Заглавието не е географска шега, а чиста истина. Единствено в най-западния индийски щат Гуджарат на Арабско море се въди азиатският лъв, една от седемте разновидности на Царя на животните, известна под латинското наименование Panthera Leo Persica. За щастие на азиатските лъвове, които се отличават с по-рехава грива и по-малки размери от африканските си роднини, гуджаратските власти осъзнават отговорността си пред редкия им вид и са отделили 1421.1 квадрартни километра, гори, водопади и реки за резервата “Сасан-Гир” плюс буферна зона от 470 кв. км.
Повече от 300 души бдят
някой да не наруши хармонията в затворената екосистема. Може би затова азиатските лъвове, които през 1913 г. са били на критичната точка от 20 животни, през 1963 са едва 80 (две години по-късно „Сасан-Гир” става национален парк-резерват). През 2010 година лъвовете вече наброяват 411 и междувременно волно са се умножили със 180. Вече дори ги разселват по други национални паркове. Когато им се дояде, веднъж на три дни, могат да избират от богато меню – петнисти елени и трогателни сърнички тип “Бамби”, антилопи, сини биволи, а ако им се прище нещо по-питомно – в резервата има 44 села, където хората гледат добитък. За да се запази не само еко- ами и мирното равновесие, селяните просто отиват при шефа на националния парк и държавата им изплаща стойността на кравата, овцата или козата на мига. Така щатските власти предпазват и лъвовете от отмъщението на стопаните. 300-те служители на националния парк знаят по всяко време къде се намират царствените им питомници. Затова отдавна няма някой заклещен в капан или паднал в шахта, който да не е своевременно спасен. Обица на ухото им е периода между 2000 и 2005 година, когато 21 лъва загинали в отворени шахти за вода.
Законите за посегателство над защитените животни са достатъчно строги, за да уплашат бракониерите. Последните, решили да си “наловуват” азиатски лъв, са били непредпазливци от друг щат. През 2007-а те убили 6 животни и още са в затвора за това престъпление. По бързата процедура им друснали максималните присъди от 7 години. Рискът обаче си струва, защото на черните пазари за традиционни лекарства в Китай дават мило и драго за кости и най-вече нокти от лъв като магическо средство за мъжка потентност. Напоследък „чарковете” от азиатски лъвове били по-скъпи дори от тигърските.
В Гуджарат потомците на африканците, докарани тук, наброяват около 60 000 души и пазят традициите на дедите.
Гир определено е място, където не само докосваш дивата природа, ами се сливаш с нея. Стига да спазваш строги правила. Конвоите от открити джипове не наброяват никога повече от 9 коли, строго забранено е слизането на туристите от машините, а шпорещите с мотопеди охранители изглеждат достатъчно заплашително с пушки на рамо. Останалите пазачи вардят повече пришълците да не хвърлят някой неорганичен боклук, отколкото да не бъдат изядени от лъв.
Около езерата Джамбу, Карандж и Умро и Амли се припичат уж небрежно крокодили. Букетът от хищници в Гир се попълва от леопардите. Резерватът разполага с най-голям брой от “петнистите котараци” в Индия - повече от 300. Тигри не се срещат, понеже, оказва се, не можели да “се дишат” с лъвовете. Останалите животни, освен чакалите, тръстиковите и ръждивопетнистите котки, хиените и орлите, са главно за закуска на изброените по-горе – единствените четирироги антилопи в света - чоушинга, газели чинкара, петнист елен читал, антилопа нилгай, известна като син бивол, маймуните лангур, бодливото прасе и индийският заек... Над тях прелитат повече от 250 вида птици: индийски жерав, пясъчна яребица, азиатска райска мухоловка, жълтокрак зелен гълъб, орел рибар, царски орел – рай за орнитолога. Плюс 40 вида змии и земноводни.
А ако все още се чудите за негрите от заглавието. Не само ги има, ами почти всяка вечер танцуват под звуците на тарамбуките. Движенията им са дори по-автентични от първоизточника в Африка. Защото са непроменени от 300 години. Как са попаднали негри в Индия? Ами по същия начин както са се озовали в Северна Америка или на Карибите. Решил някъде през ХІІ век тогавашният набаб – мюсюлмански властелин на земите наоколо
и си докарал цели села
от Етиопия, Сомалия, Судан и Занзибар. Днес потомъкът му принц Ранджит Синх Пармар ги строява всяка вечер като атракция за туристите, които отсядат в неговия “Лайън сафари кемп” - селище от петзвездни палатки в буферната зона на резервата. То и без това цялата територия на националния парк преди 50 години е била личен резерват на дядо му, където си е стрелял по лъвове наволя. Внукът му стреля само с фотоапарат. Индийците с африкански корени се наричат сиди и в Гуджарат живеят в хомогенни общности в 12 села.
Режисура на пусията
Как обаче лъвските семейства се насочват да минат за водопой точно по онази пътека, където ги чакат на пусия „навлеците с фотоапаратите”? И откъде знаят, че баш в този момент отиват нахранени за вода, а не да замезят набързо с някой турист? Лъвските семейства, т.нар. Прайд, в Гир са точно 90. И всяко си има лични охранители, но не с огнестрелно оръжие, а с... пръчки. Това са местни хора, постигнали симбиоза с животните. Единственият белег на цивилизация по тях са радиостанциите, с които съобщават за местонахождението на лъвовете. Така че всяка среща със зъбатия вид е по своему режисирана, но пък импровизациите с царя на животните могат за свършат твърде зле.