27225 | 3 май 2012 | 17:30

от проф. Драгомир ДРАГАНОВ

През април т.г. се навършиха 22 години и 5 месеца от началото на прехода ни към демокрация. И изведнъж на тази дистанция от време СДС предлага лустрационен закон срещу агентите на Държавна сигурност.

Сътрудниците на бившите комунистически тайни служби и репресивен апарат нямало да могат за срок от 5 г. да заемат ръководни постове в държавната и общинската администрация. Ами добре, ама хайде да започнем да смятаме.
Към днешна дата „отживелиците“ от комунистическия режим са на работоспособна възраст между 40 и 60 г. Наивно би било да се приеме, че през 1989 г.

някакъв младок, току-що навършил пълнолетие
ще да е бил важен фактор в „службите“.

Значи остават „старците“, т.е. онези, които тогава са били поне с 15-20 г. стаж в „органите“. Ама те сега вече са си в чиста предпенсионна възраст. Е, кого тогава ще „лустрираме“? Пенсионерите от „кръга Монтерей“? Или пък всички, родени преди 1972 г.?
Всъщност лустрацията не е ново явление в недавната история на Европа. През 1945 г. например в Германия (Западна, както я наричахме) е въведено понятието „денацификация“.

Само в английската окупационна зона например на специални анкети, свързани с чистката на нацистки елементи, бяха подложени над 2 млн. души. В съветската са арестувани около 60 000, а около 520 000 са уволнени от работа като нацисти.
Наред с реалните престъпници жертва на чистката станаха и хора, които бяха най-подготвени за държавни, административни и други постове и в бъдещата германска държава. И това продължи чак до 1951 г., когато Бундестагът прие т. нар. Закон за осъществяването на чл. 131 от конституцията, възстановяващ правата на всички бивши държавни служители, които след 8 май 1945 г. „са били на държавна служба и са напуснали по други, несвързани със служебното им представяне причини“.

Горе-долу по същия начин се процедираше и в следвоенна Италия. Спомням си обаче преди много години разговора ни с Леоне Катани, лидер на Либералната партия. Като го попитах защо там „лустрацията“ е била в много по-малки размери, той ми обясни, че по-голяма част от бившите фашистки чиновници тутакси се записали за членове на комунистическата партия.

Падна ми ченето. Но той продължи -
ами комунистите искаха да управляват страната

а бяха прости хора. И си взеха опитните управленци от старата администрация...
Този „урок по практицизъм“ ми се възвърна в паметта през 1991 г., когато СДС спечели „с малко, но завинаги“.
Защо тогава не беше направена лустрация на кадрите на комунистическия режим? Ами защото и тогавашните седесари нямаха никакъв опит в управлението и без „старите“ щяха да се сгромолясат още по-сръчно, отколкото го сториха година по-късно. И приеха с разтворени обятия всички „бивши“ червени, които се покръстиха в „нови“ сини.

В интерес на истината така постъпиха и в останалите държави от бившата съветска сфера на влияние. Приятното изключение беше Чехословакия, в която паметни ще останат думите на първия й демократичен президент Вацлав Хавел: „Предпочитам временна неопитност, отколкото постоянен саботаж.“
Друг е въпросът, че след „нежната революция“ от 1989-а две години по-късно страната преживя и „нежен развод“. И ако в Чехия лустрацията продължи, в Словакия тя беше прекратена от

една странна „кафяво-червена коалиция“
между националисти и бивши комунисти.

Ох, пак стигам до аналогия с България. Защо и Костов през 1997-2001 г. не направи лустрация? Ами май защото и тогава започна да функционира „синьо-червената коалиция“ за окончателното доограбване на държавицата ни. Лично пред мен Костов дори беше пределно откровен - 70% за СДС, 20% за БСП, 10% за Евролевицата (разбирай Сашо Томов).

И на изумлението ми от това странно разпределение отговори - 10% за евролевите, ако ни подкрепяте, 70% за нас, защото сме на власт, и 20% за БСП, защото ако посегна и на тях, ще ме свалят. Е, към 2001 г. им посегна и го замениха със Симеон...
Продължавам обаче със сметките. Преходът към пазарна икономика раздели бившите социалистически общества на три категории - 5% „печеливши“, 85% „губещи“ и 10% „оцеляващи“ (това е т. нар. лелеяна „средна класа“.)
Съгласен съм, че сред първата категория има и бивши служители на Държавна сигурност. Само че

те вече са „добре облечени бизнесмени“

(по думите на Бойко Борисов) и изобщо не им пука ще ги лустрират ли, или не. Парите им - изпрани, миналото им - още повече, богатствата им - „чисти“. И над идеята за лустрация те могат само да се надсмиват.

Другите 85% (главно нашите майки и бащи, бивши „строители на светлото социалистическо бъдеще“)? Тях самият преход така ги „лустрира“, че ги докара до просешка тояга...

Останалите 10% - сред тях даскали, доктори, дейци на културата, дребни търговци и т.н.? Ами те и без това наистина едва мърдат над водата, че „лустрацията“ им не би имала никакъв ефект.

Любопитното обаче е, че тъкмо напоследък „лустрационната мода“ внезапно обхвана почти всички бивши социалистически държави. В Румъния миналия месец приеха подобен закон. В Полша и Унгария - също. Даже и в Германия удължиха до 2019 г. срока за „гаукевизация“ (по името на сегашния президент Гаук) на бившите сътрудници на ЩАЗИ.
Но тук има поне две неща, които предизвикват въпроси. Първо, по сполучливото определение на Тимоти Аш след края на Втората световна война лустрацията в Германия, Италия, Австрия и т.н. е била и
проява на „правосъдието на победителите“

т.е. като външно действие на „окупаторите“. А след 1989 г. (цитирам) „в повечето европейски посткомунистически страни положението е напълно противоположно. Краят на комунистическата епоха в тях не се съпътства от нова окупация - напротив, всички те се смятат освободени от властта на окупатори“.

И ето го второто нещо - защо тогава тези държави (пак казвам, без Чехия) трябваше да чакат цели 23 г. „своята лустрация“? Ами отговорът идва от само себе си.

Просто за този период т. нар. посткомунистически демократични сили получиха увереност, че вече са изградили свои „чисто нови и необременени с миналото“ кадри. И че вече могат да разчитат на тях, като се освободят от услугите на „бившите“.
Само че това в огромна степен ми прилича и на разчистване на сладки места за „нашите“ в държавната администрация. Без значение, че немалко от тях се оказват и „калинки“...

Законопроектът на СДС предвижда ограниченията да засягат „всички щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, заемащи ръководни длъжности в държавната и общинската администрация, Висшия съдебен съвет, военното министерство, МВР, съвременните служби за разузнаване, Българската народна банка, институцията на омбудсмана, ръководните органи на Националната електрическа компания и Българския енергиен холдинг“.

Значи след масовата демократизация и масовата приватизация ни очаква и масова „калинизация“...