60830 | 26 окт. 2012 | 12:20

Едно интервю на Елена КОДИНОВА за грешките, съжаленията, предателството, прошката и партийните интриги

Дончо Конакчиев е роден на 17 март 1943 г. Завършил е Техникума по електротехника в София през 1962 г., математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1967 г. и икономика в Москва през 1986 г. Член е на БСП от 1969 г. Бил е депутат в 36-ото и 37-ото народно събрание, вицепремиер и министър на териториалното развитие и строителството от януари 1995 до февруари 1997 г. в правителството на Жан Виденов. В момента е професор по регионална политика, икономика и социална политика във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

- Г-н Конакчиев, дойде ли време да разберем какво точно се случи в края на 1996 г. и началото на 1997 г., когато правителството на Жан Виденов падна от власт?

- Още не е моментът да научим цялата истина. Но вече се говори. Преди 5-10 години не беше така. Преди всичко заради интереси, заради които много от участниците в тези събития не допускаха да се говори. Дълго след 1997 г. за мен лично вратите на медиите бяха затворени.

- Наскоро бе повдигната завесата около срещи между Виденов, опозицията и членове на вашия кабинет преди падането му от власт. Какво скандално има при всенародни вълнения да се срещнат лидерът на опозицията и представители на властта?

- Напоследък от медиите разбирам за шест такива срещи, аз знаех за четири. Имал съм възможност да се запозная дори със записи от разговорите. На тези срещи имаше политически некоректни моменти. Някои от участниците сигурно са си мислели, че са много тайни, като отидат на Копитото. Знаехме какво се говори. На тях се договаряше предателство. Тук няма да застана зад думите на Жан Виденов и да кажа, че Кольо Добрев го е предал. Не беше само той. И не го предаде след това. Предателството си течеше отдавна. На тези срещи не се говореше какво да се направи, за да не се срине икономиката, да се запази държавността, да не се разбие парламентът, а как да се предаде властта. Как да бъде махнат тоя или оня, за да може други да дойдат на власт. В края на ноември 1996 г. в кабинета ми дойде една група хора, които ми казаха: „Предлагаме ти да подадеш оставка.“ Познавах ги и тримата, смея да твърдя, че поне двама от тях са ми приятели. Единият е от нашата партия, другите - наши съмишленици. „Ти си дясната ръка на Жан Виденов в правителството, той ще падне ако си подадеш оставката.“ Отвърнах им, че не служа на Жан Виденов, а на България. А те ми обещаха да остана в политиката, ако подам оставка. Това бе добре платен натиск. Ето, рано е още да се каже кой плащаше.

- Вие знаете ли?

- И да знам, няма да кажа, защото е рано. Но проверете в онези месеци и дни кой беше наел апартаментите на 5-ия етаж на „Шератон“, какви граждани, откъде бяха дошли. Та имаше и външен натиск - от страни с доминиращо място в световната политика, от международни финансови институции - МВФ, Световната банка. Нашето правителство доста интензивно плащаше държавния дълг. Над 2,5 млрд долара изплатихме. Ние практически не взимахме нови заеми, откъсвахме се, ставахме самостоятелни. И това не се харесваше. Подценихме това.

- А не противниците си?

- Опозицията не сме я подценили. Тя нямаше сили и потенциал да вземе властта. Ако не беше вътрешният фактор в БСП и външният фактор за България, тази опозиция нямаше да успее.

- Кой оглави вътрешната опозиция в БСП тогава?

- Е, да не персонализираме, но имаше едно писмо на 19-те. Един от подписалите го си беше направил визитна картичка, на която под името му пишеше „министър“, а не беше. И аз го питам: „Драги, ти министър на какво си?“ А той отговаря: „Абе не съм, ама ще ставам.“ Политиката е много сложна сфера, това, което се вижда отгоре, е по-малко от върха на айсберга. Аз си спомням как почнахме приватизацията, лично аз съм подписал над 80 сделки. Нямаше комисиони, нямаше 10% при нас. Ами как това няма да предизвика противоречия и няма да поискат да ни сменят?

- Не ви вярвам, че не е имало комисиони.

- Нямаше. От тези над 80 сделки може би съм изял около пет бонбона при подписването. Броени дни преди да си замине правителството ни по петолъчката ми се обади, да му е светло на душата, Сашо Божков. И ми каза: „Конакчиев, не подписвайте нищо за приватизацията на БТК.“ Питам: „Защо? Добре върви процедурата.“ Неговите думи бяха: „Каквото и да подпишете, ние ще го отменим, като дойдем на власт.“ Информирах министър-председателя и той каза: „Ами недей да подписваш, защото излагаме България по този начин.“ Ние ще подпишем, те след 10 дни ще го отменят, а това е сделка с международно значение. Консултант ни беше Дойчебанк. За 25% от капитала на БТК вече имахме оферти и цената вървеше между 800 млн. и 1 млрд. щатски долара. Да ви припомня, че 67% от БТК се продадоха за 230 млн. долара. Ето ви ги интересите. А няколко седмици след падането на БСП от власт, Иван Татарчев по всички вестници разнасяше Дончо Конакчиев като най-големия държавен престъпник. Ако ви кажа за какви неща са ме викали в следствието, няма да повярвате.

- За какви?

- Вила на Женевското езеро. Не знам да се усмихвам ли, или да си избърша сълзите. Въпросът не е в Дончо Конакчиев, не е в Жан Виденов, а в дестабилизацията на държавата. Въпросът е в инфлацията, която дирижирано беше развита. Спомнете си как Софиянски за 10 дни свали курса на долара два пъти.

