Вярно е, че 42-рото народно събрание се е запътило към историята, но все още натоварен с авторитета на институцията, нейният шеф Михаил Миков бе хванат в събота неглиже.
Снимка, на която българският председател на парламента доволно наблюдава ориенталски танц на оскъдно облечена кючекчийка, стана хит в социалните мрежи за отрицателно време. Събуденото любопитство взе да скача от сайт в сайт и така научи, че веселбата се е случила на традиционен международен събор край прохода Кадъбоаз, близо до граничните села Салаш в България и Ново Корито, Сърбия. Казват, че това бил „най-големия събор на Балканите“ - дали е така, не се наемаме нито да отречем, нито да потвърдим. Но сме сигурни, че снимката на господин Миков в компанията на кръшната танцьорка популяризира събора повече от всякакви рекламни брошури.
Ако това е била целта на фотоса с отчетливо доброто настроение на господин Миков - браво! Тя е постигната.
По-скоро обаче работата е друга.
Независимо дали е диктатура на пролетариата или демокрация, независимо дали са леви, десни или либерали, любимата роля на българските политици е ролята на „човек от народа“. Още Тато бе завладяващ на сцената с кръшния си смях и целите проводници.
Талантлив е и Бойко Борисов, който чудесно се разбира с широките народни маси. Неслучайно царската харизма повехна за един мандат, тази на Бойко от девет години си стои свежа.
В други страни по света мнозина предпочитат да изтъкват аристократично потекло, у нас - от народа, та от народа. Причините са исторически - ние нямаме графове. Може би затова имаме гафове.
Случилото се край Салаш е гаф. Сигурно е станало така - попаднал в центъра на веселбата, г-н Миков не се е стърпял да пофлиртува с избирателите. Да покаже, че е един от тях въпреки лимузините и държавните охранители. Като прибавим и безспорните прелести на кючекчийката, изкушението на човек (от народа) да потропва в ритъма на танца става трудно устоимо.
Преди време и г-жа Цецка Цачева бе заловена на партиен купон да дирижира изпълнението на песента „Цъфнал герб“. Клипът също стана хит в интернет. Но г-жа Цачева тогава не бе председател на Народното събрание, неподправената й радост бе заради първата парламентарна победа на партията през 2009-а. Разбираема е, нали.
Миков сега носи тежестта не само на собственото си име, но и авторитета на институцията. Трябва повече самоконтрол.
***
Разбира се, световната политика е изпъстрена с прегрешения, по-големи от това на нашия парламентарен шеф, който просто се заплесна по една танцьорка. Справка: Клинтън, Оланд, Митеран. Големи афери!
Нашето тук, край трапезата, е само обикновено излагане.