12084 | 5 авг. 2014 | 15:32

Пламен Орешарски твърди, че е експерт, бяга от политиката, но тя го застигна

На 29 май 2013 година правителството на Пламен Орешарски положи клетва в Народното събрание. То беше рекламирано като експертно, пълно с носители на научни титли. Самият премиер е безпартиен, въпреки че беше депутат от БСП в 41-вото народно събрание, както и финансов министър по време на тройната коалиция.

Кабинетът „Орешарски“ се заяви именно като „програмен“, който трябва, най-просто казано, да оправи бакиите в държавата. Финансисти се поздравяваха с избора на колегата им, добре познат в икономическите среди, преподавал рамо до рамо в УНСС с най-известните в сферата.

Доцент Орешарски бяга от политикатата. Но уви, немного успешно. Тя, политиката, му дишаше във врата, когато беше заместник-министър на правителството на Иван Костов. Почти го докосна, когато беше кандидат за кмет на София от СДС и финансов министър на Сергей Станишев. Но направо го сгащи като премиер, зад когото станаха две политически сили. Когато започна да гравитира към „Позитано“ 20, самият

Орешарски с голяма доза самоирония се наричаше „седесарчето“

Премиерът Орешарски демонстрираше добро настроение и пръскаше усмивки дори в най-тежките краткия си мандат. Кабинетът му проведе 62 заседания. Всяка сряда сутрин той посрещаше министрите си лъчезарен, въпреки че в по-голямата част от времето му под прозорците на Министерския съвет не стихваха призивите за оставка.

В края на агонията, която започна след европейските избори т.г., дойде и „контролираната“ оставка. По думите на самия Орешарски, който уточни, че никога не му е минавало през ума да я подава, но... такава беше договорката. Каза го отново с усмивка. А защо не е искал да захвърли всичко? Има две версии - или е национално отговорен политик (пардон, експерт), или е развил вкус към властта и всички лични радости, които тя може да донесе.

Орешарски имаше шанс да постигне нещо, ако още в началото на мандата се беше еманципирал от политическите партии с техните фракции и клики, които го подкрепиха, твърдят негови близки. Но уви, това не се случи. Експертът излезе по-мек, отколкото изглеждаше до тогава. „Не е този, когото преди“, коментират помежду си икономисти. Покрай кризата с Корпоративна търговска банка дори и началникът на Орешарски в УНСС – шефът на катедрата „Финанси“ Стоян Александров (който в началото на мандата също се радваше на новия премиер), изригна - направо се срамувал да работи с такива хора като него и ковчежника му Петър Чобанов.

Помните ли онова култово интервю на Ана Цолова и Виктор Николаев, които миналото лято още работеха в Би Ти Ви. В разговора, от който изникна въпросът КОЙ, имаше и един паметен отговор на премиера, чиято експертна опаковка беше грубо разкъсана след предложението Дeлян Пеевски да оглави ДАНС. „Кажете ни истината, г-н Орешарски“, настоя водещата. „Искате да ви излъжа ли?“, контрира той.

И така - в много области на управлението

останахме с впечатлението, че не ни казват истината, за да не ни излъжат

Орешарски се позатвори, изявите му не бяха кой знае колко чести. Като министър при тройната коалиция беше далеч по-общителен с медиите.

Но действията на неговия кабинет оставиха впечатление, че дори когато той и министрите му говорят, друг им суфлира. Някой в партийните или в корпоративните централи дърпа конците, а явната власт е просто куклено шоу. Тежки съмнения, които останаха неразяснени. Така например по въпроса за строежа на морския участък на „Южен поток“ Министерският съвет като че ли танцуваше руски частушки, докато за ядрения реактор АР 1000 на „Уестингхаус“ съпроводът бе класическо американско кънтри.

Експертът Пламен Орешарски сам си измени. По политически причини. Има доказателства за личното му раздвоение. Внесе в Народното събрание проект, който частично отменя проския данък за най-бедните. А десятъкът бе въведен точно от финансовия министър Пламен Орешарски през 2008 година. Еднаквата ставка е класическа дясна мярка, която подхожда на клонящото в тази посока научно мислене на доцента. Дори тогавашният премиер Сергей Станишев обясняваше, че БСП пътува наляво, но с десет завой. Няколко години по-късно воланът беше навит в обратната посока. И то докато автомобилът на властта караше Орешарски.

Когато можеше, премиерът не се намесваше. Остави депутатите да законотворстват в икономиката без категорични негови становища по важни въпроси. Така се прие 20-процентна такса върху приходите на зелените централи. Мярка, срещу която бизнесът протестира оглушително, а Конституционният съд отмени преди няколко дни.

Под ръководството на финансиста Орешарски

правителството извърши брилянтна и бърза операция

за осигуряване на ликвидност в Първа инвестиционна банка. Съгласуването на държавната помощ с Брюксел и емитирането ва държавни книжа за 1,23 милиарда лева стана буквално за часове. Орешарски отчете в телевизионно интервю, че парите са налични, но няма да бъдат използвани - кротко спят на депозит в банката. Пак демонстрира увереност и добро настроение. Отношението му към казуса с КТБ обаче беше доста по-резервирано. Когато политиката твърде много се оплете с финансите, предпочете да стои на страни.

Пламен Орешарски започна да показва характер едва напоследък. Може би поради истеризирането на политическата обстановка и срива на доверието в институциите. А може би защото контролираната оставка го зареди с голяма доза непукизъм. И то не само на повърхностното ниво, за пред хората, където усмивките вършат работа.

Орешарски започна да казва „не“ на партийците - първо за номинацията за еврокомисар на Кристиан Вигенин вместо на Кристалина Георгиева. После за актуализацията на бюджета.

Там бързото развитие на Орешарски беше впечатляващо. Министрите му я гласуваха на свое заседание „с отвращение“. Експертите му от финансовото министерство обясняваха, че тя не е необходима. Тоест, че се прави под натиск заради новите политически настроения, в разрез с икономическите потребности. Вярно, бюджетът червенее с почти милиард, но фискалните мерки, взети в началото на годината, ще дадат ефект в края й и нещата ще се оправят.

БСП притискаше премиера да изтегли промяната на сметките в хазната. Орешарски отказа, въпреки че сам написа в личната си страница във Фейсбук – фискална драма няма, но трябва да се осигури финансово спокойствие за следващия кабинет. С хитър финт в последния момент беше подписано и споразумението с „Уестингхаус“ след необявена среща на шефа й Дани Родерик с премиера в оставка Пламен Орешарски. Енергийният му министър излезе сам на амбразурата срещу съпартийците си от червената партия, които останаха като гръмнати от едно от последните решения на Орешарски, който все още обитаваше преиерския кабинет.

Явно експертът се отдалечава от „Позитано“ 20. Може би за да избяга от политиката. Или да се върне след време в нея под плаща на независимия експерт. Който пак ще държавен пост, като се преориентира към правилната страна.