14784 | 21 юли 2014 | 14:27

Човекът може да бъде системно лъган и да вярва на лъжите само ако е убеден, че светът е лъжовен

Весели деца се къпят в морето въпреки обявите в разни медии, че водата в Черно море е заразна, а летният сезон - пред провал.

След проливните дъждове кмет идиот обяви, че 500 руски дечица са напълно откъснати от света и животът им е в пълна опасност. Бях там, отидох да проверя и евентуално да спасявам. Заварих весели деца, които освен в морето бяха добили уникалната възможност да се къпят и в една необичайно голяма локва на плажа. Попитах надзираващия ги придружител руснак „Как е положението?” Човекът ухилен вдигна палеца на победата и каза „Вот так!” Тоест - супер, забавлението е пълно. Международните медии обаче отразиха кмета, а не придружителя. В резултат сезонът, който храни цял един край на България, се провали. След това други идиоти на висок глас по всичките ни идиотски медии обявиха, че

водата в Черно море е толкова заразна,
че като влезеш в нея цял, излизаш наполовина

На въпроса има ли изследвания, които го доказват, отговорът бе, че тепърва ще се направят. Бях там и отидох да видя, окъпах се цял. Излязох цял, чаках три дни да умра. Всуе! Резултатът - летният сезон е полуутрепан, защото румънските медии излъчиха нашите си идиотщини в пълен обем.

И за капак, цитирам дословно нашенските си вече знаем какви медии - „Змии гиганти блокират пътя към Черноморието. В района на Велико Търново е най-опасно - зверовете изскачат внезапно от канавките и се нахвърлят върху превозните средства”. Отидох веднага там, в района на старата столица, на главния път за морето. Огнестрелно оръжие нямам, взех брадва. Изследвах с брадва в ръка цели тридесет километра от този нов Бермудски триъгълник, това съвременно Ватерло. И открих истината - два безобразно размазани еднометрови смока, които с новопридобитата си дебелина от под един сантиметър действително блокираха пътя към щастливата почивка.

А сега да пуснем друг един филм.

Качулати смешници нахлуват в офиса на банка. През цялото време разказват, че всъщност не са там, а са в други офиси. Всички обаче подробно виждаме, че са в банката. Други едни смешници, вече без качулки, само по чисто гладки мозъци, арестуват някакви нещастници с твърдението, че са убийци, които планират престъпление, по-ювелирно подготвено от убийството на президента Кенеди. За разлика от американския трагичен случай обаче нашият е щастлив -

поръчителят се знае много добре,
с три имена и ЕГН

Сещате се - това е мустакатият пич от банката. Спипахме го! А американците още се чудят кой поръча Кенеди, леваци с леваци! Но за да не се изчерпи сюжетът, внезапно на следващия ден главният прокурор прави самопризнания за грешка. Успоредно обаче се пуска и страничен сюжет с белезници за зам.-гуверньор на Федералния резерв, простете - на централната банка. Изневиделица във филма нахлуват десетки хиляди статисти - кой, кой, кой ли им плаща, неговата мама - които се подреждат в прави редици за някакви кинти. По високоговорителите тържествено съобщават, че пари ще има за всички, но не точно сега. В другия край на сцената сръчна клоунада чрез виртуални анимационни и други средства весело руши друга една банка. Пак прииждат статисти. Включва се хорът на политиците. Арията е, че всичко това няма как да ни струва повече от 10 милиарда и че няма никакъв проблем, защото и без това ги нямаме. Ще издам и основния сюжет на още неизлъчената n-та серия - весели джуджета с чукове поправят сървъри по „Цариградско шосе“…

Какво е общото между лятото, дъждовете, Черно море и банките ли? Не са ли това два съвсем различни сериала? Общото е пълната свобода. Не се шегувам вече, подобни простотии могат да хванат дикиш само на място, където реалността отсъства от съзнанието на обитателите, където

лъжата е мярка за откровение

и където умът окончателно е напуснал материята. Трагедията на човешкото съзнание е, че творейки действителността, то непрекъснато се завръща към нея, тоест зависимо е от нея, поробено е. С изключение само на едни 111 хил. кв. километра, където е постигната пълна свобода от действителността, от реалното. Нирвана? Може и така да се нарече.

Има хора, които знаят или си мислят, че знаят, кой е сценаристът? Ще ги разочаровам - нито е един, нито е само мъж, камо ли пък дебел. Не са и двама, нито две, не са и десет… Точната цифра по последно преброяване е 7 милиона и 200 хиляди. В пазарната икономика тъпите сериали съществуват само заради съответната публика. Както и сиренето без мляко по суперите. Както и кебапчетата с месо от пет стотинки пак там. Човекът може да бъде системно лъган и да вярва на лъжите само ако е убеден, че светът е лъжовен. Не в религиозния смисъл. Помислете само колко измишльотини ни наговарят всеки ден за самолети с чували с пари и зверове-змии-лами, които изскачат от канавките!

Имаме ли полезен ход?

Да - само ако се върнем в действителността. И зарежем всички илюзии спасители. Като например, че трябва да сменим избирателната система и ще цъфнем. И че трябва да сменим политиците и ще вържем. И че личностите и правилата са виновни… В обозримо бъдеще, малко или повече, ние сме обречени да бъдем с тези личности и с тези правила. Представете си, че на масата имате две яйца, сирене и масло. Колкото и както да ги подреждате и джуркате, по-различна манджа от омлет няма да постигнете. За предстоящите избори на 5 октомври на масата имаме ГЕРБ, БСП и ДПС - едва ли има здравомислещ човек, който да не е убеден, че депутатите от тези три партии ще са сумарно повече от две трети и от следващия парламент. Да повтарям ли примера за яйцата, сиренето и маслото?

Или може би вярвате, че ако на масата за готвене се появи и още някой друг продукт, например чушка и домат, то полученият миш-маш ще е коренно различно ястие от омлета?

Връщането към действителността
означава да не им вярваме

на нито една дума, да не им гледаме бездарните сериали. И от сутрин до вечер да им търсим отговорност по сега действащите достатъчно добри закони. В последните дни сме свидетели на най-грозното изнасилване на българската държавност за последните 25 години с участието на преобладаващ брой от ключовите ни институции. Затова оставките на ръководителите на тези институции са задължителен първи оздравяващ ход. Ако резултатът от едногодишната битка с политическото задкулисие е триумф на последното, единственият логичен извод е, че именно задкулисието е организирало и водило тази „битка“.