11808 | 8 авг. 2014 | 12:51

Художниците открай време се взират в красивите завои на плътта

Озвучиха се плажовете. И се онагледиха. Пак визуални галерии, пак скулптури. Живи. Неспасяемо млади. Пак неогласени въздишки. Пак среднощни забивки, които в най-добрите случаи завършват върху пясъка. Въздишките са като извивките - нямат права линия. Както в нито едно земно чудо няма ъгъл. Господ е създал възвишения, завои, ждрела. Хаосът е пълен с извивки. Ние обичаме в извивки, нашето въображение пресъздава извивки. Ние сме роби на овалите. Защото сме създадени от тях.

Художниците открай време се взират в красивите завои на плътта, ренесансовите откриватели затова са неповторими - защото със замах пресъздават на платното онова, което въображението храни. Те възстановяват нашите грехове, защото ние постоянно мислим в грях. Всяка гръд, всеки ханш, всяка талия, всяка композиция на нашето въжделение е грях. Е, според бабите ни. Въпреки че и те имат внуци заради извивките си.

Човечеството, напуснало племенните общности, все гледа нещо да прикрие. Ермини Кадол патентова първия сутиен през 1889 г., но творческите търсения начеват много преди Одисей да се изнесе в Итака. Дължим първия сутиен на гъркините. Целта била такава, каквато е и днес: да повдигат възвишенията, защото още тогава било забелязано, че по-високите възвишения предизвикват по-висок обществен статус.

Японката си слагала подплънки къде ли не. Те я направили бавна. Затова тя пристъпва целомъдрено до ден днешен, а свалянето на подплънките се извършва само на тъмно и толкова мудно, че докато чакат, някои японци си правят сепуко.

Според изключителния изследовател на дамско бельо Бил Брайсън към 1840 г. англичанките носели едновременно комбинезон до коленете, камизола, пет-шест фусти, корсет и долни гащи с дълги крачоли, по-известни като кюлоти.

Съвсем друга концепция проповядва швейцарецът Луи Реар. Той несъмнено ни доближава до прелестните галерии по плажовете и въздишките. През 1946 г. патентова едно велико творение, което най-после открива вековното затъмнение на дамските извивки и по-точно - на задните възвишения. Луи Реар патентова бикините.

Отваря се нова ера на отворените граници. И у нас, представете си. Нудизмът. Той нахлу по родните брегове от бившата Германска демократична република. Видяхме социалистически извивки, които по нищо не се отличаваха от капиталистическите. Нудизмът смути Варшавския договор, но не се намери армия да го победи. Първите социалистически извивки изпълниха подмолните спални на нашето съзряване. Така да се каже, ние бяхме възпитани не от Комсомола, а от нудизма. От него научихме повече, отколкото от учебниците по анатомия, които ни обясняваха, че циците са само хранителни доставчици.

Тогава в Созопол имаше диви заливи и непорочни дюни. Някои от нудистките пристигаха девствени, за да се възползват от уменията на българските спасители и несъмнено, за да свалят комунизма - първото постигаха по-бързо и по-незабравимо.

Германският принос към природата на чупките е неповторим, той се разгръща във времето и доказва, че всяка извивка е движение. Тя е танц на плътта, разходка по пясъка, скок във водата, бавно или вихрено плуване до залез-слънце, когато от морето не излизат германки, анимфи, до една с мокри гърди, мокри талии и мокри мечти.

Властите в Мюнхен официално разрешиха нудизма на обществени места в града. Ние закриваме нудистките заливи. Сигурно защото преходът прилича на монахиня - не иска да си признае фантазиите, за да не й лъсне задникът. Понеже всеки преход има задник.

Разсъбличането на обществени места е съзнателно сваляне на маска, връщане към неподправената честност. Още едно обяснение. Повече икономика – повече голота. Виж новите световни шампиони по футбол - мъжете превърнаха мачовете в спектакъл, мениджърите - в пари, а жените - в мечти: всяка иска да забие Гьотце, ама една светлолика красавица със сини очи ги е изпреварила. Не позволява на друга да финтира любимия. Анатрин Брьомел. Манекенка. Запознали се в дискотека. Нищо че е с две години по-голяма. Това ускорява технологичното съзряване.

Като създадоха тази икономика, създадоха и „Английската градина“ - парк с шест обособени парцела за чисто гола публика. Нудисти на всякаква възраст и на всякакъв опит. Тела от Рембранд до Брьогел. Кой гледа, се радва! Кой може, вкарва!

От плажа, тази безплатна витрина на плътта, нашите извивки се изнасят в нощните заведения. Тук е по-сложно – освен салфетки летят бакшиши. Мис Мокра фланелка, колкото и да е мокра, успява да се изсуши в сепарето на богатото копеле. Богатите копелета разполагат със специални сушилни системи. Другите, които не са толкова мокри, праскат няколко шота и хайде в навалицата.

И ето, каквото и да джуркат нощем, те идват на плажа, за да разположат извивките си. Повечето галеристки са от братството на повечето свобода. А повече свобода - това е повече материал в лятото. Затова да бъдем щастливи пак. Пак купони, пак въздишки. Пак възвишения и ждрела, разположени като творения на Господ.

Трябва да се научим не само да гледаме, но и да посегнем. Да моделираме. Инак ще останем в лоното на благоприличието, каквото и да означава това. Зяпачи. При такова изобилие наоколо, направо си струва да ритнеш навика. И да напълниш бикините с пясък.

Плажът е полигон за кратки нощи, но и дълги бракове. Хиляди запознанства избуяват тук. Някои драматични като сага. В американските филми най-съдбовният въпрос е „Ще се омъжиш ли за мен?“. В съветските беше „Ще заминеш ли на фронта?“. И двете школи не знаеха изхода от битката.