13972 | 20 юли 2014 | 15:04

Катастрофата ще засили изолацията на Путин

Донецките сепаратисти охраняват мястото на катастрофата като зеницата на окото си.

Украинска или руска ракета свали малайзийския самолет край Донецк? Всъщност подобен въпрос като че ли изобщо не стои: присъдата е произнесена още преди да започне раз следването и тя не е в полза на Москва. Кремъл е уличен най-малкото като косвен виновник за това страшно деяние.

Така че, ако Путин наистина е провеждал политика на задкулисна намеса и въоръжаване на сепаратистите, в каквото го обвинява Западът, тя претърпя катастрофа, съизмерима със съдбата на малайзийския боинг. Дори ако действията на проруските националисти са напълно автономни, Кремъл пак ще бъде обвинен, че не се е разграничил в достатъчна степен от бунтовниците.

В по-общ план поуката е, че няма по-опасна ситуация от възникване на „ничия територия“ на хаос и двувластие, нито по-подвеждаща илюзия от тази, че самоорганизиращо се опълчение ще успее да упражнява контрол върху сложни оръжейни системи. Украинската катастрофа би следвало да е обеца и за Обама, който неотдавна поиска половин милиард долара за въоръ жаването на „умерените“ бунтовници в Сирия с все по-усъвършенствани оръжия. Дефицитът на политика не може да бъде компенсиран с военни средства, а алтернативата на мира е тероризъм и граждански жертви. Независимо дали става дума за Сирия, Газа или Украйна.

Изпитание за Русия

Свалянето на малайзийския боинг е шок и за руското общество, изнесло на плещите си толкова войни и изпита ло ужаса на съвременния тероризъм. Лошата новина за руснаците е, че инцидентът над Украйна е само върхът на айсберга. Ако разследването излезе с неопровержими доказателства за отговорността на проруските сепаратисти, това би нанесло удар и върху репутацията на Путин. От друга страна, Киев вероятно ще използва момента за ескалиране на военните действия. А това на свой ред ще се изрази в нови жертви и засилен приток на бежанци към Русия. Няма съмнение, че уличаването на Кремъл трайно ще влоши отношенията му с Украйна, ще постави под въпрос и икономическите връзки на Русия с Европа като цяло. Очакванията са, че ЕС ще преразгледа позицията си по санкциите и ще се присъедини към американските наказателни мерки срещу руските енергийни гиганти. Тогава въобще би отпаднал въпросът за построяването на „Южен поток“, а газовите доставки през Украйна ще бъдат застрашени трайно, което със страшна сила поставя въпроса как ще изкарат зимата и българите. На този фон е важно както политиците, така гражданското общество и медиите в Русия да изживеят катарзис чрез преодоляване на „патриотичния момент“ след Крим и свързаните с него илюзии.

Путин би могъл частично да смекчи кризата, ако съдейства активно не само за прекратяване на сраженията, но и за откриване и наказване на виновниците за терористичния акт, ако става дума за проруски военни. Засега като че ли преобладава защитният рефлекс и психологията на кръгова отбрана.

Уроците за Европа

Обективността изисква да се каже, че не само Русия е на подсъдимата скамейка. Гражданската война в Украйна, която доведе до сегашната трагедия, е колективна вина и на шефовете на ЕС. Да не говорим за САЩ, които от ден първи тласкаха нещата към военно развитие и решение. Не бива да се забравя, че преди да се стигне до гибелта на 298-те пасажери на малайзийския боинг, светът преживя и епизода на изгарянето живи на 40 проруски активисти в Одеса. В Югоизточна Украйна всеки ден загиват деца, жени, мирни граждани.

А след като се разбра, че новият режим в може да преодолее недоверието и враждебността на „другата Украйна“, Европа трябваше да заеме много по-категорична и активна позиция в полза на мирни преговори. Вместо това надделяха тактически съображения и бе даден карт-бланш на новия президент Порошенко да реши едностранно проблема. Водещите западни столици заеха изчаквателна позиция, разчитайки, че репресиите срещу проруските сили ще поставят натясно Путин и ще ерозират имиджа му в патриотичния лагер.

Подписването на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна в условията на гражданска война, преобладаващите анти-ЕС настроения в проруските региони и липсата на напредък в разговорите с Москва фактически наляха масло в огъня. От гледна точка на проти

вниците на разведряване в отношенията с Русия обаче това бяха добри новини.

Има ли алтернатива Студената война

Според влиятелни западни медии (например „Гардиън“ от 19 юли) съществуват предпоставки и за положително развитие на ситуацията. Това би станало в резултат на стъписването на двете страни в украинския конфликт пред мащаба на катастрофата. Звучи обаче по-скоро като пожелание, отколкото като очертаваща се алтернатива. Пропастта, която разделя Киев и сепаратистите, се разширява и би било наивно да се предположи, че без международно посредничество е възможно да се преодолее сегашната задънена улица. Досегашният формат чрез включването на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа не се оказа достатъчно ефикасен.

Друга идея, която се обсъжда в публичното пространство, е въвеждането на сини каски на ООН, които да играят ролята на буфер между враждуващите страни. Подобно решение обаче със сигурност няма да е приемливо за властите в Киев, които са твърдо решени да избягват всякакво бъдещо партньорство с ръководствата на „народните републики“ в Донецк и Луганск. На неотдавнашната среща с премиера на Холандия украинският президент Порошенко е изявил намерението си да предложи обявяването на въпросните републики за терористични организации, а както е известно – с терористи преговорите са невъзможни.

По-далечният хоризонт

Ако има някаква надежда, тя е в разграничаването както на Русия, така и на активистите от източните региони от екстремистките групи и сепаратистките идеи. Федерализмът е справедлива кауза, докато сепаратизмът води единствено към война. Ако обаче са верни обвиненията на Киев, че бунтовниците „замазват следи те“ и възпрепятстват достъпа до мястото на трагедията, това би означавало най-лошото - защита на „своите“, дори когато са извършили подобно престъпление. Което би означавало нов изблик на конфронтация и замиране на икономическото сътрудничество Европа - Русия.

От гледна точка на Русия ограничаването на връзките с Европа ще затвърди по-нататъшната преориентация към Китай и другите страни от БРИКС, както и към някои традиционни за съветската ера партньори в Латинска Америка и Африка. Това би означавало и че Евразийският съюз на Путин е реален стратегически избор, който частично да компенсира европейската изолация на Москва. Във всички случаи обаче конфронтацията със Запада и очертаващата се финансово-икономическа криза биха се отразили неблагоприятно на влиянието на Русия в света, включително и в рамките на алтернативните й партньорства. Евентуално преминаване към режим на Студена война би пренаре дило и геополитическата карта на света. Спешната нужда от енергоизточници би провокирала по-активна западна политика към Близкия изток и Северна Африка като най-близки алтернативни източници. Либия има ключово значение, а обръщането на нейното ръководство към ООН с искане за изпращане на сини каски може да бъде първа стъпка към гарантиране на сигурността на нефтената и газовата инфраструктура.

Силното ограничаване на зависимостта от руски газ би наложило и по-активна западна политика спрямо Ирак, както и преосмисляне на отношенията с Иран. Техеран може да се превърне в сериозен източник на газ за Европа, но това пред полага решаване на ядрения проблем, който засега е отложен за по-късно. Пазарът на втечнен газ би получил нов хоризонт, което би облагодетелствало Катар.

Естествено, подобна еволюция би завишила значението на доставките на енергоизточници от Каспийския басейн, както и на тези от самата Европа (и преди всичко от Норвегия и Холандия).