Проф. Христо Матанов е роден на 5 юли 1952 г. в Харманли. Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Солун, Вашингтон и в Кьолнския университет, Германия. Директор е на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет (1993-1996). От 1993 г. е редовен доцент, от 1999 г. - редовен професор, а от 2004 г. е ръководител на катедра „Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Проф. Матанов, християнските секти като че ли са ни по-познати, но напоследък покрай Пазарджик се заговори и за мюсюлмански. Какво не знаем за тях?
В бъдеще вероятно най-вече ще се занимаваме с ислямската група. Тя претърпя доста метаморфози. Първо беше преследвана, след това свръхосвободена, свръховластена. А и у нас тя не е монолитна. В Добруджа има значителни групи алевити или казълбаши. Те са изключително толерантни към християнството. Официалният сунитиски ислям и ДПС се опитаха да ги приобщят, т.е. да премахнат тяхната ислямско-казълбашка идентичност, за да се създаде монолитна група, от която имат политическа полза. Оставаме настрана турската общност, която у нас е ясна. Но за да не бъде турцизирана българомохамеданската общност, след като Съветският съюз го няма и не можем да ги пращаме в Ташкент, започнаха да ги пращат в Саудитска Арабия, Йордания и т.н. Там като отидат, никой не ги пита какви са, там смятат исляма за универсална общност, която не дели хората по нации, и те се чувстват някак си по-комфортно. Като отидат в Турция, им казват, че са гяури. Но се връщат от арабския свят с представи за исляма, които са много далече от традиционния у нас.
Какво отличава тези представи от нашите традиции?
Уахабизмът е антиколониално течение в исляма. То е насочено срещу Западната цивилизация, към която ние искаме да принадлежим. Точно това става в Пазарджик, то касае роми и българомохамедани, чиито учители повечето са завършили в Йордания и Саудитска Арабия, в заведения, за които ние нищо не знаем. Този проблем няма да бъде решен бързо, но отчасти това може да стане, като се създаде български център за обучение по ислям, който да е насочен към традиционния комшулук, дори ако искате към вековната казълбашка традиция да се живее в мир с християните. Това е българският път.
Тогава защо толкова дълго държавата не иска да акредитира ислямския институт?
По много причини. Има обществен натиск. Правителствата се страхуват, че ще инкасират негативно отношение, ако позволят да се открие ислямски институт. Тук има нужда от известна политическа смелост. Страхът преди беше, че чрез ДПС там ще се настанят турски преподаватели, т.е., че ще стане проводник на някакви чужди интереси.
И излиза, че заради страха от Турция си вкарахме Саудитска Арабия в ромските махали?
Може и така да се каже. Вкарахме секти, които са напълно далече от нас. Саудитска Арабия отделя огромни средства за пропаганда на исляма. А ние сме малки и пред тези огромни финансови потоци сме сравнително безпомощни. И аз не разчитам толкова на политическо решение, а на някакво обществено мнение. Българинът в такива критични моменти е склонен да прояви здрав разум под формата на скептично отношение към света.
Което сигурно и нашите мюсюлмани носят?
Те са живели тук, имат тази традиция. Българомохамеданите са добри граждани, но когато се свържат с уахабитски среди, обикновено стават крайни, защото изпитват някакъв изведнъж настъпил душевен комфорт, че най-накрая са намерили идентичност, група, която ги приема. Не е случайно, че тези групи започнаха да функционират като затворени общности, в които никой не може да проникне, които някак си живеят отделно от обществото. Там могат да текат всякакви процеси, които изведнъж да избухнат и обществото да се чуди откъде му е дошло.
От новините, които достигат до вас от процеса в Пазарджик, виждате ли основания за съдебно преследване?
Струва ми се, че стремежът на прокуратурата е да ги обвини в нарушаване на демократичните устои. Не съм голям оптимист по отношение на този процес, каквото и да стане, няма да доведе до успокояване. Ако се стигне до осъдителна присъда, веднага контратезата ще бъде, че това е удар срещу исляма. То принципно не е, но като че ли прокуратурата не може добре да го обясни. Ако не ги осъдят, това ще бъде провал на съдебната система, която не е успяла да се справи с казуса. Полезните ходове са малко.
Наскоро отново се заговори за т. нар. секта Анастасия, заради която има съмнение, че едно момче от Благоевград се е самоубило. Каква е вероятността да е така?
Аз не съм се натъквал у нас на самоубийства по религиозни причини със сигурни доказателства. Предполагам, че се дължи на обстоятелството, че суицидната нагласа много трудно се разследва. Най-често причината външно е религиозна, но по същество е личностна. Ако имаше такива доказани случаи, държавата е ясно какво ще направи. Но изглежда няма.
Учителят по психология на загиналото в Благоевград момче е последовател на „Анастасия“ и казва, че никой не може да му забрани да вярва в каквото и да било.
И е прав.
Но от друга страна, ако той по някакъв начин става проводник на каквато и да е религия в училище, това също не е допустимо, нали?
Абсолютно. Ако тези неща се докажат, особено склоняване към самоубийство, законодателството е съвършено ясно. Българските институции невинаги имат достатъчно самочувствие да действат в такива случаи. В момента, в който някой отиде да протестира, и те започват да се огъват. Имам предвид и изпълнителната, и съдебната власт. И мисля, че процесът в Пазарджик го доказа. Появиха се някакви жени, забулени от горе до долу в съдебната зала. Това в много европейски страни е недопустимо не по религиозни причини, а защото тази жена не може да бъде граждански идентифицирана. Навремето, когато израелците си отмъщаваха за атентата на олимпийските игри в Мюнхен, убиха атентаторите, облечени в бурки и използваха това, че никой не им прави нищо в Ливан. Ако тази институция има самочувствие, ще каже - не можете да ходите по такъв начин в България. Край! Забранено е, дайте си личната карта, как мога да знам, че това сте вие?
Да, но това може да се изтълкува като репресия, която да има обратен ефект.
Може, но когато усетят, че твърдо се стои зад една теза и държавата я отстоява със самочувствие и компетентност, поведението ще е друго.
Как гледате на религиозното образование в училище? Според някои децата трябва да знаят за какво става въпрос, за да не попадат в секти, други твърдят, че религията няма място в светското училище.
Безумие е в съвременна държава в светско училище да се насажда религия на децата. Православната църква вижда в това някаква панацея за реализация на своите кадри. Смята, че ще успее да се наложат без особени усилия, държавата пак ще ги води за ръчичка. А в същото време практиката показва, че извън светското училище пак може да се провежда религиозно образование, и то много ефективно. Аз не вярвам в тезата, че вероучението ще реши проблемите, ще накара децата да не лъжат, да не крадат, да не вземат наркотици. По-скоро виждам бъдещето в това, всяка голяма религия да си поеме функциите, както е било през Възраждането. Тогава е нямало държава и в същото време имаме най-големия бум на религиозно образование в цялата българска история. А сега църквата иска да накара пак някой друг да й свърши черната работа.