28252 | 1 авг. 2014 | 14:53

Миков не излъчва ористократизъм, но затова пък притежава диалогичност

Hора Ананиева е единствената жена, била два пъти вицепремиер на България. През февруари 1990 година е избрана за вицепремиер в първия, а през септември - и във втория кабинет на Андрей Луканов. Била е депутат във Великото народно събрание и още три парламента, председател на ПГ на БСП и заместник-председател на Народното събрание (1994-1997). Сега е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към Националния съвет на БСП.

- От седмица време БСП вече има нов председател. Михаил Миков ли бе добрият избор за столетната партия, проф. Ананиева?

- За пръв път на конгрес слушах толкова оригинални, реформаторски и дори революционни намерения на кандидатите за лидер на БСП. Да ви призная, до голяма степен и аз се бях настроила революционно. Сега размишлявам на фона на последните 24 години, които съм изследвала, и си мисля, че има много позитиви в избора на Миков. При него има уравновесеност, спокойствие, по-голяма в сравнение с други лидери приземеност, достъпност. Е, не излъчва онзи аристократизъм, който понякога пречи на контактите, но затова пък притежава диалогичност - нещо много важно.

- БСП търси промяна, ще я постигне ли с г-н Миков?

- Дали Мишо Миков може да бъде неин носител, ще се разбере от стила му на работа, от екипа, който ще посочи, и новото, което ще предприеме. Преди конгреса се опасявах да не свалим равнището в търсене на компромисна фигура за лидер. Имах своите предпочитания към човек с европейско образование. Но съм склонна да приема компромиса, че и Юридическият факултет на Софийския университет също е европейско образование.

- Както всяка година, и тази сте на Бузлуджа, с какво ви зарежда това място?

- Това е някаква глътка въздух, усещане за история, за солидарност. Там, горе, ни свързват много общи неща, но човек трудно може да усети това отстрани. Забавлява ме, като чуя въпроси от рода на - за какво пълзят тия бабички нагоре. Да, аз съм от бабичките, които ще пълзят към Бузлуджа нагоре с колата...

- Да ви върна в годините назад - спомняте ли си кое даде тласък на влизането ви в т.нар. голяма политика?

- Определена роля изигра активността ми в женското движение. Още в началото на декември 1989 г., почти едновременно с учредяването на СДС, група жени направихме инициативен комитет за създаването на нов, демократичен женски съюз, насрочихме учредителна конференция през март 1990-а. Но още в началото на годината поискахме писмено от двете страни на Кръглата маса да бъдем допуснати до дебатите. И така на нея „цъфнахме“ Ирина Бокова, Емилия Масларова и моя милост, за да сложим своеобразно начало на епичната битка за равнопоставеност.

- Наричаха ви човека на Луканов. Той ли ви лансира в политиката?

- Не съм сигурна, че определението е точно, но нямам нищо против да бъда определяна като лукановистка. Истината е, че предложението за моето включване в правителството, а след това и в изборите за Велико народно събрание, със сигурност е било на Александър Лилов. С него преживяхме вълненията от перестройката, слушахме Висоцки... Той ме извика в кабинета си на 10 ноември 1989 г. Долетях от международна конференция във Варна направо в Горна баня, за да чуем заедно в 18 часа съобщението по националното радио за оставката на Живков.

- Как получихте предложение да влезете в първото правителство на Луканов през 1990-а?

- С Луканов се запознах в кабинет в сградата на МС, когато ме покани за участие в състава на първото социалистическо правителство. Но бурните събития, ежедневното общуване, вероятно и особеностите на неговия характер и темперамент, независимо от страхопочитанието пред свръхобразоваността му, много бързо доведоха до отношения на „ти“. Имаше доста съвпадения и в представите ни за бъдещето на партията.

- Имало ли е моменти, когато в правителството сте се чувствали безсилни?

- Ще ви дам само две илюстрации за усилията и безсилието на един висококвалифициран екип: Луканов - обикновено сдържан и владеещ дипломатическия език, след посещение в Москва и среща с Михаил Горбачов от 19 март 1990 г. ни поднесе решението на руската страна за „преминаване на разплащанията в свободно конвертируема валута по световни цени“. Луканов ни събра министрите и каза лаконично: „Ние сме загубени!“ Тогава решихме да спре изплащането по дълга. Иначе държавата щеше да се срине.

