Държавният регулатор призна преди месец, че натрупаният дефицит в НЕК от обществената доставка на електрическа енергия е 1,5 млрд. лв.
След като цяла година токът поевтиняваше по малко, не беше трудно населението да преглътне юлското поскъпване с 1-3% това лято. Но се оказа, че в решението за цените има бомба със закъснител. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е дала право на енергото да вдигне допълнително цените с до 2% за „балансиране“ на потреблението. Така в сметките за ток за този месец ще се появят два нови реда - за балансиране при разпределението и за балансиране при снабдяването. Това е първата стъпка за завръщането на добавките преди големия взрив на цените на тока.
Много хора се дразнеха допреди година от вида на тогавашните сметки за ток. Месечните фактури приличаха на сложна диагноза, написана от съмнителен доктор с мръчкав почерк. Вместо ясна сума – 9 съставни части.
Освен цената за самата енергия по дневната и по нощната тарифа вътре имаше още един куп неща. За достъп и за пренос по мрежата високо напрежение. За достъп и пренос по мрежата ниско напрежение. „С кофи ли го носят тоя ток?!“, възмущаваха се хората. Но плащаха, защото в ХХI век на тъмно не се седи. В Европейския съюз всяко домакинство притежава средно 18 технологични устройства, които са зависими от електрическата енергия. Така че електрозахранването е най-влиятелният естествен монопол в живота ни.
А добавките във фактурите се сипеха като градушка. За зелена енергия от възобновяеми източници. За комбинирано производство, тоест за
субсидиране на парното
И върхът – за възстановяване на невъзстановяеми разходи. Последната добавка беше толкова неразбираема, че сякаш беше направена специално, за да вбеси и най-безразличните абонати. Обратно на предположенията, в тази нелепо наречена графа не се крият парите, които енергетиката не може да си събере от длъжници. Не. В нея беше субсидията, която държавата принуждаваше потребителите да плащат за по-скъпия ток от двете американски ТЕЦ в комплекса „Марица-изток“.
Миналото лято ДКЕВР угоди на потребителите и добавките изчезнаха от фактурите. Всъщност те не се изпариха, а се скриха. Една част от сумите влязоха в цената на енергията, продавана от НЕК на енергото. Друга се превърна в интегралната добавка „Задължения към обществото“, която се плаща от фирмите на свободния пазар. А трета част наистина изчезна. Беше премахната от цените с върха на химикалките в ДКЕВР и се превърна в дефицит в системата. Сумата е поне 1,5 млрд. лв., обяви преди месец държавният регулатор. Това са липсващи пари за направени разходи. В резултат от дефицита се увеличи вътрешната задлъжнялост в системата. АЕЦ, ТЕЦ, възобновяеми енергийни източници, ЧЕЗ, ЕВН, „Енерго-Про“ - всички чакат държавната НЕК да се разплати с тях. А нейното финансово състояние силно се е влошило през миналата година. Загубата й се е увеличила с 43% - от 99,432 млн. лв. на 142,225 млн. лв. Дълговете й са скочили от 2,201 млрд. лв. на 2,711 млрд. лв.
ДКЕВР при правителството на Пламен Орешарски допусна грешка, която пазарът не прощава. Комисията принуждаваше редица компании да продават на загуба. Да се живее на кредит, е възможно, но това не може да продължава безкрайно. В един момент трябва да започне изплащането на заемите.
Затова сега големият въпрос е с колко ще трябва да поскъпне токът, за да започне оздравяването на системата. Обществото не знае отговора, защото прозрачността при вземането на решения в енергетиката далече не беше пръв приоритет в работата на това правителство. Но все пак някои изявления по въпроса има.Членът на ДКЕВР Еленко Бож-
ков предупреди тази пролет, че ако трябва да се удовлетворят всички заявления на енергийните фирми, цените на електроенергията в бита
ще трябва да се вдигнат с 45%
Негови колеги неофициално потвърдиха тази сметка, като намекнаха за предстоящ график за плавно повишение на цените. Например с по 3% на всяко тримесечие, като се започне от 1 октомври тази година и се продължи така през следващите 5 години.
Очевидно всички тези сметки са без кръчмаря. Зад тях прозира фактът, че както правителството, така и съставът на ДКЕВР имаха опасно къс хоризонт пред себе си през последната година. Регулаторът, както и ресорното министерство не се чувстваха по никакъв начин задължени да подготвят обществото и пазара за предстоящата от 2015 г. пълна либерализация в търговията с електроенергия у нас. Как би изглеждала тя, е пълна мъгла. Единственото сигурно е, че либерализацията се изисква от Европейския съюз. Тоест няма да ни се размине. По-малко сигурно е, че ДКЕВР ще трябва да се откаже да определя цените, по които производителите на енергия я продават на НЕК за нуждите на населението. Според правилата в ЕС комисията ще може да регулира единствено мрежовите услуги – ще определя цените за достъп и за пренос по електропроводите високо, средно и ниско напрежение. Всичко останало ще се диктува от търсенето и предлагането - от пазара. Сметките вероятно ще станат по-сложни, защото всеки участник по веригата производство-пренос-разпределение на електроенергията ще трябва да присъства със своя дял.
Сключените в миналото дългосрочни споразумения
за двете американски ТЕЦ и за изкупуването на тока от фотоволтаичните централи на завишени цени вероятно ще се появят отново като отделни редове във фактурите. Добавките ще се завърнат, освен ако снабдителите не пощадят клиентите си с нов дизайн на фактурите: отгоре - ясна сума за плащане, отдолу – разбивка.
Либерализацията на пазара на електроенергия може да предизвика рязко поскъпване за населението и да се превър не в шок за хората. Това предупреждение беше отправено от групата експерти, които подготвиха по поръчка на икономическото министерство „План за действие в енергетиката – 16 мерки до 2016 г.“. За съжаление този документ, както и проектът за нова енергийна стратегия на България до 2030 г. не видяха бял свят.
Всъщност разплитането на доста мръсното кълбо от проблеми в електроенергетиката може да започне с три сравнително прости действия. Първо, да се изчислят нови цени на тока, които да покрият дефицитите в разумен срок. Второ, да се изясни заедно със социалното министерство каква част от българското население ще трябва да получи помощи от държавата, за да понесе поскъпването. Трето, да се осигурят парите за това.
„Затегнете коланите! Пригответе се за сблъсък!“ Това са инструкциите, които капитан Чесли Салънбъргър дава на пътниците на самолета „Еърбъс А320“ преди спасителното му кацане в река Хъдсън край Ню Йорк през януари 2009 г. Като по чудо тогава няма жертви. Капитанът е знаел какво прави и никой не му е попречил да изпълни дълга си. Е, а България сега пак си търси капитан - и за държавата, и за енергетиката.