Циганите в Стара Загора обявиха, че са нещастни, защото им бутнаха незаконно построените къщи и се чудят къде да се подслонят. Но не показаха съжаление за това, че са сгазили грубо законите и правилата и са си вдигнали домове, където сами са решили. Управата в града тепърва ще бъде разпъвана на кръст от всякакви титулуващи се като защитници на човешките права. В драмата, разиграла се в града на липите, стана ясно, че общината като социална институция е предложила на ромите мирно да се пренесат още през зимата. Те обаче не предприели никакви действия и до момента нямало молби за общински жилища под наем. Вероятно не са бързали, защото искат да си запазят незаконно построените домове и са се надявали за пореден път да им се размине. Социалните служби от своя страна пък също не направили всичко възможно да не се стига до примитивните сцени на рушенето на тези сгради.
Спор няма, че прави грозно впечатление и двойният аршин, с който властите у нас наказват сгазилите закона, което пък поражда недоверие. Според поредно проведено изследване в 80 държави ние, българите, сме класирани отново най-напред като мрънкащи и вечно недоволни човеци. Проучването е по време на криза, безработица, девалвация на политическите и обществените системи не само у нас, а и навсякъде в държавите на Стария континент, пък и по света. Да, ясно е, че някои неща у нас се случват по-трудно, отколкото в по-подредените държави. Но там са воювали за своите права десетилетия наред. И знаят как стриктно да изпълняват и задълженията си.
А ние предпочитаме да се отказваме насред пътя и примиренчески да си мрънкаме колко сме нещастни. Или пък като циганите от равна Тракия завчера, които без свян демонстрираха за пореден път своя заучен паразитизъм, според който смятат, че всички останали за нещо са им длъжни и го изискват най-демонстративно. Сред тях нито един представител на онези безброй организации, които уж все бранят правата на човека. Обаче го правят по-късно чрез срамни за държавата ни процеси в Страсбург. Сблъсъкът в Стара Загора за пореден път припомни, че у нас никой не се стреми към това да направим по-добри държавата си и условията за живот на всички. Всеки българин полага огромни усилия само за едно - той да се чувства добре даже когато плевникът на Вуте гори. Изолацията и неравенството карат повечето българи да са нещастливи. Затова тук нещастието не е пробен камък за характера, както твърдеше поетът Стефан Цанев, а е по-заразно от ентусиазма.