- Споменахте и за втори случай...

- По предложение на тога- вашния председател на КНСБ проф. Кръстьо Петков беше сложено началото на Тристранната комисия - правителство, работодатели, синдикати. Това беше възложено на мен като вицепремиер по социалните въпроси и заседавахме в моя кабинет. Помня впечатляващото присъединяване на „Подкрепа“ към диалога и особено прозвучалия по конкретен повод ултиматум: „Ако вие така... ние ще подпалим „Нефтохим“. И предаденото с учтив поздрав предупреждение на Андрей Луканов, че както са тръгнали, могат да подпалят и България...

- Имаше ли съперничество между Луканов и Лилов?

- Двамата бяха две различни планети, които се движеха в една орбита, вдъхновяваха се от една и съща кауза и цели. Те се допълваха взаимно, макар че се отличаваха концептуално във вижданията си за реформата на партията и за перспективите на социализма. За съжаление днес изглежда като „носталгична утопия“ в БСП да се водят дебати и да се съпоставят виждания на такова равнище.

- Как стана преименуването на БКП в БСП, вярно ли е, че емоционално изказване на Джеки Вагенщайн е преобърнало гласуването?

- Бих надникнала в стенографските протоколи от пленумите, тъй като помня ангажиментите си в ловешката партийна организация по тази линия. Три пъти прегласуваха решението за смяна на звездата с розата. Голяма мъка беше... А Джеки преобърна гласуването за президент, но това стана малко по-късно.

- Защо БСП не подкрепи през 1990 г. д-р Петър Дертлиев за държавен глава, както беше първото предложение на СДС. Не са малко тези, които казват, че България нямало да е същата, ако Доктора бе избран за президент. - В лични разговори с по-късна дата Доктора ми е повтарял тезата си: „Ако бяхте ме подкрепили, каква хубава социалдемократическа държава щяхме да направим!“. Д-р Дертлиев беше отдаден на каузата, емоционален политик, блестящ оратор. Той така и не прие, че кандидатпрезидентската му реч зачеркна всякакви основания за нашата подкрепа: закани се, че ще се разправя с комунистите „до девето коляно“. И тогава Джеки Вагенщайн преобърна нещата... Така че ние можехме и да го подкрепим, нали след това подкрепихме Желю Желев? Но нямаше как да обясним това на хората. Говорила съм на тази тема с доайена на българската социалдемокрация д-р Атанас Москов. Той смяташе също, че неговата партия прекалено силно е заложила на антикомунизма за сметка на позитивната социалдемократическа платформа.

- Във ВНС обсъждахте освен парламентарно управление и президентско...

- Изборът за държавната форма на парламентарно управление не беше случаен. Чрез конституционния текст ние се стремяхме да се откъснем радикално от негативите на предишния режим, в т.ч. и от едноличната и еднопартийната власт. За това не си дават сметка някои днешни радетели за президентско управление. Ако преценката ни преди 23 години (1991) беше, че за такова още е много рано, то днес е още по-рано.

- Имало ли е драматичен инцидент в парламента, който не може да забравите?

- Да и беше много страшно. Това стана, когато в пленарната зала обвиниха ген. Атанас Семерджиев, че е горил досиета, когато е бил вътрешен министър. Тогава той разтреперан стана и от трибуната каза напълно сериозно: „Ако това е вярно, аз ще се самоубия.“ Пред очите ми е - дори имам и снимка как ние - четири депутатки от левицата, застанахме като дамска „стража“ пред стаята, в която политическите лидери разговаряха с генерала.

- Вярно ли е, че сте предлагали трима души да застанат начело на БСП?

- Идеята се роди в особената ситуация на инициираната и от Лилов, и от Луканов „смяна на поколенията“ в ръководството на партията. След подадената от Лилов оставка на конгреса през декември 1991-ва на финалната права в състезанието за председател останаха Лилов, Пирински и Виденов. Най-големи шансове за избиране имаше Янаки Стоилов, но той се оттегли с аргумента за наваксване на научното си развитие. От трибуната го умолявах да преразгледа отвода си.

В крайна сметка Лилов трябваше да реши кого да подкрепи - Пирински или Виденов, тъй като неговото име продължаваше да бъде водещо. И той избра, най-вероятно от гледна точка на опасността от социалдемократизация. Уплаших се, че Жан няма да може да овладее толкова сложна партия и някъде зад кулисите на сцената му предложих идеята за „триумвират“ като някакъв преходен вариант, в който да съжителстват и поколенията, и основните идейни течения. Жан ме изслуша търпеливо с наведена глава (и двамата сме зодия Овен) и накрая отсече - „Не!“.

