26645 | 6 авг. 2014 | 14:52
Иван Кръстев (роден през 1965 г.) е председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на фондация „Ерсте“. Политологът е и в международния редакционен съвет на списанията Europe's World, Journal of Democracy и Transit - Europäische Revue. Поставен е в топ 100 на най-влиятелните интелектуалци в света.
- Управлението на правителството на Орешарски доведе до много въпроси, някои от които са колко би издържал следващият кабинет, какви реформи би направил той, след като от години е видно, че който ги започне, веднага бива намразван от народа. Как да се управлява в такава ситуация, г-н Кръстев?
- Последната година демонстрира силата на протестиращия човек, но истинските протести, за разлика от манифестациите и провокациите, не могат да бъдат планирани или организирани, те винаги ни изненадват. И ние не знаем кога и дали хората ще излязат на улицата. Новото в ситуацията е, че обществото продължава да е разтърсвано от гняв, но хората все повече се страхуват от безвластието и парализата на държавността. Наводненията, кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ), негласуването на актуализацията на бюджета плашат с прииждащ хаос. България е залята от недоверие, както Мизия е залята от придошлите води. И това е най-голямото ми обвинение към предишните управляващи. Те бяха убедени, че ако хората не вярват на никого, БСП и ДПС ще управляват завинаги, а в действителност стратегията на разрушаване на доверието направи България неуправляема. Ако през ноември следващият парламент успее да избере правителство, в рамките на 21 месеца (от февруари 2013-а до ноември 2014-а), България ще е управлявана от пет правителства - две служебни и три редовни. Иречек е прав, че у нас всички са настоящи, бивши или бъдещи министри.
- Защо недоверието на гражданите към институциите расте?
- Защото една от малкото институции, на които вярваха - БНБ, по срамен начин предаде/продаде тяхното доверие. БНБ в продължение на няколко години не виждаше нищо притестнително във факта, че КТБ предлага изключително високи лихви и декларира невъзможно нисък процент лоши кредити. А в момента, в който Пеевски реши да се разправи с Цветан Василев, БНБ стана фактор за дестабилизация на банковата система. Как да вярват на парламента, когато той цяла година беше барикадиран с метални заграждения, как да вярват на медиите, когато те откровено служат като бухалки за дискредитация на политически и икономически опоненти. Но недоверието не е само към институциите, не е само между гражданите и елита, недоверието е вътре в елита. Никой не вярва на никого за нищо. Политическите лидери са загубили способността за консенсус в името на общи цели. Външният свят също не вярва на България, но и мнозинството от българите не вярват на външния свят. Европа загуби дисциплиниращата си роля.
- От какво страда българското общество?
- Страда от загуба на перспектива. Сегашната криза се мисли не като временно явление, а като някаква нова нормалност. Желанието за емиграция се увеличава. Дефицитът на доверие е най-страшният дефицит в България. Той не позволява гражданската енергия да се превърне в политическа промяна. А който не вярва на никого и на нищо, не може да промени нищо и е обречен да се провали. Поне за мен голямото предизвикателство пред нас като общество е да се измъкнем от капана на недоверието.
- Как и с кого ще управлява следващият победител на изборите, като основните полически играчи не щат и да чуят за коалиция, обречени ли са? Кои са възможните и невъзможните коалиции и какви подводни камъни крие всяка една от тях?
- Изборите могат да донесат много изненади и за това правенето на сценарии в този момент е губене на време, ние не знаем как ще изглежда България в нощта на 5 октомври. Но ако вярваме на социологията (на тази, на която може да се вярва), ГЕРБ ще бъде най-голямата партия в следващия парламент и правителство без нейното участие е невъзможно. Коалиция между ГЕРБ и ДПС е също невъзможна, защото в обществото има силен натиск за изваждане на ДПС от властта. Това обаче не изключва различни форми на сътрудничество между двете партии. ДПС ще иска да запази икономическите позиции на „холдинга Доган“, но да изчезне от погледа на гражданите. ГЕРБ ще се стреми да има достатъчно депутати, за да не зависи от коалиционните си партньори, но партията на Борисов не иска да носи цялата отговорност за ситуацията в страната, защото си дава сметка, че трябва да се направят непопулярни неща. А в същото време никоя от другите партии не иска да е просто нощната шапчица на ГЕРБ във властта.
- Това означава ли, че формирането на следващото правителство никак няма да е лесно?
- Разбира се. Реформаторският блок, предпочитаният съюзник на ГЕРБ, е в шизофренна ситуация и това много ясно пролича през последните 48 часа. Реформаторите мечтаят да са незаобиколим фактор в следващото правителството, но също така се надяват, че правителството, водено от ГЕРБ, ще се провали и десните избиратели ще избягат от ГЕРБ. И ще отидат при тях. РБ трябва да реши дали иска да управлява заедно с ГЕРБ, или да мечтае за провал на ГЕРБ.
