Днес е трудно да се очертаят стилове в интериора, защото границите между географските и историческите влияния са размити. Как да назовеш конкретни стилове в тази космополитна среда, в която се кръстосват различни моди и тенденции? А дизайнери и архитекти постоянно пътуват - виртуално и реално, и черпят вдъхновение от различни култури. Затова, говорейки за стила на едно съвременно жилище, уредено с вкус, търсим само фокуса, долавяме различните влияния, без да сме категорични в оценки и определения. Иначе казано, теренът е хлъзгав. Но все пак може да се посочат няколко основни стила, които са източник на идеи.
Топлина от Далечния север
Защо скандинавският стил завладява интериора? Причините са прости - той е напълно изчистен от излишни детайли и мебели, в същото време е функционален и уютен. Скандинавската естетика се свързва със светлите цветове и бялото - логично за жилищата в географски райони, в които слънчевата светлина е дефицит.
На светъл, неутрален фон изпъкват цветните акценти на текстила - синьо, червено, зелено, жълто. Може да се поставят и единични мебели в много активен цвят - табуретки, кресла, малки масички. Използва се натурално светло дърво. Бялата ламперия е характерен елемент за традиционния скандинавски дом. Мебелите са напълно опростени, но умно проектирани и много удобни, често се разгъват или се трансформират в друга мебел. Обикновено бюджетите за такива жилища не са високи.
Чарът на скандинавското жилище е в излъчването на свежест, нежност и чистота. Той е подреден, лаконичен, без да му липсва артистичност.
Когато започваше XX век
Сецесион се нарича първото международно течение от края на XIX и началото на XX век. Има изразен декоративен характер, асиметрични композиции, конзоли, абстрактни пластични форми, орнаменти като виещи се растения, японска калиграфия, капризно извити линии. За този стил е характерно предпочитанието към масива. Ползват се още ковано желязо, необработен бронз, резбована мед, стъклени плочки, витражи, керамика...
Стилът арт деко от 20-те години на миналия век е известен със своята адаптивност и често е интерпретиран от любителите на ретроестетиката. Той е елегантен и дори днес звучи модерно заради простите си линии, обеми и цветове. Арт деко е особено харесван от ценителите на антикварни мебели. Черти на мебелите арт деко са майсторската изработка и употребата на скъпи материали. Формите са опростени, масивни, повлияни от кубизма. Столовете са с извити облегалки, фотьойлите са прибрани и с подвити подръчници. Бюрата са с многобройни чекмеджета, а леглата са с неравни чела от ценни дървесни видове или тапицирани с кожа.
С чара на... фабрика
Ако говорим за мода - това е един от най-актуалните стилове в интериора според наблюденията на сп. „Наш дом“. Изходната идея тръгва от изоставени фабрики в Америка и Европа от третата четвърт на XX век, преустроени в луксозни жилищни райони. Бившите индустриални зони се събуждат за нов живот, като се запазва очарованието на миналото, но с всички удобства на съвременността.
Гръбнакът на концепцията е откритата тухла. Използва се и много черна стомана - често перфорирана, сякаш част от стари железни стълби. Инсталациите са открити, мебелите - сякаш овехтели, събирани от различни места. Друг вариант е на този индустриален, суров фон да се ползват суперлуксозни, изчистени модерни мебели като контраст. Пространствата са огромни, обобщени - на едно място са събрани дневна, кухня, спални.
Полъх от Средиземно море
Провансалският стил (б.р. - от Provence, обширен исторически район в Южна Франция) е голямата страст на интериорните дизайнери днес. Пространствата в традиционната топла и уютна провансалска къща са по-малки и пълни с декорация за разлика от модерните градски жилища, в които празните обеми са култ.
Главната роля е за аксесоарите с романтичен привкус - сандъчета с подправки, фенери, съдове за цветя, свещници, малки настолни лампи, огледала.
Текстилът - памук, лен и вълна, също е основен елемент, а мотивите са флорални, точки, райета, морски елементи. Мебелите са от дърво и ковано желязо в характерен романтично-класически дух. В този тип интериор се използва много камък за облицовка на стените и пода. Таванът е с видими греди. Осветителните тела са едри и пищни.
Като в доброто старо време
Много собственици на извънградски къщи търсят интерпретации по темата за българския битов стил от края на XIX и началото на XX век. Идеята? Дом с усещане за история, с възродения уют на българската традиционна къща.
