19360 | 30 юли 2014 | 15:05

Интервю на Мариела БАЛЕВА за българските кризи, страстите и болестите на прехода

Проф. Огнян Герджиков е роден през 1946 г. в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Специализира във Виена и Хамбург. Професор е по търговско право в Алма матер. Депутат от НДСВ и председател на 39-ото народно събрание. Шеф на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-ия парламент. Носител на орден „Стара планина“.

- Проф. Герджиков, спомняте ли си такова горещо политическо лято - като започнем от евроизборите и минем през банково сътресение, оставки на кабинета и на лидер на голяма партия, служебен кабинет. Как се отразява всичко това, събрано само на 2-3 месеца, на политиката на страната ни?

- Толкоз много събития, и то в разгара на лятото, не си спомням да е имало. Човек не може да се чувства уютно в държава, в която стават непрекъснато някакви скандали, създава се напрежение, правят се промени, има непрекъснати борби и нападки. Това не е нормално и остава само надеждата, че всички тези страсти ще утихнат и че това не може да продължава вечно...

- Политическата новина отпреди дни е изборът на нов председател на БСП. Михаил Миков е ваш колега, шеф на НС, какъвто бяхте и вие, добре ли е юрист да застане начело на партия?

- Признавам си, че имам слабост към Михаил Миков - той е бил мой студент. Един много добър колега, много уравновесен и умен млад мъж. Радвам се, че той оглавява БСП и му желая успех. Ще е добре, ако неговата партия загуби олигархичния си оттенък, който имаше. Това е изключително важно, защото имаме нужда от една истинска и стабилна лява партия, която да се грижи за най-бедните. Досега бяхме свидетели на партия, която е лява само на думи. Тя беше обагрена от хора с много възможности, с бизнес и които са сред най-богатите в България. Това не могат да бъдат представители на лява партия.

- Предстоят избори и сметките вече започнаха да се правят. Защо у нас, когато стане дума за коалиционно управление, се чуват коментари за задкулисие? Все пак коалиции управляват на доста места.

- Ние нямаме коалиционна култура - а тя се създава в течение на години. За съжаление, трудно можем да го постигнем, защото имаме изключително изострени отношения между отделните политически партии. А това не е нормално да продължава толкова дълго и по този начин. Изглежда, още боледуваме от всички болести на прехода.

- Опасенията от доста време на повечето анализатори са, че след вота през октомври пак ще се стигне до задънена улица. Докога ще се въртим в омагьосан кръг?

- Надявам се, че на 5 октомври ГЕРБ и Реформаторският блок ще имат абсолютно мнозинство. Престъпление към нацията ще е, ако тези две политически сили не се коалират в името на България, ако, разбира се, нещата се развият по благоприятен за тях начин. Може да се прибави и някоя трета политическа сила в коалицията - например АБВ или някой друг. Признавам, че не ми се иска това да е ДПС. Движението има нужда и ще е оздравително, ако остане малко на опозиционната скамейка, ако направи крачка назад. От доста време ДПС е в ролята на балансьор, който обаче често извива ръце. Всички, които са се коалирали с него, са изпитвали това на свой гръб.

- Наскоро изразихте мнение, че само широка коалиция между ГЕРБ и БСП ще стабилизира страната. Защо променихте позицията си?

- Продължавам да смятам, че това е най-доброто, но за съжаление не виждам начин то да се случи. На този етап изглежда невъзможно. Ако ГЕРБ например направи тази крачка, вероятно ще загуби половината си симпатизанти. Още доста време ще ни трябва, за да разсъждаваме както германците, които в името на страната си могат да загърбят политическото противопоставяне.

- Не се ли насъбра прекалено много омраза между ГЕРБ и БСП, желанието им за реваншизъм изглежда водещо?

- Не е нормално помежду ни да има толкова много омраза. Ние сме много силни в омразата. Вярно, че Христо Ботев ни е завещал силно да любим и силно да мразим, но нека да мразим истинските си врагове, а не политическите противници. Защото всички сме в една лодка, наречена България. И ако тя се разклати, става лошо.

- У нас като че ли станаха мода честите смени на партньорите в политиката - ту се сгодяват, ту се развеждат, защо?

- Това е така, защото освен че ни липсва коалиционна култура, непрекъснато стават вътрешни партийни противоречия в самите партии. Ние сме нация, на която силата е индивидуализмът. Ние все още не съумяваме в името на постигане на една цел да загърбим личните си егоистични интереси.

На сградата на парламента ни има красив лозунг: „Съединението прави силата“, което обаче не може да изпълним като съдържание. Непрекъснатата размяна на партньори в политиката ни вече наистина додея на хората.

- Нашите партии не се ли превръщат в някаква затворена бюрократична пирамида, което също е голямо бреме?

- От партия до партия има разлика, но това като че ли е така. Има партии, където е изградена безусловно йерархичната структура като ДПС например. Други са подчертано лидерски като ГЕРБ, защото без Бойко Борисов тя ще се разпадне на съставните си части. За съжаление така се случи и с моята партия НДСВ.

