16391 | 4 авг. 2014 | 08:52

Що е служебен кабинет и има ли той успехи у нас

Гневни сини симпатизанти късат портрет на президента Желю Желев.

Казано по най-краткия начин, до служебно правителство се стига тогава, когато няма как да има друго. Когато са изчерпани възможностите на т.нар. рулетка, сиреч е ясно, че парламентарно представените партии не искат и/или не могат да излъчат друг кабинет, президентът предприема едновременно три действия. Той с един указ разпуска Народното събрание и насрочва предсрочни избори. А с друг указ назначава служебно правителство. (Това е закрепено в чл. 99, ал. 5 от конституцията и е разяснено от Конституционния съд.)

Служебните кабинети идват в условията на политическа криза и икономически трудности. Действат като пожарна команда, която трябва да потуши развилнелите се пламъци. В най-новата си история на България има три такива правителства, назначени през 1994, 1997 и 2013 г. В сряда, 6 август, президентът ще назначи четвъртия за 25 години служебен кабинет. За всеки държавен глава това е голямо изпитание поне по три важни причини.

Първо, обикновено при създаването на такова правителство икономическата и социалната ситуация са изострени, нагнетено е огромно напрежение в обществото и сред основните играчи на политическата сцена. (През есента на 1994 г. такава задача падна върху президента Желю Желев, когото социалистите поначало не харесваха, а на ожесточени нападки го бяха подложили и „своите“, по-точно сините „кинжали“ от СДС.) Второ, отговорността за избора на всяка фигура в кабинета носи единствено президентът.

Трето, в състава на кабинета наблюдатели (и недоброжелатели) ще търсят признаци доколко обитателят на „Дондуков“ 2 се е еманципирал от политическата сила, която го е издигнала, и дали върху него влияят корпоративни зависимости. На целия този фон Георги Първанов, който е единственият президент с два мандата (2002-2012), може да се смята за щастливец, тъй като за десет години изобщо не му се наложи да се занимава със служебен кабинет. За разлика от Росен Плевнелиев, който в момента реди второ такова правителство. И нищо чудно да му се наложи да съставя и трето; той все пак съвсем неотдавна преполови мандата си... 

Какво има право
да върши

Служебното правителство разполага с пълния обем от правомощия, които конституцията и законите предвиждат за „обикновен“ Министерски съвет, такъв, който е излъчен от Народното събрание. Но... служебният кабинет е само изпълнителна власт; той не може да предприема действия, за които е необходим акт на парламента.

Пример: служебното правителство не може да променя Закона за държавния бюджет на Република България, както и цялостната данъчна политика. Служебният кабинет не може да изпраща български въоръжени сили извън страната или да разрешава пребиваването на чужди на българска територия, тъй като това е от компетентността на Народното събрание.

Правителството, назначено от държавния глава, не може да сключва международни договори или да денонсира сключени договори, за които чл. 85 от конституцията изисква ратификация. 

Гневни сини симпатизанти късат портрет на президента Желю Желев.

Как кметът спря хиперинфлацията

„Управление с човешко лице.“ Така определи своите три месеца на „Дондуков“ 1 вторият служебен премиер Стефан Софиянски. По това време той е кмет на столицата, излиза в отпуск, за да оглави 86-ото правителство на България, което управлява страната 99 дни - от 12 февруари до 21 май 1997 г. Кабинетът е назначен от президента Петър Стоянов. Самият Стоянов е влязъл на „Дондуков“ 2 малко преди това - на 22 януари 1997 г. За своите 3 месеца управление кабинетът на Стефан Софиянски се отчита всяка седмица пред обществото.

45-годишният икономист поема властта в най-драматичната обстановка, позната от началото на прехода в България. Правителството на Жан Виденов е катастрофирало, страната е в дълбока финансова и политическа криза. Левът се обезценява от ден на ден. Към средата на февруари 1997 г. щатският долар се продава за рекордните 3000 лева. Спестяванията на хората са стопени.