- През ноември 1996-а вие бяхте сред 19-те социалисти, които написаха писмо с искане за оставка на Виденов и създаване на ново червено правителство. Тогава обаче мнозина ви се разсърдиха...

- Ние усетихме, че вървим към провал. Така с колеги стигнахме до предложението за промени в правителството. Висшият съвет го отхвърли три пъти. В началото на ноември вече формулирахме искане за ново правителство с нов министър-председател. Само няколко гласа не достигнаха то да бъде прието. Тогава 9 народни представители обявиха, че напускат парламентарната група. Това беше и основният аргумент на Николай Добрев, когато му беше възложено да състави нов кабинет на БСП: „Ние вече нямаме мнозинство.“ Аз не бях от напусналите. Но подписът ми под текста сложи край на политическата ми кариера. Имам чувството, че и до днес има хора, които са зачеркнали всичките ми предишни усилия и не могат да ми простят...

- С вашето име се свързва един несполучлив опит на БСП да състави правителство начело с Петър Бояджиев, който е наш емигрант в Париж. Как се стигна до това предложение?

- Това стана след оставката на Филип Димитров в края на 1992 - ра. Първо имаше дълъг списък с имена, които бихме подкрепили за премиерския пост: историка проф. Николай Генчев - ректор на СУ, бившия вътрешен министър Христо Данов, Гиньо Ганев и пр. Разговорът с Христо Данов беше възложен на мен. Отидох у тях - живееше на „Московска“, и на чаша кафе той ми отказа с аргумента, че вече е възрастен и трябва по-млад човек. Проф. Генчев направо беше изчезнал - Георги Първанов и още някои разбраха, че е на Охридското езеро и с джипка в три часа през нощта го бяха намерили в един хотел, където човекът се беше усамотил, за да пише книга. И тогава той им беше казал: „Аз че няма да се съглася - няма, ама сте голяма работа, щом ме намерахте тук, където и жена ми не знае, че съм.“ Накрая отидохме при Гиньо Ганев двамата с Кольо Добрев, след като другите бяха отказали. Разговорът с него протече под „бдителния взор“ на президента Желев, който произнасяше по телевизията своите заклинания във вид на обръщение... И г-н Ганев отказа. 

- Кой предложи Петър Бояджиев?

- Петър Бояджиев се появи като „спасителен вариант“, той пък „имаше сметки за уреждане с д-р Желев“. Мисля, че по наша линия на един пленум го предложи Владимир Топенчаров, познавал го още от Париж. На срещата с парламентарната група той излъга в отговор на въпроса на Велислава Дърева дали вече наистина се е освободил от френското гражданство. Желю обаче очевидно имаше информация и го разобличи още на другия ден, като му каза, че лъже.

- Кое ви накара да се откажете от политиката?

- Не можах да се справя с интригите, слуховете, легендите... И до днес ме преследват, вече толкова години след драматичното ми скъсване с ръководното тяло на партията в избирателния ми район. На въпроса ми защо те не ме защитят срещу измислиците, отговорът беше: „Хората говорят!“ Нещо като проливните дъждове и градушките. Непреодолимо. Освен това, макар и да не бях престаряла, сигурно бях омръзнала, бях се изчерпала... В такова бурно време един ден може да се равнява на десетилетие... Като в знаменитата книга на Расул Гамзатов: „Денят по- дълъг е от век“...

- С какво се занимава сега единствената жена, която е била вицепремиер на България два пъти?

- Върнах се към заниманията си от ерата преди голямата политика: чета лекции по конституционно право, участвам в различни изследователски проекти по история и теория на социализма - европейския и българския... Едва през последните години запретнах ръкави по-сериозно и завърших книгата „Конституцията от 1991 г. и незавършената революция“. Реших, че нямам право да мълча за най-сериозното постижение на българския преход, още повече когато се множат невежите и дори опасни за развитието на страната изстъпления по тази тема.

Нора Ананиева с журналиста Стефан Продев и поетесата Леда Милева.

Нора в компанията на Александър Лилов и Андрей Луканов - и двамата белязали живота й в политиката.