Кристалина Георгиева нагази в калта в Аспарухово и лично помагаше на жертвите на наводнението във Варна.
България е европейска страна. Когато човек е кадърен и си върши добре работата, фактът, че е българин, ако не му помага, не би трябвало поне да му пречи да се развива и да заема отговорни постове във всякакви международни организации. Другото, каквито и да са обясненията, е нелепост.
Постът върховен представител по външната политика (външен министър) - както и всеки друг важен пост в Европейския съюз, е въпрос на договорки между леви, десни и либерали. На сложно балансиране между малки и големи, източни и западни държави. Преговорите за позиции в ЕС в крайна сметка са си грозен пазарлък от ориенталски пазар. Меркел и Юнкер са поискали нещо от Шулц и Станишев, те от своя страна са обещали друго нещо на Ренци и т.н.
Когато обаче тези сложни многоходови комбинации не доведат до резултат, компонентите им лесно се променят радикално. Едни играчи отпадат, на тяхно място идват други. За да се запази в крайна сметка балансът на интереси.
Добрият пиар
Сегашният български еврокомисар Кристалина Георгиева има добър пиар екип. И най-вероятно е направил всичко възможно за популяризиране на кандидатурата й. В брюкселските издания има добри журналисти българи. Те сигурно също са дали рамо за Георгиева. Само по себе си това не е достатъчно, за да обясни продължилия повече от месец поток от добри оценки, смислено изтъкване на компетентността и предимствата на българката за третия по важност пост в ЕС от най-големите и влиятелни европейски издания. „Файненшъл таймс“, „Монд“, Би Би Си, Франс прес, Ройтерс и пр. неизменно слагаха българската комисарка като фаворит за поста. Едва ли биха го правили, ако тази информация не им е била потвърждава на от многобройни и независими източници.
Особеностите на родната психология
Българската оценка за работата на Георгиева е нещо по-специфично, украсено с всички оттенъци на лични амбиции и комплекси, партийни боричкания, особености на народопсихологията. Трябва да благодарим на бога, че „Кристалина нищо не направи за България“, както пишат из интернет платени и безплатни тролове. С нейния ресор, за да направи много за България, трябваше, не дай си боже, стихия да изличи един-два града от лицето на българската земя и стотици хиляди да бедстват. Като в Хаити. Добре, че не се случи и дано никога да не се случва.
Иначе българският комисар реагираше в повечето случаи адекватно и говореше правилно и навреме, когато това беше необходимо. Яхна бронетраспортьор в с. Бисер и нагази в калта на Аспарухово; успокояваше хората, показваше им, че Европа знае за тяхната драма и се опитва да им помогне, осигуряваше възможните финансови средства.
Можеше и да не го прави, тези случаи са твърде маломерни в сравнение със световните трагедии, които са в нейия ресор. Но в интерес на истината комисар Георгиева дори успя да промени европейските правила. И в бъдеще европейската помощ при бедствия ще се разпределя според щетите, нанесени на конкретни региони, а не само на цели държави, както беше досега. Така че по-малки бедствия като в Бисер и Варна също ще може да бъдат подпомаганипряко от ЕС.
Абсурдни надежди
Но европейските комисари не може да се оценяват според това какво правят за родината си. В момента, в който станат комисари, на тях им е забранено да правят за страната си повече от това, което правят за всички останали страни. Колко хора знаят, че комисарят Йоханес Хан, който отговаря за регионалното развитие и пряко контролира милиардите евросредства, на които всички се надяват, е австриец? Как биха се почувствали българите, ако той, за да направи нещо за Австрия, реши, че българските средства, защото не се използват рационално, е по-добре да се дадат на австрийците, които сигурно ще ги употребят по-ефективно?
Абсурдна е българската надежда да спечелят „нашият град“ и „нашето село“ от високите позиции на български представители в международни организации. Те засега са две - Кристлалина Георгиева и Ирина Бокова, която е начело на ЮНЕСКО. Но това се отнася за всички други, които някога ще бъдат издигнати на подобни позиции.