Протестите в цялата страна

стават всекидневие, недоволните блокират пътища, а през януари е обявена национална политическа стачка. На 10 януари сградата на парламента е обсадена и частично подпалена, десетки са ранени. На 4 февруари БСП е върнала мандата за съставяне на нов кабинет на Петър Стоянов, а политическите сили подписват споразумение за запазване на социалния мир и провеждане на предсрочни избори през април 1997 г.

На третия ден след като е назначено, правителството на Стефан Софиянски взема решение за въвеждането на валутен борд. Това става факт чак през лятото, когато е фиксиран курс от 1000 лева (1 деноминиран лев) за една германска марка, по който БНБ трябва да купува и продава. Но психологическият ефект от решението е почти незабавен - развилнялата се хиперинфлация затихва.

Ръцете на Софиянски са развързани от разпуснатия 37-и парламент, който е гласувал специално решение служебният премиер да преговаря с други държави и с международните финансови институции за сключване на заеми. Софиянски договаря кредит за 40 милиона долара с Международната банка за възстановяване и развитие за купуване на зърно, лекарства, торове и т.н. Стъпка на онова правителство, която има трайно политическо значение, е и кандидатирането на България за членство в НАТО.

На практика служебният кабинет „Софиянски“ бе

правителство на СДС

което действаше координирано с Иван Костов и подготвяше работата на бъдещото дясно правителство. Неслу­чайно част от министрите на Костов бяха назначени още при служебното правителство. Това са бившият съветник по националната сигурност на президента Богомил Бонев (МВР), Георги Ананиев (отбрана), Александър Божков (промишленост) и Иван Нейков (социална политика). Други от екипа на Софиянски са Даниела Бобева - министър на търговията и външноикономическото сътрудничество, и д-р Емил Таков - на здравеопазването. Бившият шеф на Банковата консолидационна компания Красимир Ангарски е избран от СДС за служебен финансов министър.

През май 1997 г. прескочиха първите искри между Петър Стоянов, Костов и столичния кмет. Че има напрежение, стана ясно от блокирането на идеята на Софиянски да приеме методика за изчисление на цените на газа. Тогава Костов размаха пръст: „Служебното правителство трябва да намали ангажирането си с проблеми, които излизат извън неговия хоризонт.“

После Командира получи нови „аргументи“ за охладняване към Стефан Софиянски. Те дойдоха от сините редици, в които се чуха много гласове столичният кмет да оглави правителството с мандата на ОДС. А през 2003 г. Иван Костов призна: „Гласувах с отвращение“, след като пусна бюлетина за Софиянски, който се бореше за пореден кметски мандат. 

17 октомври 1994 г. Проф. Любен Беров предава отговорностите на министър-председател на назначената от президента Желев икономистка Ренета Инджова.

Ренета Инджова, 1994 г.

Желязната лейди против бандитите

Икономистката Ренета Инджова е не само първи служебен премиер, но и първата жена министър-председател в историята ни. Тя оглавява 84-тото българско правителство, чийто живот е три месеца и 10 дни - от 17 октомври 1994 до 26 януа­ри 1995 г.

Този служебен кабинет е назначен от президента Желю Желев. Той разпусна 36-ото НС след оставката на проф. Любен Беров (управлявал с мандат на ДПС и подкрепен от депутати на БСП) и след като отпадна всяка възможност да се състави друго правителство. За предсрочен вот се бяха разбрали дори противниците БСП и СДС, които имаха и най-големите групи в състава на онзи парламент.

Ренета Инджова поема управлението на страната в атмосфера на протести, палаткови лагери и политическа криза. Започнала е приватизацията на губещите предприятия и от пролетта на 1994 г. е в сила данък добавена стойност. Преди да стане премиер, е шеф на Агенцията по приватизация. Впрочем до името Инджова д-р Желев стига след отказа на бившата му съветничка Марияна Тодорова, която по това време работи в Световната банка. Президентът е категоричен, че жена трябва да е начело на правителството, не само защото това не се е случвало, но и защото е убеден, че подобен ход ще доведе до успокояване на политическите страсти. В служебния кабинет постовете си запазват трима министри от правителството на Любен Беров - Валентин Босевски (на екологията), Марко Тодоров (на образованието) и Ивайло Знеполски (на културата). Други двама - Даниел Левиев (на териториалното развитие и строителството) и Кирил Велев (на търговията), са бивши зам.-министри при Филип Димитров, който водеше първия кабинет в мандата на 36-ото НС.

