23507 | 20 юли 2014 | 16:34
Добре де, от деца сме научени да казваме, че истината е винаги някъде по средата. Например един рече - така и така, чашата е вече наполовина празна. А друг му отвръща, че няма страшно - чашата още си е наполовина пълна. Значи истината в случая е по средата на чашата. Браво! Много утешително!... Единият, значи, е песимист, другият е оптимист и с кого от двамата ще се съгласиш, зависи от това с кой крак напред си станалсутринта.
Обаче къде точно е истината, ако един твърди, че дадено нещо е бяло, а друг се заинати и вика, че нещото е черно? Говорим за едно и също нещо! Къде му е между черното и бялото средата?! Нещото или е черно, или е бяло, а поне един от двамата е или сляп, или е завършил училище за деца с ужасни умствени увреждания. Или просто лъже.
А когато един и същ човек, независимо къде е завършил науките, твърди днес заранта, че нещо е бяло, а по обед седне да ти доказва, че нещото е абсолютно черно, то кой точно е идиотът - той или ти, че въобще го слушаш?!
Истината била по средата... хайде холан! Къде точно е тая пуста среда между твърдението, че една каца с банкови депозити си е напълно редовна (на 20 юни) и че същата каца е без дъно (на 11 юли)? Кацата с половин дъно ли е?! ...В оня петък, дето мнозина понечиха да го възвеличаят като „черен петък“, една тукашна телевизия (в Ямбол, де) показа репортажче - така и така, пред клона на тази и тази банка се вие опашка от разбунени вложители. В репортажчето питаха и разпитваха хората защо са там.Естествено, повечето обясняваха „как една жена казала“, та затуй...
Аз обаче запомних отговора на една дама на прилична възраст и с напълно приличен вид. „Ами, вика, гледах един по телевизията и той каза, че...“ И не се доизказа какво „че“!... „Той“ бил казал, че... и тя моментално се наредила на опашката! А всъщност, ако си спомняте, навръх същия онзи петък той каза, че всичко е наред. Е?
Във времето, кога-то бъдещето беше светло, а банката беше само една, обичахме да си разправяме тъпи вицове. И в един такъв виц се казваше следното: „Бе, гледам отпред – нищо! Гледам отзад - пак нищо! Отляво гледам, отдясно гледам... - нищо! Надничам вътре – нищо! Нагъзурчвам се да видя отдолу - нищо! Аааа, викам си, тука има нещо!!!“
Толкоз по въпроса за пустото му „доверие в институциите“ или за „липсата на доверие в институциите“. Само да попитам - къде точно е средата между доверие и недоверие, та да потърсим там евентуално истината?
Мобилна верси
RSS
