След измененията в Закона за морските пространства и вътрешните водни пътища, направени в последните дни на 41-вото народно събрание, се оказало, че понятията „лодка“, „лодкостоянка“ и „рибарско селище“ в него не съществуват.
„С традиционния професионален риболов по Дунав, който в продължение на векове е осигурявал хляба на хиляди семейства, вече е изключено да се прехранваш. Заради наглостта на бракониерите и безхаберието на чиновниците ни той е на път да изчезне съвсем“, твърди 55-годишният беленчанин Иван Радулов. После дава пример - преди година негов познат бил съкратен и от немай-къде се хванал с рибарлък. Безработицата в Белене отдавна е минала 20-те процента, инвестициите са замрели и мъжът решил да се оправя сам. Наел си лодка и мрежи и започнал да влиза в голямата река. На третия месец се отказал - като теглил чертата, се оказало, че сметката е с отрицателен знак.
Радулов е председател на първото у нас Сдружение на професионалните рибари в дунавските общини. Избран е през 2012 г. от близо 80-те членове на сдружението в Белене. Участва и в работната група, която изготвя промените в Закона за рибарството и аквакултурите и се опитва да защити интересите на т. нар. дребномащабен риболов у нас. Радулов е завършил Стопанската академия в Свищов през 1984 г. със специалност „Организация и управление на производството в промишлеността“. Работил е в някогашния беленски Завод за ковашко-пресови машини, за кратко бил на работа в АЕЦ „Козлодуй“, после се върнал в Белене в „Енергомонтаж“. Промените преди 25 години го заварили директор на същото предприятие. След това се опитал да върти частен бизнес, но не му потръгнало особено.
Преди 10-ина години се върнал към професията на своя дядо - професионалния риболов по Дунав. Занимава се и с дърводелство - прави кошери в домашната си работилница. Член е на БЗНС „Ал. Стамболийски“, който е част от Коалиция за България. Но смята, че при управлението на ГЕРБ Агенцията по рибарство е имала ръководство, което си е разбирало от работата, за разлика от сегашното.
Политическите
назначения
съсипват сектора
Според статистиката на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) дунавските рибари ловят по около 100 тона риба годишно - един процент от общия добив в страната. В нашия участък от европейската река поне 1500 души имат лодки и мрежи и се опитват да кърпят семейните
бюджети, обяснява риболовецът.
„Дейността ни е от местнозначение и не оказва някакво влияние върху пазара. За хората, които разчитат на нея, обаче тя е жизненоважна. През последните години препитанието им е пряко застрашено от лошата организация в ИАРА. Агенцията винаги е била оглавявана от хора, назначени по политически, а не по професионални критерии, и това се отразява зле на целия стопански сектор“, твърди още Радулов. Неговата битка е за няколко промени в родното законодателство, с които да се признае съществуването на дребномащабния риболов. След измененията в Закона за морските пространства и вътрешнитводни пътища, направени в последните дни на 41-вото народно събрание, се оказало, че понятията „лодка“, „лодкостоянка“ и „рибарско селище“ в него не съществуват. А в европейската програма за периода 2014-2020 г. за морско де30 тона карагьоз са вадели от рекатало и рибарство 15 на сто от предвидените средства са заделени точно за този вид риболов. Това са около 30 млн. лв., които няма да усвоим заради законодателното ни недомислие, твърди Радулов. Според него едромащабният стопански риболов чрез своето лоби е успял да си направи закон, който да го устройва.
Бракониерството
ще се развихри
съвсем
„Дребните“ риболовци у нас чрез своите сдружения искат и отмяна на изискването от следващата година всички те да се регистрират като еднолични търговци или като юридическо лице. „Ако това не стане, по нашето поречие на Дунав всички лодки ще бъдат „закотвени“ на брега. Защото само осигуровките, които трябва да плати риболовецът, ще бъдат поне 1500 лв. Още 500 лв. годишно ще трябват за счетоводител. Разходите по риболова също не са малко, а уловът не е такъв, че да си струва. Ако един ден извадиш риба за 50-60 лв., а в следващите 2-3 дни не хванеш нищо, оставаш на загуба. И бракониерите ще се развихрят“, коментира Иван Радулов.
Според него и сега бракониерството е една от причините за намаляването на улова в Дунав. Доскоро бандитите унищожавали рибните запаси в реката с експлозиви. В последните години обаче избивали поголовно рибата с електрически импулсни устройства. Наглостта на бракониерите стигала дотам, че стреляли с пистолети и ловни пушки по законните риболовци, попаднали случайно в близост до тях. Беленското сдружение внесло чрез ИАРА в Народното събрание предложение за криминализиране на бракониерството, но народните избраници отказали да го разгледат.
30 тона карагьоз са вадели от реката
В близкото минало риболовът е осигурявал поминък на много жители на крайдунавските общини. Във всяко от селищата е имало по 10-15 души, които са се занимавали само с него - работели са в някогашните риболовни кооперации. Само от плевенския участък на реката на сезон са вадели по около 30 тона карагьоз (дунавска скумрия - б.а.). Сега излиза не повече от един тон, разказва Иван Радулов. Според него една от причините за намаляването на рибата в
Дунав е безконтролното издаване на разрешителни за стопански риболов.
„Ще отстояваме нашите искания за законово признаване на дребномащабния риболов докрай, защото искаме да съхраним традициите си. Тези 30 млн. лв. от Европа ще позволят на рибарите да поемат глътка въздух и да подобрят инфраструктурата и оборудването си. Ако се наложи, ще подадем жалба и до Европейската комисия“, зарича се Радулов.