За вицепремиер Желев назначава началника на кабинета си Ивайло Трифонов. Румен Христов е министър на земеделието, Йордан Христосков - на социалните грижи. Дипломатът Иван Станчов поема Външно и жертва американския си паспорт. Бившият шеф на военното разузнаване Чавдар Червенков поема МВР, а дипломатът Бойко Ноев - отбраната (след масивния ремонт на кабинета от декември 1999 г.). Желев заръчва на Инджова да се справи със социалната криза и да прочисти държавния апарат от хора, свързани с криминалния свят. Тя поема поста със стряскащото обещание за „тотална борба с престъпността“ и „привилегии никому и никъде“.

Следва кадрова чистка на „Дондуков“ 1 и във всички ведомства. Иззети са дипломатическите паспорти на всички бив­ши министри, спрени са отпуските на полицаите до деня на изборите. След тези действия Инджова бе наречена Желязната лейди (по аналогия с известността на британката Маргарет Тачър). Правителството успява да овладее обезценяването на лева, заплатите и пенсиите са повишени незначително, реализирани са приватизационни сделки на стойност 3 милиарда стари лева. През есента на 1994 г. 1 долар се равнява на 64 лв.

Единственият министър от този служебен кабинет, който след време успява отново да влезе в изпълнителната власт, е Бойко Ноев. През 1997 г. Костов го харесва за военен министър. Дипломатът Иван Станчов бе предпочетен от Петър Стоянов за шеф на предизборния му щаб през 2001 г. Марко Тодоров бе поставен от Сакскобургготски за водач на депутатската листа в Русе, но след обявяването на досието му той го оттегли.

Самата Ренета Инджова през есента на 1995 г. се включи в надпреварата за столичен кмет и се класира трета. На президентските избори през 2001 г. тя бе независим кандидат, но спечели едва 4,92% от гласовете. 

„Управление с човешко лице.“ Така определи своите три месеца на „Дондуков“ 1 вторият служебен премиер Стефан Софиянски. По това време той е кмет на столицата, излиза в отпуск, за да оглави 86-ото правителство на България, което управлява страната 99 дни - от 12 февруари до 21 май 1997 г. Кабинетът е назначен от президента Петър Стоянов. Самият Стоянов е влязъл на „Дондуков“ 2 малко преди това - на 22 януари 1997 г. За своите 3 месеца управление кабинетът на Стефан Софиянски се отчита всяка седмица пред обществото.

45-годишният икономист поема властта в най-драматичната обстановка, позната от началото на прехода в България. Правителството на Жан Виденов е катастрофирало, страната е в дълбока финансова и политическа криза. Левът се обезценява от ден на ден. Към средата на февруари 1997 г. щатският долар се продава за рекордните 3000 лева. Спестяванията на хората са стопени.

Протестите
в цялата страна

стават всекидневие, недоволните блокират пътища, а през януари е обявена национална политическа стачка. На 10 януари сградата на парламента е обсадена и частично подпалена, десетки са ранени. На 4 февруари БСП е върнала мандата за съставяне на нов кабинет на Петър Стоянов, а политическите сили подписват споразумение за запазване на социалния мир и провеждане на предсрочни избори през април 1997 г.

На третия ден след като е назначено, правителството на Стефан Софиянски взема решение за въвеждането на валутен борд. Това става факт чак през лятото, когато е фиксиран курс от 1000 лева (1 деноминиран лев) за една германска марка, по който БНБ трябва да купува и продава. Но психологическият ефект от решението е почти незабавен - развилнялата се хиперинфлация затихва.

