14535 | 18 юли 2014 | 15:45
Милея си за работата и когато не върви, го преживявам тежко - затварям се в себе си като джобно ножче. Този път ми идеше да се напия сам-самичък. Обаче се позвъни. Беше Пипето на квартала. - Разбрах, че имаш проблеми - каза и като ме отмести делово, се шмугна в хола. Взе бутилката от масата и си наля в чашата, която бях приготвил за себе си.
- Сипи си и ти! - подкани ме любезно, след като отпи. Послушах го, а той се настани на канапето. - Казвай какво те мъчи, че не си ми единствен на главата!
- Оглавявам институт - смънках. - Но срещам трудности. - А да не мислиш, че на мене ми е леко? - пак отпи. - Тоя ме дърпа, оня ме дърпа, но трудностите са солта на живота!
- Така е - казах, защото знаех, че за да прекъснеш някого, първо трябва да се съгласиш с него, - но на мен ми излизат солено. - Ясен си ми - прекъсна ме на свой ред Пипето на квартала, - но не говориш по същество. Бъди конкретен! Иначе как да ти помогна? - Работата не върви - изплюх камъчето. - Заради реформите има съкращения, респективно паника, а при мен кадрите искат да бягат. Затрупан съм с молби за напускане. - Абе, кадрите си решават вече каквото си искат - поклати глава той. - Разписал ли си молбите? - Чудя се. Знам, че не бива да спирам някого, но дам ли веднъж съгласието си, никой няма да остане в института. А закрият ли го, нали ме разбираш?
- Прекрасно те разбирам - артистично махна с ръка Пипето на квартала, - ще идеш на кино. И филмът няма да е хубав! Сигурно съм изглеждал трагично, та викна окуражаващо: - Има изход! Чувал ли си за конкурсното начало?
- В моя институт звучи абсурдно - облещих се. - Никой не иска и така да постъпи, камо ли с конкурс. - Нямам предвид конкурс за назначаване - отново си напълни чашата Пипето. - Да разсъждаваме логично. Щом има конкурсно начало, защо да няма и конкурсен край?
В твоя институт, както навсякъде, работят и талантливи, и некадърни. Нали така? - Точно така. - А на талантливите не трябва да се пречи. Нали?
- Абе така е, но какво ми предлагаш? - Съвет за милиони! Обявяваш конкурс за на-пус-ка-не! Сега на конкурсите им викат кастинги. Обявяваш кастинг и който издържи, прав му път! Който обаче не го издържи, остава да работи в института! Смехът му ме уплаши да не би съседите да помислят, че рокер е нахлул вкъщи с мощна ямаха.
- Знам, че нямаш думи - потупа ме по рамото Пипето на квартала, - ще ми благодариш друг път! И запомни, че гениалното е скрито в простите неща! Човек трябва само да се сети. Ама това е мое задължение. Щото ми сече пипето! Остави празната чаша и си тръгна, залитайки най-делово...
(в. Преса, печатно издание, брой 193 (899) от 19 юли 2014)
Мобилна верси
RSS