- Съюз на реформаторите с ГЕРБ няма ли да бъде равносилен на дясна смърт?
- Убеден съм, че РБ е решил да умира само в краен случай. Но хаотичните движения от последните дни са рисковани. Коалицията е обективно в трудна позиция. Част от твърдото й ядро не харесва Борисов и истерично се опитва да се раразграничи от него. Но мнозина биха гласували за РБ само защото знаят, че Борисов идва на власт и искат да са сигурни, че той няма да управлява сам или в коалиция с ДПС. Ако преди година обществото търсеше алтернатива на властта на Борисов, при сегашното разположение на силите се търси коректив на ГЕРБ, но вътре във властта. Мисля, че някои от лидерите на РБ не усещат промяната на обществените настроения. Избирателите на РБ не са променили мнението си за Борисов, но те искат България да се управлява, искат някой да прави нещо и не искат ДПС и БСП да са част от това упрвление.
- А какво иска Бареков?
- Самият Бареков вече не знае какво точно иска, но за това пък го иска силно, и то по няколко пъти на ден. Мисля, че няма да го получи.
- Най-тежки проблеми има в БСП. Там лидерският проблем заплашваше да я взриви, а мнозина дори прогнозираха, че ги чака съдбата на СДС. Смяната на червения лидер достатъчна ли е за промяна на БСП?
- БСП изгуби много през тази една година. Тя изгуби властта, но по-важното е, че изгуби самоуважението си. Социалистите бяха наемни работници в „холдинга Доган“. БСП обиди своите избиратели и затова новото ръководство е изправено пред много трудна задача, то трябва да върне изгубената идентичност на своята партия. За да оцелее, БСП изглежда е решила да се превърне в партия „НЕ“. В очите на соцактива, ако си против всичко, значи си автентично ляв. Парадоксът е, че обществото олевява. Появява се едно ново поколение, много по-ляво от първите поколения на прехода. Олевяването на България обаче не засилва, а отслабва БСП, защото социалистите не могат да намерят общ език със социалната чувствителност на следващите поколения. Това превръща БСП в партия, за която гласуват възрастни хора, и в която битуват старомодни идеи. Убеждението на ръководството на БСП, че ако партията говори за национализация на ЕРП и подкрепя Русия непременно ще успее, е опасна илюзия. Пътуванията до Москва не помогнаха на Волен Сидеров, а новите поколения са силно критични към капитализма, но и към държавата.
- Готова ли са ГЕРБ да управляват?
- ГЕРБ е готова да се върне във властта. Но Борисов се връща във властта не защото хората вярват, че той ще направи чудо, а защото в момента няма никой друг, на когото може да се повери управлението на страната. Днес ГЕРБ идва на власт не на вълна от свръхочаквания, а на вълна от страхове. ГЕРБ не позволи да бъде унищожена по време на управлението на БСП и ДПС и това й дава самочувствие и идентичност. Но управлението на ГЕРБ ще бъде изправено пред сериозни трудности. ГЕРБ няма опит в коалиционно управление, а в момента Борисов има нужда от широка политическа подкрепа. В обществото има социални групи, които не просто не харесват Борисов, те просто го ненавиждат. Това означава, че правителство на ГЕРБ ще се сблъска с опозиция, която е готова на всичко, за да не им позволи да управляват. И трето, все по-трудно е да се намерят професионалисти, които са готови да влязат в управлението. Общественият негативизъм към всеки, който е решил да се занимава с политика, в съчетание с особеностите на нашата съдебна система прави политика екстремен спорт.
- ДПС ли е основният дразнител в българския политически живот? Виждаме как и БСП, и ГЕРБ се надпреварват да се обясняват, че няма да се коалират с тях. Изпитото кафе преди месеци в Кърджали между Борисов и Местан започна да става горчиво, макар че доскоро се виждаше подготовка за съвместен обяд и вечеря.
- ДПС е партията, която реално управляваше през последната една година, но ДПС е и партията, която няма да плати цената на това управление. ДПС е не просто една политическа сила, а модел на правене на политика. ДПС са избирателите на движението, но и политическата машина, която контролира съдии и прокурори, финансира вестници и управлява бизнеси. ДПС е красиво говорещият Местан и действащият Пеевски. „Холдингът ДПС“ не може да си позволи да излезе от властта, защото това заплашва с рухване цялата конструкция. А политическото движение има нужда да избяга от прожекторите, иначе рискува да стане жертва на гнева на обществото. В този смисъл ДПС е изправено пред избор и този избор има своето име - Делян Пеевски.
Мобилна верси
RSS