Ръцете на Софиянски са развързани от разпуснатия 37-и парламент, който е гласувал специално решение служебният премиер да преговаря с други държави и с международните финансови институции за сключване на заеми. Софиянски договаря кредит за 40 милиона долара с Международната банка за възстановяване и развитие за купуване на зърно, лекарства, торове и т.н.

Стъпка на онова правителство, която има трайно политическо значение, е и кандидатирането на България за членство в НАТО.
На практика служебният кабинет „Софиянски“ бе

правителство на СДС

което действаше координирано с Иван Костов и подготвяше работата на бъдещото дясно правителство. Неслу­чайно част от министрите на Костов бяха назначени още при служебното правителство. Това са бившият съветник по националната сигурност на президента Богомил Бонев (МВР), Георги Ананиев (отбрана), Александър Божков (промишленост) и Иван Нейков (социална политика). Други от екипа на Софиянски са Даниела Бобева - министър на търговията и външноикономическото сътрудничество, и д-р Емил Таков - на здравеопазването. Бившият шеф на Банковата консолидационна компания Красимир Ангарски е избран от СДС за служебен финансов министър.

През май 1997 г. прескочиха първите искри между Петър Стоянов, Костов и столичния кмет. Че има напрежение, стана ясно от блокирането на идеята на Софиянски да приеме методика за изчисление на цените на газа. Тогава Костов размаха пръст: „Служебното правителство трябва да намали ангажирането си с проблеми, които излизат извън неговия хоризонт.“

После Командира получи нови „аргументи“ за охладняване към Стефан Софиянски. Те дойдоха от сините редици, в които се чуха много гласове столичният кмет да оглави правителството с мандата на ОДС. А през 2003 г. Иван Костов призна: „Гласувах с отвращение“, след като пусна бюлетина за Софиянски, който се бореше за пореден кметски мандат. 

Марин Райков, 2013 г.

Един дипломат „дипломатично“ си харесва Рим

Роденият във Вашингтон бивш посланик в Париж Марин Райков се оказа - донякъде изненадващо, третият служебен премиер на България, пост, с който съвмести и функциите на външен министър. Той беше на 52 години, когато оглави 91-вото правителство на страната, което бе назначено от президента Росен Плевнелиев на 13 март 2013 г. и разпуснато на 29 май. Този служебен кабинет бе съставен след оставката на кабинета „Борисов“ през февруари с.г. До нея се стигна, след като антимонополните протести в страната прераснаха в негодувание против всичко политическо.

Със сигурност това е най-трудно създаденото служебно правителство по няколко причини. Първата е малкият политически опит на Росен Плевнелиев. Не е за пренебрегване и фактът, че противно на очакванията лидерът на партията, излъчила държавния глава, по никакъв начин не му помогна. Нещо повече, обиден, че не довършил премиерския си мандат, Бойко Борисов забрани на своите министри да приемат покана за участие в служебния кабинет.

Освен това в хода на консултациите на президента с различни експерти мнозина от тях били разколебани след телефонни обаждания от Борисов и Цветан Цветанов. Това наложило кабинетът да бъде реден в пълна секретност и буквално до 12 без 5. Плевнелиев се оказал принуден да разчита на своите секретари и съветници в степен, в която никой от предшествениците му не го бе правил. Той назначи двама от секретарите си за вицепремиери - Екатерина Захариева и Деяна Костадинова. Двете дами поеха и два важни ресора в правителството - строителния и социалния.

Посланик Райков бързо разсея изненадата, че е приел да оглави едновременно служебното правителство и МВнР. Той се самопредложи и самоодобри за нов посланически мандат. Този път в Рим. Първият служебен кабинет, съставен от Росен Плевнелиев, ще бъде запомнен с две неща - с предложението да бъде въведен лимит на парите, които държавните дружества държат в една банка (до 25%), и с това, че не се справи с основната задача на този вид правителство - да осигури нормални и честни избори. Именно по време на неговото кратко управление нашумя скандалната „Костинбродска афера“.