28368 | 6 авг. 2014 | 14:56

Докато са в ход санкциите срещу Русия, единствено ООН реагира остро срещу несъразмерната употреба на военна сила от Израел в Газа и продъл

Докато при сблъсъка в Източна Украйна силите са изравнени, в Газа израелската армия водеше битка срещу палестинската организация „Хамас” с огромно военно превъзходство, с употреба на танкове и самолети. Но ударът на израелската армия, който приключи (засега) във вторник е не само по „Хамас”. В операция „Защитно острие“ бяха сривани жилищни сгради, ударено беше училището на ООН, една болница, както и шест бомбоубежища. Близо 80% от убитите вече 1800 палестинци са цивилно население, между тях около 400 деца.

Някои сравняват Газа с Варшавското гето (б. р. - изолиран еврейски квартал в окупираната през Втората световна война Полша). В „Ню Йорк таймс“ коментаторът Роджър Коен, сам от еврейски произход, нарече Газа „затвор под небето”. Това е най-гъсто населеното парче земя в света, но

обградено отвсякъде от Израел

От мощния съсед зависи какви стоки може да се внасят в Газа, на кои и какви хора е позволено да влизат в нея или да я напускат. Доставки по море на хуманитарни доставки за населението в палестинската територия биват спирани и проверявани от израелски военни кораби.
„Хамас” е обявена от редица страни (макар и не от ООН) за терористична организация, но е и факт, че тя управлява в Газа в резултат на спечелени демократични избори. Вярно е, че „Хамас” не допринася с нищо да палестинската кауза, като отказва да признае Израел, но е вярно също, че Израел е в драстично нарушение на резолюции на ООН, че непрекъснато строи селища в палестински територии и само на думи подкрепя идеята за създаване на палестинска държава.
Действително „Хамас” изстрелва ракети срещу Израел и прокопава тунели за да изпрати по тях свои бойци в Израел, което стресира мирното население. Но от друга страна това е предвидима реакция срещу окупацията. В цитирания коментар Коен отбеляза: „ Хора, подложени на гнет, реагират. Милиони палестинци са подложени на гнет.”
Отговорът на Израел е да ликвидира „Хамас” и лидерите й с брутална сила, разчитайки също, че жертвите и несгодите, които понася цивилното население ще го обърнат срещу организацията. Затова и беше бомбардирана единствената електроцентрала в Газа, усилвайки до крайност мизерията и лишенията в територията.

Ефектът може да е обратен

Както отбеляза в английският „Гардиън” коментаторът Джонатан Фридман, палестинските деца в Газа, които са травмирани от болката и пролятата кръв на близките им, утре ще израстат като смъртни врагове на Израел; така, опитвайки се да унищожи физически днешните си врагове, Израел изгражда утрешни.
И тук възниква въпроса за двойния стандарт, който се прилага към конфликтите в Украйна и в Газа. Не минава и седмица, без нови и все по-тежки санкции против Русия затова, че тя не успява или не се старае особено да усмири сепаратистите в Украйна. (Нека припомним, че това бунтуващо се рускоезично население, не желае да желае да живее в страна, която се стреми да стане член на НАТО. По думите на бившият държавен секретар Хенри Кисинджър, ако САЩ бяха заявили от самото начало, че Украйна няма да бъде присъединена към НАТО, конфликтът там бързо щеше да се разреши политически.)
Докато са в ход санкциите срещу Русия, единствено ООН реагира остро срещу  несъразмерната употреба на военна сила от Израел в Газа и продължилото близо месец избиване на мирни хора там. САЩ и НАТО дори не помислят за санкции срещу Израел, напротив подкрепят го икономически и военно.

Свалянето на малайзийският боинг

в Източна Украйна стана нов повод за засилване на санкциите срещу Русия, преди още да е извършено международно разследване, което да установи какво точно се е случило. Но и в това отношение е налице двоен стандарт. Предприе ли светът санкции срещу САЩ, когато през 1988 г. американския военен кораб „Винсенс” свали с ракета ирански граждански самолет, убивайки 290 пътници, включително 60 деца? Имаше ли санкции и срещу Украйна, която по време на военни учения през 2001 година свали руски пътнически самолет с 80 души на борда? Десетки са примерите, ако се върнем още по-назад до превратите и кървавите войни, разпалени от Запада предимно в страни от т.нар. Трети смят.
Когато Турция през 1974 година окупира голяма част от Кипър и после наложи там непризнатата от никого до днес до днес „Севернокипърска турска република“ ООН прие редица осъдителни резолюции. Но нима бяха наложени санкции против Турция? Светът предприе ли санкции против САЩ и Великобритания (по-късно и против подкрепилите ги 20-ина държави, сред които и България – б. р.), които през 2003 година, погазвайки международното право нападнаха Ирак, причиниха смъртта стотици хиляди невинни хора и превърнаха страната в рай за Ал Кайда и ислямските фундаменталисти?
Политиката много често е мръсна игра, в която

моралът е натикан в миша дупка

а двойният стандарт се използва като инструмент за постигане на национални и геополитически цели. Докато бъдещите талибани на Осама бин Ладен се сражаваха срещу съветските армейски части в Афганистан, те бяха въоръжавани от САЩ и пак от тях обявени за „борци за свобода”. По-късно, както е известно същата Ал Кайда е преследвана като гнездо на ислямски фундаменталисти и терористи.
Кюрдите от Югоизточна Турция, които се борят са самоопределение, са приемани от ред държави като въстаници, борещи се за справедлива кауза, но за Турция и НАТО тяхната Кюрдската работническа партия носи етикета „терористична организация“. На съвсем друго отношение се радват обаче кюрдите в Ирак, който също се борят за своя трайно призната държава.
Косовските албанци, които воюваха с подкрепата на САЩ и НАТО за осъществяване на своя държава върху сръбска територия, разбира се, са борци за свобода, независимост и самоопределение. Баските в Испания, например, които искат самоопределение и независимост са терористи. Примерите са много.
Колкото и „мръсна работа“ да е политиката, в нея би трябвало да има морал, би трябвало

да се спазват поне минимум правила

Когата ги няма, светът става все по-опасен, а най-уязвими обикновено са мирните хора, най-вече – за жалост - децата. Необходимостта от морал и последователност, се отнася и до външната политика, която провежда нашата страна. Българските държавници терядко сляпо се подчиняват на българските чужди интереси и участват в спорни външнополитически действия на САЩ и НАТО.
Това доведе до безсмислени български жертви, каквито са загиналите ни войници в Ирак. А в наши дни присъединяването на България към допълнителните санкции срещу Русия, е ненужно забъркване на страната в геополитически сблъсък между САЩ и Русия, който не отговаря на националните ни интереси.
Но истината е, че през последните 25 години, нито едно от българските правителства не съумя да формулира правилно и да защити националните ни интереси. Което от своя страна изисква трезва и отговорна преценка на външнополитически събития и кризисни ситуации в света, спрямо които други велики сили проявяват и налагат двоен стандарт.

(„Преса“ е готова да публикува и други мнения по темата.)