Единственото, на което българите могат да се надяват, е тези жени добре да изпълняват задълженията си. И в края на мандатите им хората по света да кажат: „Да, бяха всеотдайни в работата си, промениха света към по-добро и са българки!“
Челен сблъсък
Тези логични разсъждения за това къде е България и какво следва от това миналия четвъртък се сблъскаха с действителността както „Титаник“ се сблъсква с айсберг. В изблик на откровеност депутатът Татяна Буруджиев, началник на партийния кабинет на лидера на ПЕС, заяви: „Нелепо е въобще да говорим, че постът външен министър на ЕС би могъл да бъде даден на България, след като Сергей Станишев е начело на ПЕС.“
Бум, тряс! Вярно бе! Станишев, като е на тоя пост, ние защо да кандидатираме Ирина Бокова за генерален секретар на ООН?! Кой ще я пусне да стане шеф на най-голямата световна организация, докато Станишев влияе върху политиката на Евросъюза – най-големия търговско-икономически блок в света?
Сигурно и на Григор Димитров няма да му позволят да спечели Големия шлем, докато Станишев е толкова голям еврошеф. За да не излезе, че и световният тенис е под негово въздействие.
Майтапа настрана, но епохалната нелепост на изказването на Буруджиева изля в канала месеци на партийно лицемерие, на внимателно позициониране първо на Станишев, а след това и на Вигенин. На вятъра отидоха витиеватите обяснения как България първо ще се стреми да получи важен ресор, пък после ще се търси човек за него. Сега от Буруджиева излиза, че външната политика на ЕС е твърде важна област за българин. А пък от Вигенин, който в петък се хвърли да кърпи щетите, се разбра, че точно този пост не е много важен и от него много полза за държавата няма.
Пропилени шансове
Всъщност ресорът си е хубав и е по силите на България. Защото ЕС няма външна политика. Публичната роля на върховния представител е да е лице на съюза по света. Задкулисната му роля е да звъни максимално бързо на правилните кабинети в германското външно министерство, във френския Ке д'Орсе и в британския Форин офис, да внимава Брюксел да не пресече конфузно криволичещите траектории на техните политики.
Кристалина Георгиева пасва добре и за двете роли. Като евролице има много опит. Грижи се вече пет години за най-голямото перо от външнополотическия бюджет на Европа - хуманитарната помощ, успешно помага и е загрижена за най-страдащите по света дори на десетки хиляди километри от Европа. Да не говорим, че например една българка ще координира много по-добре нещата в ЕС от Катрин Аштън, чиято страна дори не иска да бъде член на този съюз.
Но това са напразни надежди. Вигенин, външният министър на България, вече уведоми родната публика, че такива шансове няма. Затова в сряда - в деня, в който правителството обещава да си подаде оставката, може да се направи обосновано предположение, че външният министър Кристиан Вигенин ще предложи на Министерския съвет да издигне кандидатурата на Кристиан Вигенин за еврокомисар. Това си е дежавю. От такива работи не го беше срам и предишният външен министър Марин Райков. Няма да го удари на излишна скромност и настоящият външен министър.
В резултат когото и да кандидатира правителството в сряда, това няма да е консенсусната фигура, за която беше постигната договорка при президента на 17 юни. По тази причина почти е ясно, че една от първите работи на служебното правителство ще бъде да преразгледа това решение. Служебният кабинет може да постъпи и още по-елегантно - просто да предложи още две алтернативни кандидатури за поста. И без това се говори, че Юнкер искал по няколко имена от европейските столици, за да му се подреди пъзелът.
Най-нелеп обаче е начинът, по който за пореден път се решава ключов за българската европейска политика въпрос за определянето на еврокомисаря. Преди пет години Бойко Борисов постъпи партийно-егоистично с Меглена Кунева. Днес същата грешка се повтаря отново със същите мотиви. Това насажда грешната представа, че така се прави европейска политика. Всъщност нивото наистина е европейско, но се практикува в крайните квартали. Махленско.