Знае се, че институциите не са това, което трябва да бъдат. Знае се, че зад маските на морализаторите стоят обикновени нахалници и необикновени егоисти. И друго се знае - няма спасители и няма да се появят, защото като колектив/народ/общество не сме в състояние да ги излъчим.

Впрочем една красноречива диагноза, която си поставихме през последната седмица: интервю с Ицо Хазарта обикаля социалните мрежи, а споделящите го изпадат в амок от мъдрите ответи на рапъра. Главният редактор на сайта, публикувал разговора под наслов Crème De La Crème, даже се хвали, че интервюто е трето поред по читаемост, скоро било възможно да бие досегашните рекорди.

Честно, положих огромни усилия да го прочета, при положение че Хазарта говори

банално за банални неща

Казва, че сме прости, по един прост начин, но някак опакован със снизходително рапиране спрямо плебса. „Нашият преход поначало не започна както трябва - Държавна сигурност, нещата с Русия. Ето нещо, което ме истински натъжава и притеснява - гадовете зорлем ни отвратиха от политиката... А хора като нас със тебе (към интервюиращия - бел. ред.), които се мъчиме да не сме балъци, да сме некви свестни хора, дълги години страняхме от това, не проявявахме активност и не показвахме заинтересованост. Или заинтересУваност, налЕ (смях).“

Смях ли?

Докарахме се до днешното печално състояние, защото нямахме фарове. С редки изключения - като д-р Николай Михайлов и акад. Георги Марков, нас ни „водеха“ самозвани герои и интелектуални ерзаци. Двайсет и пет години тези ни хип-хопваха с рефрена: „Запомни едно - хип-хопа мьй е много по-добър от хип-хопа тьй“ (по последното парче на Хазарта), но никой не ни предложи същинска опора, на която да се облегнем.

Добрe дошли на дъното, дами и господа! Нашето дъно дори може да се окаже по-дълбоко от всички дъна.