Нелепи случки, в които потърпевшите са деца, развълнуваха този месец мнозина.
С риск за здравето на малчуганите една госпожа, която е районен кмет в Пловдив, допуснала в детските градини да бъде сервирана гранясала риба. После отишла със собственото си дете на екскурзия в Тайланд с пътнически ваучери за 10 хиляди лева, които - по данни на обвинението - е получила от фирмата доставчик на опасната храна. Съдът временно отстрани от кметската й работа обвинената в длъжностни престъпления госпожа. Която впрочем е детски педагог по образование.
В Асеновград пък друго детско заведение - „Асенова крепост“, действително се оказало крепост за две момиченца. Хора от персонала толкова бързали да се приберат у дома - при собствените си деца, че припряно заключили и си тръгнали. После, разбира се, започват да издирват виновните и да обмислят наказания.
През март т.г. също в Асеновград имаше друг инцидент, какъвто човек не би допуснал спрямо собственото си дете. В мляко, предназначено за децата от забавачката „Слънце“, беше намерена отрова за мишки.
Трагични последици за щастие няма, но и трите примера са грозни, още повече че идват от хора, които са обучавани как да се грижат за децата. От сегашната кандидатстудентска кампания стана ясно, че детската и началната педагогика са сред най-желаните специалности. Ясно е, че ще ги класират младите хора по бал. Успехът им утре ще се определи от досегашното образование.
А призванието? Има ли рецепта за подбор на бъдещи начални учители със сърце точно за тази работа? Със сърце не само за собствените деца.
Всеки или почти всеки е срещал такива хора. Има за радост и такива знайни и незнайни положителни примери. От доста отдавна, когато на госпожите още казваха другарки, помня две, които се грижеха за една и съща група. За децата едната беше просто Лалка, обичаха я като любима играчка (без да подозират, че на полски „лалка“ означава кукла). Другата обичаха дори малко повече. Казваха й мама Ангелоева.
Децата са най-важното нещо на света, казваше неповторимият Йордан Радичков. Мъдрецът от Калиманица разказваше, че не може да се стърпи, когато види майка да бие детето си. Веднага опитва да го защити. Отива при майката и й казва, че детето не е само нейно, а на всичко хора, на обществото.