Конституционният съд отмени вчера 20-процентната такса върху приходите от зеления ток. За собствениците на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) - слънчеви и вятърни електроцентрали, това е един вид реабилитация. Народното събрание се опита да преточи 20% от парите им към хазната и евентуално към НЕК. Номерът мина, но само за едем месеца. А дефицитът в НЕК за годината вероятно ще се увеличи с 60-70 млн. лв. заради планирани, но неполучени приходи.
Това е втори поред провал на държавата в опита Ӝ да наложи допълнителни такси върху зеления ток. Предишният беше предприет от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) през септември 2012 г. Тогава таксата изземаше между 6 и 39% от приходите на собствениците. Но и тя падна в съда.
Ударът върху системата беше дори по-тежък, защото събраните пари впоследствие трябваше да се върнат на производителите. Няма да е изненада, ако след двата печално бездарни опита за удар по ВЕИ-тата бъде направен и трети.
Защото държавата е гузна. Тя, тоест депутатите и ДКЕВР, в периода 2007-2012 г. определи съблазнителни условия и щедри субсидии за зелената енергия от сметките на търпеливия български потребител. Било е хитър номер - с чужда пита да направят помен. Само че бяха пропуснали, че когато трябва да се плаща, хората се овълчват. А когато сметките за ток и парно станат безбожно големи, падат правителства. Равносметката дотук е, че от некадърното нормотворчество губят всички. Дори ВЕИ-тата. Те вече няма да плащат 20-те процента такса, но трайно са в списъка на виновниците за високите сметки. Членове на ДКЕВР намекнаха още през юни, че от 1 октомври вероятно ще има ново увеличение на цените - заради скъпия ток от зелените централи и от двете американски ТЕЦ в „Марица-изток“. А обявената за противоконституционна такса ще осигури допълнително алиби на следващите власти защо трябва да вдигат цените.
Най-зле, както винаги, е крайният потребител. През последните години се утвърди една странна закономерност: решенията, които натоварват сметките за ток и парно, винаги са добре изпипани, законни и необорими. А онези, които са взети, за да намалят дефицитите в системата и да облекчат тарифите, все са нещо недоправени, опорочени и неработещи. Явно дори най-дребната енергийна компания е по-силна и от най-борбения потребител. Нарушаването на баланса в системата обаче има предел. Никой не може да вземе от клиента повече, отколкото той може да даде.
Следващото редовно правителство ще трябва да балансира енергетиката. Без да гази законите, ще трябва да възстанови равновесието. За да не падне.