- Инфлация тръгна от 300-те процента основен лихвен процент, който БНБ обяви по време на вашето управление и така разклати цялата банкова система.

- Според мен не дооценихме тогава тези процеси. Лично аз не споделям възгледа, че банковата система е отделна от изпълнителната власт. Защото ние освен правителство, имахме и мнозинство в парламента, можехме да променим и закона, и ръководството на Централната банка. Имахме лостове да спрем някои от тези процеси. Или поне да им се противопоставим. Беше грешка, че не го направихме.

- Едно от знаковите събития на вашето управление беше зърнената криза. Какво се случи тогава?

- Премиерът беше в Китай и Виетнам, аз го замествах в разгара на тази криза. България изнесе хлебно зърно, след това внесе. Но на каква цена изнасяш и на каква внасяш? Хлебозаводите работеха на три смени, но хлябът не достигаше до хората. В района, в който аз живея, „Младост“, в продължение на 3-4 дни не работеше нито един пункт за продажба на хляб. Свързах се с управата на столичния съвет и с военните организирахме временни пунктове за продажба на хляб. Нашата грешка бяха износът и вносът.

- Някой забогатя ли от тази грешка?

- Аз познавам ръководството на тогавашното министерство на земеделието, акад. Чичибаба, неговите заместници. Готов съм да се подпиша, че това са безкрайно честни хора. Не само не са забогатели, но никаква материална изгода от това не са имали. Министър Чичибаба винаги е бил против износа на хлебно зърно, но се наложи той да отговаря за това, а не тези, които обясняваха безкрайната ценност на свободния пазар. Защото имахме и такива колеги.

- Жан Виденов беше много млад, когато стана премиер. Говореше се, че зад него стоят кукловоди и го манипулират. Имаше ли такова нещо?

- Житейският му опит беше скромен, понеже беше млад. Не, Жан не е бил кукла на конци. Имаше опити вътре в партията да му се въздейства. Не приемаше такива въздействия. Никак не е лесно на Жан да му наложиш нещо. Той има своите мотиви, осъзнати позиции и решения.

- Говореше се, че е проекция на Александър Лилов.

- Той го предложи за председател на ВС на БСП. Но той не е влиялел на Жан. От кръга на Александър Лилов нямаше нито един член на правителството. А и той не е такъв човек.

- Смятате ли, че с по-опитен министър-председател нещата щяха да се развият по друг начин?

- Твърде много сили - външни и вътрешни - имаше срещу нашето правителство. Любен Беров беше човек с богат житейски и професионален опит. Но дори и човек като него не би издържал на онзи натиск, на онези атаки, които бяха организирани извън страната, в страната и в партията.

- Жан Виденов каза, че няма да прости на Николай Добрев. Вие простихте ли му?

- Прошката е голямо нещо. Искам, но не знам дали имам сила. Голямо предателство беше направено. Аз казвам - не той, а те ни предодаха.

- Кога получихте първите сигнали за дестабилизация в партията?

- Аз предупредих Жан през август 1996 г. Мисля, че и Красимир Премянов имаше същите виждания.

- Какво ви подсказа, че нещо се случва?

- Помните ли какво ви казах по телефона?

- Че много дула ще се изправят срещу вас. Опасни ли са?

- Опасни са, стрелят. Когато вече бях излязъл от политиката, пред входа на блока ми предното стъкло на автомобила ми беше надупчено с 14 патрона. Полицията беше информирана. Това беше предупреждение. Стана в края на 90-те години. Затова бих искал да спра. Не искам да слагам акцент върху тези неща, защото вижте какво стана с Андрей Луканов. Погледнете и отляво, и отдясно колко хора се отказаха от политиката. Интелигентни хора, с възможности. Защото ето така сменяме правителства, с палене на парламенти. Властта тогава го позволи. На заседанието на МС сутринта след палежа аз зададох въпроса: защо МВР не осигури зоната за сигурност на парламента? Отговорено ми беше, че няма такава зона.

- Изпусна ли се положението пред парламента според вас тогава?

- Не се изпусна, то беше организирано. Изтеглени бяха органите за сигурност, някои хора снабдяваха така наречените протестиращи с наркотици, линейка ги возеше до паметника на Цар Освободител. Имаше и хора от БСП, които ходеха на тези протести. И като ги питахме защо ходят, те отговаряха: „А ти знаеш ли какъв сандвич дават? И паричка дават.“ Що да не отидат? Това беше целта, да дойде друго правителство, при което да има 10% и друга приватизация.

- С какви чувства ви изпълват тези спомени - разочарование, тъга?

- С голямо съжаление. Можеха някои неща да не станат. А и защо до месец октомври 2012 г. БСП не е дала политическа оценка на правителството на Жан Виденов? Виждам грешки, виждам подценяване на фактори и го признавам. Но аз не изпитвам неудобство и съжаление за нито едно мое решение. Да, съжалявам, имах по-големи амбиции по отношение на жилищния въпрос, но инвестиции за това не достигнаха. Съжалявам. И за други неща също. Но не изпитвам неудобство за политиката, която съм провеждал. А нямам оценка от собствената ми партия, в изпълнение на политиката на която аз съм работил.

- В какви отношения сте със сегашното ръководство на БСП?

- Отнасям се с уважение към тях, защото са ръководство на партията.

- Хладно уважение?

- Хладно. Имал съм една или две срещи с тях. Познавам се със Сергей. С Първанов бяхме заедно заместници на Жан Виденов. Мога да кажа, че сме работили на една маса. Не съм търсен от тях абсолютно за нищо.

- Смени се вахтата след Жан Виденов, така ли?

- Да, беше извършен вътрешнопартиен преврат.