- Защо сте в НДСВ, партия, която има отмиращи функции? Вие сте уважаван експерт, не са ли ви канили в някоя друга партия?

Ще си остана в НДСВ докрай, независимо че отмира. Между другото моят колега Минчо Спасов имаше идея, която горещо прегърнах и продължавам да си мечтая за нея. На един последен тържествен конгрес НДСВ да се закрие, но преди това да отчетем какво сме свършили. И повярвайте, то никак не е малко. Освен това - останалите партийни пари от субсидията да ги дарим на фонда за лечение на деца. Т.е. по този начин да сложим край на ерата на НДСВ. Това обаче засега е трудно да стане, защото се оказа, че голяма част от членовете и симпатизантите решиха, че това е предателство.

Дълбоко уважавам тези близо 20 000 души, наши членове и симпатизанти, които милеят и останаха на кораба. Не го напуснаха, въпреки че партията ни не е това, което бе в началото.

- А царят какво мисли за една такава идея?

- Симеон Сакскобургготски има представа за тази идея. Без да е разговарял с мен, ми се струва, че дълбоко вътрешно като че ли няма нищо против. Но едва ли би заявил това публично.

- Получавали ли сте покани от други партии?

- Имаше един-два пъти такива намеци, но аз не поглеждам сериозно на такива възможности. Не ги обичам, а и не мога да прелитам от една партия в друга.

- Напоследък се появяват разсъждения защо да не въведем английската партийна система, където народът избира пряко лидерите си. Какво мислите за това, възможно ли е?

- Ние само по форма сме демократична държава. Това означава хората да избират народните водачи. Само че кои избират управляващите - тези, които не могат да четат и да пишат. Това е изключително голяма язва. Какво означава на едни избори стотици хиляди да не знаят за кого гласуват, защото са манипулирани, безгласни и безмозъчни пионки? И те реагират само на кебапчета, бира и пари. След всеки вот се казва - това е волята на народа. Каква воля и на какъв народ, моля? Това е огромен проблем за България.

- Около анализите след евроизборите се появи теза, че пенсионерите са избрали не петте лева, с които правителството увеличи пенсиите им, а 50-те, които някои партии им дадоха, за да гласуват за тях.

- Много добре и точно казано. Огромна част от българския избирател се продава. И това е жестоко. Това е резултатът от направо средновековната неграмотност през последните десетилетия. Ниското образование, огромната неграмотност и демографският срив - най-големите проблеми на България днес. Ние просто се топим. Това са дългосрочни теми, става дума за оцеляването на нацията ни и политиците трябва да работят за решаването им. От образованието започва всичко.

- Макар да не сте в парламента, зная, че следите винаги ставащото в т. нар. сграда на съгласието. Какво сътвори това Народно събрание, с какво ще го запомните?

- Ще го запомня с това, че почти през цялото време парламентът беше ограден. Не зная да е имало някъде такъв случай в Европа. Второ - с непрекъснатата липса на кворум. Депутатите си играеха на влизане и излизане в пленарната зала, а това говори за политическа незрялост. При тази ненормална обстановка да искаме парламентът да е свършил нещо - не звучи убедително.

- Покрай политическите страсти обаче банкова криза заплашваше да взриви държавата. Как я разчетохте вие, какво не разбрахме?

- По повод „източването“ на КТБ в медиите се прокрадна въпрос - къде се е чуло и видяло някой да краде сам себе си?! Това е въпиюща глупост. Такава теза може да се пуска само от хора, които нищо не разбират или които искат да заблудят обществото. На всичко отгоре това започна да се повтаря като някаква мантра: „Кой краде от себе си?“ Трябва да е ясно, че Цветан Василев, дори да е собственик на целия капитал на банката, което е невъзможно, но дори и тогава той не краде от себе си. Има огромна разлика - на двата полюса стоят капиталът и имуществото на банката. Имуществото има пасив, т.е. това са дължимите пари на вложителите. И голямата кражба е, че се краде от спестяванията на хората и фирмите.

- Кой носи най-голяма вина за случилото се в КТБ?

- Главната вина я носят политиците, донякъде и БНБ. Въпреки че ние имаме една много добра регулация на банките, тази банка се пропука, оказа се особен случай. Допусна се липса на истински контрол над нея, КТБ се почувства като богопомазана - първоначално в нея бяха средствата на всички държавни фирми и оттам започна израждането на тази банка. Непрекъснато се надуваше един балон и нямаше как да не се спука.

Чудя се обаче друго - как разумни хора ще си сложат там всичките пари - това е равносилно на самоубийство. Хората трябва да бъдат ограмотявани - огромен риск е в една кошница да слагаш всички яйца. Заради по-голяма лихва може да сложиш част от спестяванията си там, но да сложиш всичките - това е особен вид алчност и глупост наведнъж.