Донецките сепаратисти охраняват мястото на катастрофата като зеницата на окото си.
Украинска или руска ракета свали малайзийския самолет край Донецк? Всъщност подобен въпрос като че ли изобщо не стои: присъдата е произнесена още преди да започне раз следването и тя не е в полза на Москва. Кремъл е уличен най-малкото като косвен виновник за това страшно деяние.
Така че, ако Путин наистина е провеждал политика на задкулисна намеса и въоръжаване на сепаратистите, в каквото го обвинява Западът, тя претърпя катастрофа, съизмерима със съдбата на малайзийския боинг. Дори ако действията на проруските националисти са напълно автономни, Кремъл пак ще бъде обвинен, че не се е разграничил в достатъчна степен от бунтовниците.
В по-общ план поуката е, че няма по-опасна ситуация от възникване на „ничия територия“ на хаос и двувластие, нито по-подвеждаща илюзия от тази, че самоорганизиращо се опълчение ще успее да упражнява контрол върху сложни оръжейни системи. Украинската катастрофа би следвало да е обеца и за Обама, който неотдавна поиска половин милиард долара за въоръ жаването на „умерените“ бунтовници в Сирия с все по-усъвършенствани оръжия. Дефицитът на политика не може да бъде компенсиран с военни средства, а алтернативата на мира е тероризъм и граждански жертви. Независимо дали става дума за Сирия, Газа или Украйна.
Изпитание за Русия
Свалянето на малайзийския боинг е шок и за руското общество, изнесло на плещите си толкова войни и изпита ло ужаса на съвременния тероризъм. Лошата новина за руснаците е, че инцидентът над Украйна е само върхът на айсберга. Ако разследването излезе с неопровержими доказателства за отговорността на проруските сепаратисти, това би нанесло удар и върху репутацията на Путин. От друга страна, Киев вероятно ще използва момента за ескалиране на военните действия. А това на свой ред ще се изрази в нови жертви и засилен приток на бежанци към Русия. Няма съмнение, че уличаването на Кремъл трайно ще влоши отношенията му с Украйна, ще постави под въпрос и икономическите връзки на Русия с Европа като цяло. Очакванията са, че ЕС ще преразгледа позицията си по санкциите и ще се присъедини към американските наказателни мерки срещу руските енергийни гиганти. Тогава въобще би отпаднал въпросът за построяването на „Южен поток“, а газовите доставки през Украйна ще бъдат застрашени трайно, което със страшна сила поставя въпроса как ще изкарат зимата и българите. На този фон е важно както политиците, така гражданското общество и медиите в Русия да изживеят катарзис чрез преодоляване на „патриотичния момент“ след Крим и свързаните с него илюзии.
Путин би могъл частично да смекчи кризата, ако съдейства активно не само за прекратяване на сраженията, но и за откриване и наказване на виновниците за терористичния акт, ако става дума за проруски военни. Засега като че ли преобладава защитният рефлекс и психологията на кръгова отбрана.
Уроците за Европа
Обективността изисква да се каже, че не само Русия е на подсъдимата скамейка. Гражданската война в Украйна, която доведе до сегашната трагедия, е колективна вина и на шефовете на ЕС. Да не говорим за САЩ, които от ден първи тласкаха нещата към военно развитие и решение. Не бива да се забравя, че преди да се стигне до гибелта на 298-те пасажери на малайзийския боинг, светът преживя и епизода на изгарянето живи на 40 проруски активисти в Одеса. В Югоизточна Украйна всеки ден загиват деца, жени, мирни граждани.
А след като се разбра, че новият режим в може да преодолее недоверието и враждебността на „другата Украйна“, Европа трябваше да заеме много по-категорична и активна позиция в полза на мирни преговори. Вместо това надделяха тактически съображения и бе даден карт-бланш на новия президент Порошенко да реши едностранно проблема. Водещите западни столици заеха изчаквателна позиция, разчитайки, че репресиите срещу проруските сили ще поставят натясно Путин и ще ерозират имиджа му в патриотичния лагер.
Подписването на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна в условията на гражданска война, преобладаващите анти-ЕС настроения в проруските региони и липсата на напредък в разговорите с Москва фактически наляха масло в огъня. От гледна точка на проти
вниците на разведряване в отношенията с Русия обаче това бяха добри новини.
Има ли алтернатива Студената война
Според влиятелни западни медии (например „Гардиън“ от 19 юли) съществуват предпоставки и за положително развитие на ситуацията. Това би станало в резултат на стъписването на двете страни в украинския конфликт пред мащаба на катастрофата. Звучи обаче по-скоро като пожелание, отколкото като очертаваща се алтернатива. Пропастта, която разделя Киев и сепаратистите, се разширява и би било наивно да се предположи, че без международно посредничество е възможно да се преодолее сегашната задънена улица. Досегашният формат чрез включването на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа не се оказа достатъчно ефикасен.
Друга идея, която се обсъжда в публичното пространство, е въвеждането на сини каски на ООН, които да играят ролята на буфер между враждуващите страни. Подобно решение обаче със сигурност няма да е приемливо за властите в Киев, които са твърдо решени да избягват всякакво бъдещо партньорство с ръководствата на „народните републики“ в Донецк и Луганск. На неотдавнашната среща с премиера на Холандия украинският президент Порошенко е изявил намерението си да предложи обявяването на въпросните републики за терористични организации, а както е известно – с терористи преговорите са невъзможни.
По-далечният хоризонт
Ако има някаква надежда, тя е в разграничаването както на Русия, така и на активистите от източните региони от екстремистките групи и сепаратистките идеи. Федерализмът е справедлива кауза, докато сепаратизмът води единствено към война. Ако обаче са верни обвиненията на Киев, че бунтовниците „замазват следи те“ и възпрепятстват достъпа до мястото на трагедията, това би означавало най-лошото - защита на „своите“, дори когато са извършили подобно престъпление. Което би означавало нов изблик на конфронтация и замиране на икономическото сътрудничество Европа - Русия.
От гледна точка на Русия ограничаването на връзките с Европа ще затвърди по-нататъшната преориентация към Китай и другите страни от БРИКС, както и към някои традиционни за съветската ера партньори в Латинска Америка и Африка. Това би означавало и че Евразийският съюз на Путин е реален стратегически избор, който частично да компенсира европейската изолация на Москва. Във всички случаи обаче конфронтацията със Запада и очертаващата се финансово-икономическа криза биха се отразили неблагоприятно на влиянието на Русия в света, включително и в рамките на алтернативните й партньорства. Евентуално преминаване към режим на Студена война би пренаре дило и геополитическата карта на света. Спешната нужда от енергоизточници би провокирала по-активна западна политика към Близкия изток и Северна Африка като най-близки алтернативни източници. Либия има ключово значение, а обръщането на нейното ръководство към ООН с искане за изпращане на сини каски може да бъде първа стъпка към гарантиране на сигурността на нефтената и газовата инфраструктура.
Силното ограничаване на зависимостта от руски газ би наложило и по-активна западна политика спрямо Ирак, както и преосмисляне на отношенията с Иран. Техеран може да се превърне в сериозен източник на газ за Европа, но това пред полага решаване на ядрения проблем, който засега е отложен за по-късно. Пазарът на втечнен газ би получил нов хоризонт, което би облагодетелствало Катар.
Естествено, подобна еволюция би завишила значението на доставките на енергоизточници от Каспийския басейн, както и на тези от самата Европа (и преди всичко от Норвегия и Холандия).