Материалите са камък и масивно дърво. Често се запазват оригиналните греди на таваните, а от стари талпи се коват маси и пейки. Камината е задължителна. Шарени черги, миндери, менци, глинени съдове също са част от атмосферата. Рискът за тази естетика идва от лоши имитации на автентичните предмети и архитектурни елементи. А натрупването на прекалено много артефакти може да създаде впечатление за „музей“.
Нова тенденция е в съвременни, изчистени интериори да се внасят дискретни елементи от българския традиционен интериор - текстил, мебели от дърво, съдове. Когато това е направено с разбиране и баланс, резултатът е много интересен.
Етно, винтидж – що е то?
Интериорите с етновдъхновение трябва да звучат екзотично - като парченце от непознат свят с мистични тайни, романтика и емоции. Интериорите са в силни, наситени цветове, а гръбнакът им е изобилието на декоративни елементи и предмети.
Най-модерно в момента е далекоизточното влияние. Хит е Япония с нейните лаконични мебели и будистка символика. Използват се ниски мебели, диваните са с кубична форма, без странични подлакътници. Тъмното дърво е идеално за създаването на ефектен контраст със светлия под или стени. Аксесоарите са сведени до минимум.
Следващата точка със силно влияние е Индия с нейната будистка мъдрост, мистика и символики. Вдъхновява и Мароко с чаровната си естетика в бяло и синьо, с невероятна керамика. Африка беше актуална някога, но днес има отдръпване от африканските маски и тотеми.
Терминът винтидж (Vintage) е взет назаем от винарството. Буквално се превежда като реколта (колкото по-старо е едно вино, толкова по-ценно е то). Все повече хора избират за жилището си мебели и аксесоари, останали от възрастни роднини. Има ценители, които са истински търсачи на стари вещи и обикалят битпазарите по цял свят...
За винтидж се приемат вещи, създадени през 1920-1980 г. Покрай манията по старините се появиха и много реплики и т.нар. Repro стил, базиран на отлични имитации, означени с vintage style или vintage inspired. В този ред на мисли е и стилът, наречен Shabby Chic - женствен, романтичен интериор в светли тонове, обзаведен със състарени или стари мебели.
Пошлост дебне в класиката
Определението „класика“ е толкова общо, че е почти лишено от съдържание.
Ценителите на пищния изящен лукс от миналото си падат по френски мебели от XVI-XVII век. Бароковият стил Луи XIV и великолепието на замъка Версай все още имат почитатели. Образците на френското мебелно изкуство по онова време се отличават с фурнири от абанос, месингови инкрустации, резбована кракау позлатена дървесина... Пак тогава на мода са гоблени, кадифета и плюшове. С подобно излъчване е и стилът Луи XV. Мебелите Луи XVI са по-леки и изящни, с дискретна позлата и орнаменти.
Подобна пищна обстановка рискува да „се скара“ с българския контекст, освен това някои от репликите на стари мебели са с лошо качество и звучат пошло. Малко са добрите примери в тази посока, постигнати с доста пари и най-вече с разбиране и баланс.
Много по-често срещаме интериори с елементи на класика - полилеи, единични мебели и розетки на тавана. Такива кресла, шкафове, аксесоари и т.н. най-често са модерна реплика и звучат съвременно. Открояват се като акценти на неутрален изчистен фон в мека тоналност - кафе, охра, бяло.
Ключът днес – от всичко по малко
Еклектика (бел. ред. - събиране на едно място на разнородни елементи) - това е ключова дума за съвременния интериор. Всъщност почти никой от изброените стилове няма да открием в чист вид, а съчетан със съвременни елементи или с „чужди“ детайли. Класическият стол Луи XIV се вписва в абсолютно изчистен, модерен интериор, традиционни български мотиви стоят отлично в градско жилище, а етнодекорацията става част от апартамент в скандинавски стил.
Това кръстосване на влияния е в духа на космополитното време, в което вкусовете се формират под влиянието на огромен поток информация и свободно движение на хора, идеи и тенденции. Майсторското, балансирано комбиниране на елементи от различни географски точки и исторически периоди е ядрото на добрия интериор. Малко хора го умеят, защото изисква усет, познания, опит и най-вече смелост и въображение.
Страниците подготви сп. „Наш дом“